"Искам си парите!", "Къде са делата?", "Цялото общество чака", "Защо няма банкери в затвора". Сигурно малцина вече си спомнят тези емоционални вопли на премиера Иван Костов от април 1998 г. Може би и самият той сигурно ги е позабравил.

Месец по-късно от парламентарната трибуна Костов обяви, че "най-голямата кражба в държавата стана чрез банките и раздадените необезпечени кредити за 2,5 милиарда германски марки, а една година след това няма наказани банкери". Пак тогава Костов патетично заяви: "продължението на списъка с кредитните милионери трябва да е един - вкарване в затвора на банкерите, чиито подписи стоят по отпусканите необезпечени кредити, цялото общество чака именно това".

Още три години по-късно отново няма нито един наказан банкер, няма нито един осъден шеф на фалирала кредитна институция, да не говорим за върнати в държавната хазна пари. И по-всичко личи СДС и министър-председателят Иван Костов се готвят пак да яхнат тази вълна и да разиграят отново тази карта. И този път целта ще бъде същата: атака срещу съдебната система. А в добавка сега ще си имаме

едно голямо измиване на ръцете от страна на управляващите



и още един предизборен лозунг



Министър-председателят явно и видимо е решил отново да засвири на тънката струна на общественото недоволство. Той подготвя бъдещата сценка от няколко месеца. И с вкарването на проекта за банковата несъстоятелност, който фактически ще извади от ръцете на съдебната система контрола върху фалиралите банки. И с непрекъснатите си упреци към магистратите, че не правят нищо, за да накажат виновните за фалитите на над дузина кредитни институции преди 5 години. И с предложението си Сметната палата да готви експертизите по тежките банкови наказателни дела.

Разбира се никой и не отрича, че Костов е безспорно прав, че много от т.нар. банкери, които през последните 8 години източиха държавата, трябва да отидат в затвора и да върнат поне част от заграбеното. Но защо в същото време не признае, че това ще стане много трудно и че това са изключително тежки за доказване престъпления. Костов бе прав и в изводите си, че съдебната система е мудна и е длъжница на обществото, задето не е вкарала в затвора големите икономическите измамници. Но защо той така и не поиска да

признае, че с приетата от неговото мнозинство триинстанционна система това ще стане още по-бавно. Преди три години "ходът с банкерите" на министър-председателя беше много добре премерен и ефектен.

Има ли някой, на който не му се иска да види в затвора подвизавалите се като банкери бивши крупиета, сервитьори, зъболекари, продавачи на кебапчета, полицаи и псевдоспециалисти, завлекли милиарди от обикновените българи? В същото време този ход би се приел добре и от международната финансова общност. Не по-малко добре той се отрази и на битката на изпълнителната власт срещу съдебната. По онова време Костов безспорно постигна едновременно няколко цели с "банкерския ход". Първо той измести или поне притъпи споровете около предложената от него по онова време концепция за национална сигурност. Освен това успя да изтласка на заден план и няколко твърде непопулярни действия на свои министри - например усилията на МВР да докаже, че цар Киро е бомбаджия.

Костов доказа и, че когато бъде атакуван, той отговаря с премерен ход. Защото по онова време прокуратурата и следствието обявиха, че ще проверяват сигналите за прословутите 150 млн.долара от Световната банка от времето, по което той е бил финансов министър, както и изявленията на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за нова проверка за фондацията "Сапио". "Банкерският ход" бе и най-логичният и най-добрият в опита за пълно дискредитиране на съдебната власт.

Три години по-късно обаче всичко



като че ли ще се върне върху СДС и Костов като бумеранг



Защото хората с основание ще ги попитат какво стана с предизборните обещания за вкарването в затвора на крадливите банкери, на кредитните милионери, за справянето с "белите якички", с организираната престъпност, с мафията.

Нали управляващото мнозинство избра голяма част от Висшия съдебен съвет, нали то аплодира сегашния главен прокурор, нали то имаше възможност да промени законодателството, както си поиска, нали под ръководството на Костов бяха МВР и всички специални служби, които трябваше да съберат достатъчно доказателства, с които виновните да бъдат изправени пред съд и да влязат в затвора. Нищо подобно не се получи. Затова и сега трябва да се бърза, да се търси някакво оправдание, извинение. Нещо, с което управляващите да си измият ръцете.

Именно заради това



ще гледаме и втората серия от филма "Властта срещу банкерите"



Нещо, което добре усеща и главният прокурор Никола Филчев. Още с идването си на поста той добре съзнаваше, че най-много ще бъде атакуван за банковите дела. Затова и по-голямата част от не многото образувани преди него дела бяха взети на специален отчет във Върховна касационна прокуратура. Бяха образувани съвместни групи от МВР, следствието и прокуратурата, които трябваше по-бързо да придвижат банкерските дела към съдебната зала. Последва и доклад на ВКП, който трябваше да прехвърли топката в съдилищата и в бившето ръководство на прокуратурата.

В спецдоклада бе обявено, че се "наблюдава прикрито нежелание на определени съдии-докладчици да разглеждат и решат определени дела със значим обществен интерес, като в нарушение на разпоредбите на НПК неоснователно прекратяват съдебните производства и връщат делата на прокуратурата за доразследване при липса на допуснати процесуални нарушения". "По някои от тези дела се изземват функции на прокуратурата и се дават указания на прокурорите по съществото на делото и събирането на доказателствата, което е процесуално недопустимо и предварително изразява ангажираността на съда по съществото на спора", бе записано в доклада на прокуратурата. Като причини за забавянето на делата от обществен интерес се сочеха "неритмичното разследване на делата от следователите, смяната на следователите по едно дело, недостатъчната квалификация и опит на следователите от спецследствието, големият фактически материал по делата и сложността и продължителността на експертизите".

Стигна се до там, че вината бе хвърлена и върху срив на компютъра на експерти от института на МВР, който заличил резултати на експертизи по делата. Като причини за забавянето се сочеха и неефективен контрол от страна на прокурори от бившата Главна прокуратура през 1992-98 г., както и констатираната липса на 67 преписки и следствени дела и спрени 395 преписки и следствени дела със значим обществен интерес.

В началото на 2000 г. тези оправдания свършиха работа и следствието, прокуратурата и съда дълго не бяха закачани за банковите дела. Не може да се отрече, че някои от тях - разбира се възможно най-безобидните, дори бяха вкарвани в съда. Но като се изключи процесът, при това само срещу само някои от бившите шефове на Търговска банка "Славяни", нито едно дело не е влязло в съдебна зала. Няма наказан или подведен под отговорност нито един прокурор или следовател за забавяне, прикриване или забатачване на банкови дела, независимо от внушенията и твърденията на Филчев и прокуратурата в тази посока.

Сега обаче идват избори и едва ли ще има политическа сила, която да не извади картата за безнаказаността, за разхождащите се необезпокоявани по целия свят бивши банкери, за които има достатъчно данни за извършени престъпления. И колкото и да не им се иска на правителството и на ръководството на СДС, именно те ще трябва да дадат отговора на тези въпроси.

Затова и арестът на бившия шеф на Първа частна банка Венцислав Йосифов



сега идва "дюшеш" за прокуратурата.



Първо, защото отново ще се вдигне шум около бившите банкери, червените пари, изтеклите от страната милиарди. Второ, защото така отново ще бъде получена някаква отсрочка от атаки. И трето - така ще се изпълни по-специалното желание на премиера Иван Костов от 1998 г. да има "дело срещу ръководството на Първа частна банка, задължило с огромни суми държавата". Именно тогава на среща с представители на съдебната власт при президента Петър Стоянов премиерът даде ПЧБ като пример на безнаказаност. Е, сега вече нещата изглеждат "по-розови". Йосифов е тикнат в следствен арест, задържането му бе отразено достатъчно подобаващо и шумно, а ако случайно излезе оттам - отсега може да не се съмняваме, че виновен ще е съдът.

Отсега е ясно, че тепърва ще се нагледаме на още по-шумни операции срещу бивши и настоящи банкери, носещи миналото си от годините на фалитите. Дано обаче те наистина получат заслуженото си, а не действията срещу тях отново да бъдат само хвърляне на "пясък в очите на обществото". Защото направо звучи смешно, че МВР, следствието, прокуратурата и съдът така и не успяха да заработят заедно вече повече от 5 години.

Че бивши банкери, за които се твърди, че има данни за раздавани негарантирани кредити за милиарди левове и долари се разхождат абсолютно безнаказано във Франция, САЩ, Карибите, Испания, Доминика, Финландия и от време на време дори се обаждат оттам, за да обявят колко са невинни. Че никой от приближените до СДС банкери не беше закачен или ако случайно бе попаднал в полезрението на правораздаването или в страниците на някое дело, бързо излизаше оттам.



Въобще пък да не говорим за пълната порнография с кредитните милионери



Сигурно си спомняте, че след обявяването на списъка им управляващите се кълняха, че те ще си получат заслуженото, че ще бъде прието такова законодателство, което да ги накара да върнат парите, че ще бъде ограничено участието им в политическия, обществения или икономически живот на страната. Е могат ли сега същите тези хора от властта да кажат, че нещо от това е направено? Кой кредитен милионер по- точно бе вкаран в затвора. Или ако тук съдебната власт е виновна, какво беше направено те да върнат парите. Или може би те нямат телевизии, проспериращи фирми, не са вече политици или какво? Правителството обещаваше бързи проверки на всички кредитни милионери. Беше впрегната цялата икономическа полиция и почти всички специални служби в системата на МВР. Може ли някой да каже какво точно бе свършено. Много просто: нищо. А според списъка на БНБ раздадените и невърнати кредити са за 2,395 млрд. германски марки. Всичко чисто и просто се оказа една кампания, един отдушник.



Или пък да вземем сценката със синдиците



"Има опасност отново да бъдат обрани фалиралите банки", заяви само преди година премиерът Иван Костов в Добрич. "Тези банки са в ръцете на едни синдици, които практически са само под контрола на съда", поясни тогава той. Правителството правело всичко възможно да активира банковия надзор, за да попречи на тези опити. "Признавам с болка, че вече изтървахме част от набрания капитал на ликвидирането банки - т.нар. "маса на несъстоятелността", с която да бъдат удовлетворени кредиторите", потърси съчувствие тогава Костов. Трябва да се признае, че премиерът бе прав в изводите си и тогава. Особено като се имаше предвид, че синдиците бяха събрали едва десетина процента от вземанията на 15-те фалирали банки. Те продаваха или даваха под наем на безценица луксозни мебели, коли, апаратура, дългове. Плащаха се милиарди за юридически услуги, консултации и съветници, правиха се странни прихващания. Нещо, което се прави и в момента. Синдиците наистина се назначават от съда. Но е вярно и нещо друго. Оплакванията на Костов щяха да му приличат, ако беше в опозиция или ако течаха първите месеци на неговото управление. В същото време той дори не спомена, че списъкът с хората, които могат да бъдат синдици, се правеше от БНБ и правосъдното министерство, все контролирани от него институции. Да сте чули за някой осъден синдик, за предадени от изпълнителната власт срещу него материали. А още отсега е ясно, че тепърва ще лъснат нещата, които те са правили във фалиралите трезори. В това число и покрай техните продажби.



Има и още нещо, което трябва да бъде ясно по темата за банките



И то е, че премиерът Иван Костов може би никога не трябва да забравя, че е бил финансов министър именно през 1991-1992 г. И досега никой не спори, че именно в този период е генерирана банковата престъпност в България. Тогава тайно се приватизираха държавни банки. По това време се теглеха безразборно кредити от ДСК например, за да се ползват като капитал за създаването на частни банки. Вярно е, че финансовият министър не е всевиждащ и всеможещ. Но той, заедно с БНБ, е имал възможността поне да сигнализира за мътните процеси. Но може би тогава времето не е било удобно за патетични изявления.