Райна Каблешкова произхожда от възрожденския Каблешков род от Копривщица. Историчка по образование, тя е автор на много книги, посветени на нашето минало. Райна успя да направи родословно дърво на Каблешковци и да събере представителите му - 350 души! - на шест родови срещи. Всички те - учители, инженери, юристи, историци, лекари и др. - присъстваха и на посмъртната голяма изложба на сестра й - талантливата художничка Елена Каблешкова, която се състоя в края на миналата година в София. Днес всички тях ги свързва личността на героя от април 1876 г. - Тодор Каблешков (1851 -1876 г.).
--------------------------
Каблешковият род е един от малкото щастливи български родове, за който миналото не тъне в неизвестност. Запазен е документ за него от 1800 година. Той представлява делба приживе на считания за основател на фамилията дядо Никола. Първият от синовете му - Дончо Николов Каблешков - е роден около 1750 г. в Копривщица. Той има четирима синове и три дъщери: Лулчо, Цоко, Никола, Тодор, Пена, Рада и Мария. Лулчо е бащата на Тодор Каблешков, главния апостол на IV революционен окръг по времето на Априлското въстание, автора на прочутото Кърваво писмо. И до днес в Копривщица се разказва, че чорбаджи Лулчо бил изключително предприемчив човек. Той откупува на търг от държавата събирането на беглика и се занимава с абаджийство и джелепчийство. Достига до завидно материално и обществено положение и е неоспорим авторитет за своите съграждани. Чорбаджи Лулчо обичал да казва, че децата му трябва да бъдат
честни хора и родолюбиви българи.
С примера си той ги възпитава да станат точно такива. Подпомага с 2000 гроша строежа на местното училище, подкрепя финансово и Априлското въстание. До края на живота си прави непрекъснати дарения на Рилския манастир. По време на въстанието всичкото му имущество е разграбено и унищожено. Той обаче успява да дочака Освобождението, доволен, че е пожертвал всичко за свободата.
Чорбаджи Лулчо се жени два пъти. Първата му жена, Стойка Чичова, умира млада и оставя четири невръстни деца: Нона, Тодор, Ана и Андон. Втората жена на чорбаджи Лулчо, Ана, е от известна сопотска фамилия и му ражда пет деца. Тя успява да ги отгледа с изключителна любов. Днес се знае малко за тази жена. Едва в напреднала възраст децата й разбират, че са от две майки. За по-големия си син Тодор тя е и вярна приятелка. Заедно с него Ана се кълне пред Евангелието, пищова и камата и сътрудничи на революционния комитет. Смелостта и самообладанието й помагат на Каблешков да се измъкне незабелязано от къщи и да обяви въстанието. Ана страда много след неговото потушаване, а скръбта й по доведения й син Тодор е неутешима. В тези страшни моменти тя проявява пак своето благородство. Явява се в конака, където не моли за задигнатата си покъщнина, а иска от пашата
да върне чеиза на нейната прислужница.
Бедното сираче било отгледано от Ана. Пашата се трогва, че тя не търси своето, а това на сиромашкото дете, и изпълнява молбата й.
Райна Каблешкова разказва и неизвестни до сега моменти от интимния живот на Апостола от Копривщица. Тодор посещава редовно местното училище и се влюбва в младата учителка Мария Българова. След известно време тя се прибира в родния си Сопот. При изпращането той й подарява портрета си с думите: "Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако се наложи да шиеш друго знаме и да отрежеш вените си, ако попаднеш беззащитна в турски ръце!"
Коя е първата и единствена любов на Каблешков? Мария е родена в Сопот през 1853 г. и произлиза от гайтанджийски род, свързан с рода на Минчо Вазов. Завършва с отличие сопотското девическо училище и става учителка в Копривщица. Тук се запознава с Тодор, който й говори дълго за бъдещото въстание. След като се връща в родния си град, отново е учителка и секретарка на женското дружество, председателка на което е Съба Вазова. Мария се вижда повторно с Каблешков, когато той пристига в града, за да възобнови революционния комитет. Тодор й възлага да ушие знамето, което сопотските въстаници трябва да носят в уречения ден. Девойката ушива знамето и дълго чака своя любим.
След Освобождението тя се омъжва за Богдан Бракалов, взел участие като опълченец в боевете при Стара Загора. Пред мъжа и сина си Борис Мария признава, че носи винаги в душата си образа на Каблешков. Затова дава неговото име на най-малкия си син. Според Райна Каблешкова Иван Вазов взема личността й като главен прототип за образа на Рада от романа "Под игото".
След Освобождението Мария поддържа приятелски връзки с майката на Тодор. Веднъж при среща на двете жени тя дава на Ана подарения й от Каблешков портрет. Мария става майка на девет деца. Това не й пречи да изповяда в писмо до жената на Петко Кундурджията, че е
злочеста, дето е изгубила "завинаги обекта на своята любов".
Българова умира през 1919 г.
Някои от братята и сестрите на Тодор Каблешков, а също така и техните наследници, имат интересна съдба.
Нона, по-голямата сестра на революционера, е родена през 1847 г. Тя открива в Битоля първото българско училище и посвещава живота си на образованието на българчетата в Македония. Единственият й син е убит в Балканската война, а тя умира в мизерия и грижи.
Единият от братята на Тодор - Стоян, който е роден през 1867 г., завършва педагогика и философия в Цюрих. По-късно става главен директор на всички български училища в Македония. Той е един от организаторите на Илинденското въстание. От бесилка го спасява руският консул в Скопие, но с уговорката никога повече да не стъпва в Македония. Дълги години е председател на Съюза на учителите. Увлича се от археологията и участва във всички разкопки от Омуртагово време в Шуменско. Стоян рисува портрета на брат си Тодор и сътрудничи на БАН. С неговата помощ е учредена първоначалната експозиция на музея "Тодор Каблешков" в Копривщица.
Дъщеря му Ана завършва музикална академия и завещава цялото си имущество на град Копривщица. Антон Каблешков, който е племенник на апостола, също дарява целия си имот на държавата. Друг негов племенник, Стоян Куюмджиев, прави монументалното пано на братята Кирил и Методий за гроба на Кирил в Рим. Официалното му откриване е на 21 юни 1975 г. в църквата "Сан Клементе" в италианската столица.
От голямата копривщенска фамилия са и генералите Илия и Никола Каблешкови, които участват в Първата световна война и са дългогодишни преподаватели във Военното училище в София. Техен братовчед е Лука Каблешков - първият българин, защитил дисертация по стоматология в чужбина. От известния род е и Атанас Каблешков, който пръв въвежда лагерувано съхраняване на вина у нас. Бутилките, поставени под негово ръководство през 1893 г., са налети с червено гъмзово вино от Плевенско. Те отлежават наклонени откъм запушалката, за да няма съприкосновение на течността с въздуха. Тази партида с вино, запазена и до днес, съдържа 200 бутилки, които не са променили своя вид.
Това е най-старото вино в България.
Дядото на Райна Каблешкова - Недко е един от големите юристи в Южна България. Той е личен приятел на Алеко Константинов и на Иван Вазов. Часове преди да бъде застрелян, Щастливеца минава през Пловдив, за да види своя колега.
Недко Каблешков е този, който събира и записва много спомени за своя род. На преклонна възраст пред внучката си Райна той казвал, че не бива да се търси награда за стореното от обич. И че е бедна всяка любов, която може да се измери.
Снимки:
1. Семейството на чорбаджи Лулчо Каблешков е многодетно като повечето родове по онова време.
2. Портрет на Тодор Каблешков, рисуван от племенника му.
3. Мария била прототип за Рада от "Под игото"
4. Недко Каблешков е бил личен приятел на Алеко Константинов.
|
|