|
5 години по-късно един депутат - Драгомир Драганов (а и не само той) твърди, че Националната служба за охрана отново се превръща в УБО и за това е необходимо спешното приемане на специален закон за тази служба. "Когато караш офицер от НСО да разхожда кученцето на съпругата на председателя на Народното събрание, то той не е никакъв офицер от НСО. Той си е чистият тоталитарен служител от времето на УБО. Когато видиш пак същата дама да влиза в правителствена болница с тези святкащи червени лампи отпред на държавния мерцедес ти си мислиш това ли е демокрацията. Или когато се отцепва пазара, за да пазарува", твърди Драганов. И колкото неговите думи и предложения да звучат популистки и предизборно, колкото и да са известни особените отношения и инциденти между него, Йордан Соколов и гардовете на последния, човек не може да не си зададе поне няколко въпроса: Защо елитни офицери
се превръщат в "закачалки за жилетките на онази или тази
първа дама" (В България първи дами колкото искаш)? Защо във вестниците постоянно виждаме снимки, на които служител на НСО разхожда кученцето на някой висш чиновник или пък държи чадъра на някоя министърка? Какво налага кръгът на обслужваните лица постоянно да се увеличава? Кой може да обясни каква е точната процедура, по която се решава, че някой от семейството на премиера, президента, председателя на Народното събрание е толкова заплашен, че трябва да се вози в кола на НСО или да пазарува с по две БМВ-та и да блокира столичните пазари? Защо се връщаме към старите времена, когато центърът на София беше постоянно отцепван, а движението задръствано, за да мине Тодор Живков? Защо по време на изборите всички моментно управляващи държавата използват услугите на НСО, а не харчат собствените си пари, за да обикалят България? Защо службата се води към президента, а нейната организация и дейност се определя и изменя от правилник, приеман с постановление на Министерски съвет? Защо нейните скъпо платени и много добре подготвени служители често се използват от властта за обикновени пазачи или поливачи на цветята им по време на летните им отпуски например? Кой и как решава, че трябва да се затвори тази или онази улица пред дома на този или онзи висш чиновник?
Това са само част от въпросите, натрупали се от последните няколко години, чийто отговор рано или късно ще бъде поискан от обществото.
Но да видим
що е това НСО и с какво трябва да се занимава
В момента действа специален Правилник за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на Република България. Той е приет на 5 август 1992 г.с постановление на Министерския съвет. Оттогава досега е променян 11 пъти. От почти всяко правителство. И в повечето случаи измененията са били, за да бъде допълнен още някой в списъка на обслужваните от НСО. Ту е добавян шефа на БНБ, ту столичния кмет, ту шефовете на върховните съдилища, ту конституционните съдии, ту членовете на Сметната палата, ту шефа на Националния осигурителен институт и т.н.
Та според правилника "НСО е юридическо лице на бюджетна издръжка и представлява специализиран военизиран държавен орган, подчинен на президента". Службата осигурява лична, постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, по местоживеене, пребиваване в страната и в чужбина на:
- президента и вицепрезидента
- на председателя на Народното събрание
- на министър-председателя.
Право на специализиран транспорт имат зам.председателите на парламента и на правителството и шефът на Сметната палата. При повишена степен на застрашеност и на основание решение на специална комисия се осигурява охрана и специализиран транспорт и на:
- народните представители, членове на Конституционния съд, МС и Сметната палата, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор.
- премиера, председателя на НС, президента и вицепрезидента за една година след напускането на съответния пост
- членовете на семействата на министър-председателя, шефа на парламента, държавния глава и вицепрезидента
- кандитатите за президент и вицепрезидент по време на предизборната кампания
- други лица по решение на Министерски съвет.
Видовете охрана са лична, постова и техническа
Личната охрана се осигурява чрез използването на
специализирани похвати, технически средства и оръжие
при непосредствена заплаха. Постовата охрана не допуска неправомерно проникване на лица в охраняваните обекти, както и пряко посегателство върху охраняваното лице. Техническата охрана пък се осигурява чрез проверка на сгради, транспортни средства, колетни пратки, подаръци и други предмети за наличие на взривоопасни, радиоактивни и запалителни материали. Освен това се изграждат и подържат сигнално-охранителни системи, организира се надежна радио и проводна свръзка, контролира се годността на храната и напитките. Осигурява се и фотографска дейност за охранителни и представителни нужди. НСО дава автомобили на правителството, Конституционния съд, шефовете на върховните съдилища, главния прокурор, управителя на Националния осигурителен институт и кмета на София.
В страната НСО си съдейства с МВР. В чужбина с Националната разузнавателна служба. НСО ползва информацията на МВР, МО, НРС и Националната следствена служба /вече бивша/ за определяне степента на застрашеност и обезпечаване на сигурността на определените с правилника лица.
НСО не е типична специална служба.
Спецификата й на работа обаче й дава възможност да събира информация, която често може да се окаже много по-полезна от тази на "истинските" тайни служби. Особено като се има предвид, че гардовете стават свидетели на неща, които често остават тайна не само за обществото, но и за близките на VIP-мъжете. Те няма как да не засекат кой и колко пие, с кои и какви жени се среща, къде въобще ходи и с кого се вижда, колко работи, с кого и какво си говори. Точно заради този факт и заради това, че службата е приемник на бившето Пето управление на Държавна сигурност - Управление за безопасност и охрана /УБО/, въобще не се спори, че тази структура е специална. Директорът на НСО бе предвиден по закон и участваше в комисията за т.нар. отваряне на досиетата. Той се назначава от президента.
Шеф на НСО сега е ген. Димитър Владимиров. Той изкара начело на службата двата мандата на президента Желю Желев и независимо от очакванията остана шеф и при новия държавен глава Петър Стоянов. "При всеки конкретен сигнал за застрашеност ние реагириме веднага. До този момент не е имало проблем с нито един човек, който ние сме охранявали. Никога не сме отказвали охрана на хората, които по нормативни документи трябва да пазим. Често ме питат дали такъв отказ е възможен поради недостатъчно сили и средства. До този момент това не ни се е случвало". Това твърди ген. Владимиров. Според него българската НСО работи като италианците, германците и нямало нищо ново и особено.
При всеки сигнал за застрашеност на лице от контингента се събира комисия, оглавявана от шефа на НСО и главния секретар на МВР. Тя има последната дума дали се налага охрана, какъв вид да бъде, от колко човека и т.н. Докато тази комисия се произнесе лицето, за което е получен сигнала се пази. Депутатът Драгомир Драганов е готов да се обзаложи, че
управляващите ще използват НСО в предизборната кампания.
"Те ще твърдят, че макар, че са в отпуск - защото те трябва да излязат в отпуск за изборите по закон, ако искат да се кандидатират, пак ще си ползват същите привилегии, същите облаги", обяви Драганов. Преди близо две години вече бившият министър на държавната администрация Марио Тагарински нападна службата именно по тази тема. Тогава той твърдеше, че има ревизионни актове на "Държавен финансов контрол", според които правителството на Виденов е похарчило необосновано и без документи 9 800 000 стари левове за автомобилно гориво по време на предизборните кампании за президент и за 38-о Народно събрание. Тагарински обяви и, че службата е била отчела 492 000 км в повече от извършените. От НСО контрираха, че тези километри били пропътувани от авангардни и оперативни коли за обезпечаване сигурността на политиците. Тагарински каза, че службата е обявила общо над 1 млн.километра за двата избора. Именно тогава лъсна и фактът, че всички управляващи ползват НСО по изборите.
През последните три години бюджетът на службата постоянно нараства,
обикновено с по 1 млн.лв. За тази година той е общо 13 100 000 млн.лева. 12 700 000 от тях са разходи, което по простичко казано прави 6 млн.долара. 400 000 хиляди пък са записани като приходи от собственост. Само за сравнение ще посочим, че предвидените за тази година разходи в Националната разузнавателна служба са само 10 424 000 лв. Не е трудно човек да се сети каква скъпа играчка на властта е НСО. Разбира се няма нищо лошо да се дават пари за сигурността на президента, премиера, председателя на НС, вицепрезидента. Но от километри се вижда, че не са само те попадат сред постоянно обслужваните от НСО.
Никой не желае да обясни как точно се решава, че има "застрашеност". Тъй като съпругите на първите ни мъже постоянно се возят на коли на НСО, а често ползват и охрана, няма как да не запитаме кой и как ги застрашава. Народът иска да знае и кой заплашва любимата му външната министърка Надежда Михайлова, защото и тя ползва охрана на НСО. Може би сръбски терористи? Или гневни руски туристи, които не щат визов режим? Защо само шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова ползва услугите на НСО, както твърди Драгомир Драганов. Най-много заплахи за нейния живот ли има? Или другите председатели не ги заплашват?
Какво налага главният прокурор в България да ходи с двойна и често с тройна охрана. Обясненията, че се е променила "картината на застрашеност", че имало сигнали за заплахи, съмнения за сигурността му, изглеждат впечатляващи, но неясни.
Каква връзка със сигурността на премиера има затварянето за движение (дори за пешеходци) на улицата, която минава покрай неговата къща? Та и специална будка да се поставя. Щом е толкова застрашен да отиде да живее в резиденция в Бояна, както е редно. По каква логика шефът на Националния осигурителен институт или пък столичният кмет, трябва да се возят на кола на НСО?
Всичките ни опити да получим отговори на тези въпроси от шефа на НСО и главния секретар на МВР постоянно удрят на камък.
В правилника на НСО е записано, че "службата ползва информация от МВР, министерство на отбраната, Националната разузнавателна служба, следствието и други източници с цел определяне степента на застрашеност и обезпечаване на сигурността на лицата. На основата на получената информация се извършва анализ и оценка и се предприема с горепосочените ведомства съвместни мерки да сигурност на охраняваните лица в страната и чужбина".
Според съвместна инструкция между МВР и НСО пък "оперативните дежурни центрове и части на националните, централни и териториални служби на вътрешното министерство са длъжни своевременно да информират дежурната част на НСО за всеки получен при тях сигнал". И толкова. Единственото друго, което е известно по въпроса е, че съществува съвместна комисия, оглавявана от главния секретар на МВР и шефа или зам.шеф на НСО, които определят дали дадено лице трябва да бъде охранявано или пък ако вече има охрана, тя да бъде засилена, защото има някакви данни или сигнали за застрашеност спрямо него.
Но на всички въпроси през всичките тези години за това как точно се определя, че дадено лице трябва да бъде пазено - и от НСО, и от МВР винаги отговарят по един и същ начин: това не може да бъде казано, защото е служебна тайна. А стига, бе!
Всъщност изглежда никой не знае кой, как и защо
по-точно пази. Да вземем един пример с премиера Иван Костов от миналата година. Един ден той отиде в Пловдив за среща с актива и обяви, че го заплашват с убийство по телефона.
"Бих искал да споделя тук като с приятели - макар да знам, че това ще се чуе навсякъде, - че отново започнаха обажданията на домашния ми телефон със заплахи. Много интересни неща ми казаха онзи ден: "Ако не ви пречупим психически с жена ви, ще ви унищожим физически", каза той. "Ако наистина премиерът Костов е съобщил в Пловдив, че е получавал заплахи за живота си, то ще бъдат предприети необходимите мерки", беше мигновенната реакция в пресата на шефа на НСО ген. Димитър Владимиров. Ден по-късно обаче той огласи, че Костов и семейството му са заплашвани на домашния им телефон от анонимен мъж преди 3 дни и още тогава били предприети необходимите мерки за сигурността им. Е как така шефът на НСО не знае толкоз важно нещо. Или онази съвместна комисия де факто я няма, а? И за да бъде картинката съвсем объркана почти веднага премиерската съпруга Елена Костова отиде в Кърджали без охрана. За разлика от обикновеното.
Но да не се оттегчаваме повече. Въпреки, че абсурдите изобщо не спират дотук. И за всичко това самата служба няма никаква вина. Нямат вина и самите момчета, защото смеят ли да кажат нещо. Именно заради това час по-скоро трябва да се реши на чие подчинение е точно службата. И под чий контрол. За да се знае от кого да се търсят отговори на горните въпроси, както и отговорност за харча на народни пари. Защото сега и президентът, и правителството са на принципите "хем сърби, хем боли" и "не сме ние".
И още нещо: а стига с тези привилегии.
|
|
|
|