Трябваше да минат години, за да разбере най-после НСРТ, че професионалната журналистическа колегия отказва да припознае този орган за част от себе си. До този извод стигна доц. Георги Лозанов на съботната среща между НСРТ, журналисти от БНР и част от кандидатите за директорското място в държавната медия.

Легитимността на НСРТ трябва да се даде от професионалната общност, заяви Лозанов. Според него процедурата при номинирането на кандидат-директорите за БНР е първата открила се до момента възможност за взаимодействие на колегията и НСРТ. А колегите, вместо да взаимодействат, поискали оставките на НСРТ!

Прав е доц. Лозанов - няма как оставките на съвета да се искат от хора, които нямат никакъв пръст при конституирането му. Право на това имат само президентът и депутатите. А последните хабят доста време и нерви с НСРТ, но в съвсем друга посока - както при избора на Ивайло Петров например...

Виж - легитимността е друго нещо. Тя трябва да се даде от журналистическата колегия, за да може при нужда вината за гафовете на деветимата да се превърне в грешка на незрялата общност.

Само че нито един журналист няма да се припознае като съмишленик на хора, които



взимат решения не в съзвучие с нуждите на общността, а според директивите



на управляващите. Никой няма да поиска да застане зад НСРТ, докато самите му членове признават без притеснения в публичното пространство, че гласуват разделени на квоти и не дебатират с професионални аргументи.

Преди да ожали ориста на медийния съвет, доц. Лозанов трябваше да забележи, че съботната среща беше един от изключително редките моменти, в които членовете на НСРТ се появиха на куп. За първи път седмина от общо деветимата надзорници демонстрираха загриженост за съдбата на радиото! Къде бяха Александър Томов, Димитър Коруджиев, Йосиф Сърчаджиев, Валентина Радинска, Иво Драганов, Ивайло Петров и Бойка Янчева, когато журналистите от "Хоризонт" искаха оставките на целия съвет? Тогава само Светлана Божилова и Георги Лозанов се явиха, за да поемат хулите на радиослужителите и да направят отчаян опит да оправдаят безумията на колегите си с професионални аргументи? Дали тогава членовете на НСРТ се чувстваха част от журналистическата общност? Истината е, че надзорниците потърсиха подкрепата на колегията, когато за всички стана ясно, че



те сами не могат да излязат от батака с избора на новия радио-шеф.



За отчуждението с НСРТ най-малка вина имат журналистите. Надзорниците сами се отказаха от ролята си на буфер между независимите медии и се превърнаха в параван на задкулисни политически игри. Макар че всички те отричат върху тях да е оказван някакъв натиск, няма никакво съмнение, че назначенията на възловите места по върховете в БНР и БНТ стават според волята на управляващите. И членовете на НСРТ най-добре знаят това.

Как журналистите да намерят общ език с хора, които не се интересуват от реалните проблеми при управлението на държавното радио, а вместо това хабят време и нерви, за да уреждат безсмислени дискусии с кандидатите, на които пледират за чистотата на българския език, за зачитане на авторските права и за ред други подробности.

След всичко това обезсмисли дори дискусията за съдбата на обществените медии. Защото един петчасов разговор не може да реши бъдещето на държавното радио. Нито пък ще помогне да му бъде намерен по-добър началник. След конкурса за генералния директор, с който от надпреварата бяха изхвърлени трима силни конкуренти, след обявяването на номинациите, които не гарантират участие на по-силни кандидати, съботната среща заприлича на



неуспешен опит да се придаде по-приемлива форма на причините за провала.



И като нямаше с какво друго, надзорниците се заиграха с обществената роля на БНР. И както при проваления конкурс, напразно уверяваха радиослужителите, че бъдещият им началник наистина ще бъде избран по професионални критерии, а не според цвета на политическата централа, която стои зад гърба му. Защото по всичко личи, че избраникът вече е определен. Само че не в НСРТ.

И тук вече е големият проблем на медийните експерти. Защото и политиците, както журналистическата колегия, няма да поискат да се припознаят в надзорния орган.

При това положение членовете на НСРТ още дълго ще се чувстват низвергнати. И още дълго ще трябва да отричат, че изпълняват политически заръки, а след това ще замазват партийния си вот с приказки за разминаването между персоналния си избор и колегиалното решение на органа, който представляват.