|
Ако ви приеме за приятел, Дрор ще ви въведе в супермагазина си в центъра на Хюстън, а после ще отвори даже сейфа си. Впрочем вратата на сейфа е от тъмнозелен метал, дебела половин метър и висока от пода до тавана. Дрор вади отвътре купища класьори и разкрива пред смаяния ви поглед бижута, които умишлено не са изложени в залата:
- Вижте само! Диамант с такива размери и шлифовка рядко попада дори на специалистите. А тази огърлица със сапфири струва почти два милиона долара, вчера я купиха...
46-годишен, бижутер трето поколение, обиколил света, Дрор Зодак говори тихо като при конспирация:
- Америка е най-добрият дом за евреите. В Израел е твърде опасно да се живее...
- Вярно ли е, че евреите са много богати?
- Да. Но знаете ли, когато през миналите векове евреите са се специализирали в банково дело, финанси и бижутерство, аристократите са смятали това за твърде низша работа.
И тримата му сина са завършили елитни бижутерски колежи и разбира се, работят тук, зад лъскавите щандове. В петък вечер вместо да разпускат с момичета в някоя дискотека, те обличат официалните си сака и се запътват към синагогата. Там слагат кръгли шапчици на теметата си и чинно се молят два часа редом до майка си и баща си. После къщата им се изпълва с хора - те обсипват с два пъти повече внимание тези гости, които не са евреи. Раздават песнопойки на иврит и между първото, второто и десерта не губят време - домашният хор пее под диктаторския жест на диригента Дрор. Така празнуват Шабат всеки петък. Щастливи са.
Някой може да помисли, че Американският еврейски комитет \АЕК\ и германската Фондация "Фридрих Науман" организират подобни вечери с пропагандна цел. Какво бе учудването ми на следващата среща, когато главният редактор на вестник "Джуиш хералд войс" Джоузеф Самюълс изрече направо:
- Джордж Буш спечели изборите и аз ще емигрирам! Е, може да звучи пресилено, но евреите в Америка се опасяват, че Буш Джуниър ще стъпи в обувките на баща си, който позволи на Саддам да бомбардира Израел.
Когато за вицепрезидент на Ал Гор бе номиниран евреинът Джоузеф Либерман, АЕК били единствените, които не се изказали по въпроса. Защото това би трябвало да не е "прекрасно", а "нормално". Нищо, че Либерман е ортодоксален евреин, на когото религията забранява на Шабат дори да говори по телефона. Как тогава би си изпълнявал вицепрезидентските задължения \например по време на война!\ в един свят, чиито навици са еманципирано християнски?
- Какво мислите за бъдещата Палестинска държава? - питам г-н Самюълс.
- Палестинската държава е нещо неизбежно, но то трябва да се постигне по пътя на преговорите, а не с насилие.
Питам го, защото антисемитските прояви се засилиха, след като напрежението между израелци и палестинци се изостри. В Лондон бе убит един равин, във Франция бяха опустошени синагоги, антиеврейски прояви имаше в Австрия, Германия, дори Швейцария. Полицията в Ню Йорк се оплака, че напоследък случаите със свастики са се качили драстично. Още през лятото на 1999 г. много бе нашумял един случай в Лос Анжелис. Тогава член на организацията "Арийска нация" на име Фъроу, изби няколко души, защото искал по този начин да съобщи на обществото, че правителството на САЩ е контролирано от евреи.
Организациите, проповядващи етническа омраза, се нароиха и само в Интернет станаха 28. Американската свобода на словото влезе в конфликт с европейските закони. Неотдавна френски съдия нареди на американския портал "Яху" да блокира за Франция страниците, в които се прави нацистка пропаганда. "Проповядването на омраза" \hatespeach\, за което в България изпращат в затвора, е защитена от американската конституция. Както е известно, в САЩ няма закон срещу злите идеи, а само срещу злите действия.
Самият Американски еврейски комитет е създаден през 1906 година след жестока антисемитска вълна, както твърдят неговите представители, за да популяризират не само еврейството, а толерантността. Чак до 1940 г. законите в някои американски щати като в Ню Хемпшър например, забранявали на евреи и нехристияни да заемат обществена служба. В края на 70-те години в Илинойс имало нацистки групи, които правели демонстрации. Полицията ги охранявала и много граждани питали защо? Тогава евреите били на предния фронт, за да защитят правото на нацистите да се изразяват.
"Ние вярваме, че ако те се изказват свободно, идеите им няма да изглеждат привлекателни. Когато ги чуят, хората сами ще разберат безумието им. И най-вече - на нас също никой няма да ни забрани да говорим. Вярваме, че ако ти си срещу едно малцинство, ти си срещу всеки човек." Може би затова АЕК бил първата организация в САЩ, която повдигнала въпроса за етническия геноцид в Босна и Херцеговина.
Американските евреи тук смятат за събратя по съдба американските японци. През Втората световна война японците в Щатите са изселени в концлагери със заповед на президента Труман. Натикват ги без всякаква покъщнина в дървени конюшни в Монтана, Тексас и Аризона. Имало и разстреляни. АЕК са първите, които публично ги подкрепят. Шефът на японската организация Джон Татейчи днес клати глава:
"Ако не си бял, рус и синеок, ти вече си заподозрян, че ще създадеш несигурност. По време на войната управляващите заявяваха: "Тези хора ИЗГЛЕЖДАТ като врага, значи те ТРЯБВА ДА СА врагът!" Макар че повечето от нас се бяха преселили в Америка в началото на века! Конгресменът Джон Ранкин крещеше през 41-а година: "Да ги изпратим в концлагери, да ги прокълнем!""
Едва президентът Рейгън дал на всички американски японци, които са били в лагери, по 20 000 долара "за извинение".
Макар че възгледът "болшинството командва" е противоконституционен в САЩ, понякога това трябва да се извоюва отново. В един малък град в щата Минесота преди десетина години пристигнали няколко азиатски семейства. Те установили, че в най-демократичната страна в света повсевместно ги дискриминират. Взели тайно решение и... толкова много азиатци имигрирали в този град, че станали болшинство!
"Орелът с късмет" е име на един стар индианец от Сан Франциско. Той може да ви разказва денонощно за унищожаването на неговия род, което нарича "скритата война на Америка". От 1830 г. насам индианците \навремето близо 600 племена\ са насила изселвани в резервати. Избити са стотици хиляди, децата са вкарвани в американски училища, а онези, които не се подчиняват, са наказвани жестоко. Според Орела с късмет срещу тях се приемат "нечовешки" закони и до днес. Той признава, че след като е минал през затвора, писмено се е отказал да работи срещу правителството на САЩ. Днес, окичен с мечи нокти и пъстри пера, късметлията прави шоу на туристите и минава за добродушен луд.
Според медиите латиноамериканците са наркотрафиканти, сиреч причина за всички беди в обществото. Според статистиката те са и най-многобройни в затворите. Доказано е, че полицията спира цветнокожите шофьори много по-често без причина. Цветнокожите правят трудно кариера и още по-трудно преминават от едно социално ниво в по-богатото. "Никога не можеш да смъкнеш цвета на кожата си. Когато аз умра, расизмът в САЩ няма да е изчезнал и единственото спасение е да се женим за бели - така накрая всички ще изглеждаме еднакво", казва шефката на една от многобройните латино-организации в Ню Йорк.
Интересно, че шансът им да променят имиджа си е голям. Ето защо: латиноамериканците в САЩ са 11%, но числеността им най-бързо се увеличава. Политиците осъзнават колко важни са те като електорат. Бизнесмените пък изчисляват, че през 2001 година те ще бъдат етносът с най-бързо растяща покупателна сила в страната. Затова "Кока-кола" и други крупни компании започват да инвестират в испаноговорящи телевизии...
От организацията "Ариба Хунтос", която помага на новодошлите имигранти, разказват за едно ново явление. В Сан Франциско се появили някакви профашистки "прогресивни либерали". Те водели улична война срещу компютърните новобогаташи, които наричали ком-и или итек-и. Взривявали им мерцедесите или най-малкото ги изподрасквали безмилостно.
"Геноцидът е недовършената работа на 20 век" - казва д-р Уесли Фишър, директор на музея на Холокоста във Вашингтон. Той обръща внимание на едно изречение от Адолф Хитлер, изписано на стената, което може и да не забележите сред всички ужасии тук: "Вече никой не говори за арменците!" Тъй като геноцидът на арменците е бил забравен, Хитлер е вярвал, че и на него никой няма да му потърси сметка.
|