Селското стопанство е единственият отрасъл, чиито дял в брутния вътрешен продукт расте, при това близо двойно - от 10.9% през 1989 г. на 19.8% за деветмесечието на 1999 г. Казвам "единственият", защото показният ръст на т.нар. "услуги" е видимо плод на мистика статистика, да не говорим за лакардията, че "отрасълът" на име "внос" бил "произвел" 51.9% от ланшния ни брутен продукт. Земеделието се оказа спасение от безизходицата за милиони българи, които се върнаха към земята да намерят препитание в тези години на колапс. Така от 8.3% преди кризата, заетите в земеделието сега са стигнали към 20% от работещото население. Вярно, чеб

българското село е гето на бедността.Е

Един анализ на ОИСР сочи, че живущите в крайна бедност на село са поне два пъти повече, отколкото в града. Както през всички епохи на нашата история, и днес властващите се грижат селото да битува в крайна бедност. Начинът е прост: правителството се стреми да поддържа цените на селскостопанските стоки колкото се може по-ниски. Така то бърка дълбоко в джоба на селянина, за да удържа цените на храните, щото да се прехранва нацията въпреки нищожния си доход. В същото време селскостопанската техника и инвентар се продава на селянина по международни пазарни цени, а химическите торове у нас са над световните (за да множат печалбата на държавния монопол "Булгаргаз"). Четете Буров, за да видите как нищо не е мръднало от 1918 г. насам по отношение на онова, което той нарича "обирджилък на селянина". И въпреки всичко селското стопанство живее, храни ни и дори успява да издържи в конкуренцията срещу чуждите, добре подхранвани от държавите си, производители. България наред с Унгария са единствените страни в преход, които остават нетни селскостопански износители. Но с

скоро ще му видят сметката,к

както личи по всичко. Последните данни (до септември 2000 г.) сочат, че за една година износът на зеленчуци е спаднал с 46.3%, на плодове - с 26.4%, на тютюна - с 48.7%, на маслодайните култури - с 32.4%, на вината - с 15%. Общият обем на аграрното производство се е свил наполовина (с 45%) за десетилетието 1989-1999 г., а само от септември 1999 до септември 2000 г. добавената стойност в отрасъла е намаляла с нови 17%. Но с жизнерадост и дръзновениее

експериментите продължават.П

Подкокоросвано от своите ментори от Световната банка, правителството е на път да нахлузи върху селското стопанство поредната матрица от същия сорт, който успешно преби промишлеността. Ключовата дума отново е "ликвидация". Не ща да разказвам програмата на господа ликвидаторите. Който има желание да разбере как ще довършват българското село, ще намери ценните идеи в тазседмичното издание на вестник "Капитал". Там обаче не пишат имената на лицата, решили да видят сметката на селското стопанство в България. Имената на нашенските ликвидатори си ги знаем без друго. Ако успеят, скорощ

ще внасяме праз от Хондурас,п

при което по сметки на господата ще обеднеем в реално изражение между 4% и 5.5%, в зависимост дали ще изберем техните сценарии В, С или D. Отсега се хващам на бас, че който и чуждоземен "сценарий" да изберем, доходите ни ще паднат поне три пъти повече от предвиденото. Противно на вносните "сценарии" българските икономисти (вземете например програмата на ГОДО), предлагат да се отървем поне от това "предизвикателство" (както би рекъл някой с модерна ценностна система). В аграрния секторп

производството може да се удвои,д

дори ако държавата съвсем мъничко се потруди, за да създаде сигурност, ред и организация. Чудеса могат да се постигнат, ако помогнем на производителите да планират производството си овреме. За да са сигурни, че има смисъл да обработват земята, те трябва да знаят отрано прогнозите за търсенето и цените на различните култури, за да не се съсипват всяка година планини от корнишони и реки от мляко. За да намали безмислените загуби, държавата би могла да създаде схема за застраховка не само на реколтата, но и на реализацията. И най-важното: да спре грабежа на селото. Сега няма кой да чуе и най-смислените предложения. Но иде пролет, иде надежда да счупим матриците. Дано.