Трябваше ли да се стигне до инцидента с депутата Асен Агов, за да проумее най-сетне и СДС колко е безсилна властта срещу престъпността? И колко драматично всъщност е положението по улиците?

От четири години управляващите пишат хвалебствени доклади и отчети как били смазали организираната престъпност, как "пречупили гръбнака на октопода", колко хубави закони приемат, как са намалели мутрите по улиците, как вече нямало рекет и т.н. И тези приказки се лееха, докато почти всеки ден бяха убивани, обирани, изнасилвани или мамени български граждани. Докато на всеки половин час някой български дом или офис беше ограбван, а при почти всяка катастрофа с луксозен автомобил от там изскачаха бабаити, които размахваха пистолети или пък раздаваха юмручно право. Тези мрачни картини не влияеха върху самочувствието на управляващите. За тях всекидневните взривове не са гангстерска война, а случайно съвпадение на няколко тежки престъпления за кратък период.

Но виж побоят с Асен Агов е друго нещо. Той бе



квалифициран като удар срещу държавността,



срещу инстутициите, срещу демокрацията, срещу законите. И кой вика най-силно? Разбира се, самите управляващи от СДС. Те в декларация призоваха останалите политически сили да осъдят бруталния акт и обещаха, че няма да се поддадат на провокация. А вътрешният министър Емануил Йорданов драматично обобщи по телевизията, че каквото е имало да каже МВР, е написано в декларацията на СДС. От това по-голямо безсилие, здраве му каже.

Няма никакво съмнение, че побоят трябва да бъде осъден. Но за него са виновни не само преките физически извършители на грозното деяние, но и колегите на Агов от СДС. Защото работата на МВР е да лови бандити, а на парламента - да приема закони, които да гарантират заслужено наказание. И двете власти са доминирани от СДС. Кой тогава не си е свършил работата? Кой ще се посипе главата с пепел и ще потърси поне малка част от вината в себе си? И какво ще се промени по улиците с приемането на декларации, осъждащи насилието?



Асен Агов е гражданин на тази страна, ние - също.



Той обаче е депутат, ние - не. Шансът да бъдем набити на улицата, докато си разхождаме кученцето, е еднакъв, но вероятността МВР да се задейства по същия светкавичен начин, ако пострадаме ние, е направо нищожна. Което, разбира се, не учудва никого. Но не е нормално. Защото и политиците, и депутатите, и магистратите, и полицаите се издържат от нашите данъци. И е крайно време да спрат с малките си войни, словесните престрелки, с компроматите и използването на всяка човешка драма за дребни политически сметчици и да се заемат с това, за което им плащаме. Депутатите - да приемат читави закони, а не да кърпят стари нормативни актове или пък да се въртят, както политическата конюнктура им изнася. МВР да хваща бандитите, прокуратурата и следствието - да събират читави доказателства и да ги обвиняват, а съдът - да ги осъжда. Крайно време е властта да спре да се прави на "ощипана мома" и все някой друг да й е виновен за гърмежите и побоищата по улиците.

Защото властта не е само пари, командировки, коктейли, луксозни автомобили и телевизионни камери. Тя е отговорност. И който иска да управлява, е време да си я поеме. Дори само, за да не бъде набит някой ден, докато си разхожда кученцето.