:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 546
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Будилник

В очакване на поредния "дядо Иван"

Държавата е като едно АД. Мнозинството от акциите държим ние
Като чета последните седмици как младите хора се оплакват, че нямат перспектива в "тази страна", как единственият изход е емиграцията, как няма да гласуват, защото няма за кого, защото "всичките са маскари", се сетих за една моя лекция. Преди време се опитвах да обясня на студентите си какво е акционерно дружество и що е това корпоративно управление. Тогава си позволих да направя една аналогия с държавата, която макар и груба, мисля че е доста вярна. Това, което става през последните 10 години в България, напомня много на акционерно дружество.

В него има две ясно очертани групи акционери, всяка с около 20% от акциите. Те редовно ходят на акционерни събрания и винаги гласуват за своите кандидати за членове на Съвета на директорите. От останалите 60%, само 10-15% ходят на събрания и обикновено гласуват според текущата ситуация - т.е. срещу провалилите се. На отчетно-изборното събрание винаги кандидатите на едните оплюват предходния съвет, който е разсипал фирмата и обещават да оправят нещата. Хвалят се със своя бизнес план, който неизменно включва вземането на нов заем от банката, да стегнат производството, да купят нови машини, да назначат нови работници, да увеличат заплатите на сегашните и т.н. След като бъдат избрани, обаче, те теглят заема от банката, която също се е подвела по приказките им, но вместо да оправят фирмата, започват да сменят старите мерцедеси с нови бе-ем-вета, купуват нов корпоративен реактивен самолет и хукват по света да се учат как се управлява. От време на време се връщат във фирмата, за да обяснят какви чудни неща са научили и как ей-сегичка ще започнат да оправят нещата. Назначават за началници на отдели и цехове всичките си роднини, защото само на тях имат доверие. Естествено време за оправяне на нещата никога не остава, защото парите свършват. Следва извънредно общо събрание на акционерите, нов съвет на директорите, нов заем от банката и нов кръг да прахосване на взетите пари. Така я караме вече 10 години.

Докато двете монолитни групи акционери имат своя шанс от време на време да се облажат от акционерното си участие, групата на малките акционери (която всъщност е най-голямата) винаги е излъгана. Тези 50-60% все се оплакват. Съветът на директорите бил корумпиран, давал най-печелившите сделки на свои близки, назначавал на работа само роднини и т.н.

Негодуват, но нищо не правят, за да променят нещата. Извинението е просто - от нас нищо не зависи, няма за кого да гласуваме и какво ли още не. С тези измислени оправдания те продължават да гласуват или за продавачите на романтични спомени за доброто старо време на "социалното равенство и благополучие" или за другите, които продават измислени химери за бъдещо "европейско добруване", "християндемократически ценности" и всякакви шарении. Те изглежда не искат да разберат, че никой няма да дойде и да им свърши работата. Според мен това е уникална черта на българския характер - да чакаме я дядо Иван да дойде да ни освободи, я Неволята да свърши нашата работа, а ние само да се обръщаме от кълка на кълка.

Крайно време е да се събудим, да престанем да гласуваме за продавачи на розови сънища и сини идеи. Крайно време е да престанем да им позволяваме да ни ограбват. Тарикатите имат само 40% от акциите, дори и по-малко. Ние сме мнозинството! Идва акционерното събрание. Шансът нещата да започнат да се оправят е в ръцете ни. Но трябва да направим малко усилие - да отидем и да гласуваме. И не казвайте, че няма за кого. Ако няма - намерете го, създайте го. Ако не го направите, се сърдете на себе си.

Никой няма да ни построи Америка или Швейцария на Балканите. Нито американците, нито швейцарците са заварили страните си наготово - чисти, подредени и богати. Всичко това е постигнато с труд и борба, защото и там има "тарикати".

Уважавам избора на всички тези, които искат да емигрират. И на мен ми е писнало да ограбват живота и труда ми. Разбирам ги и не ги обвинявам. Страхувам се обаче, че всички останали имат само една алтернатива - или да вземат отговорността за живота и съдбата си в свои ръце, или да продължат да бъдат безволево стадо, което всеки стриже, дои, дере и коли, както му падне.
921
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД