|
Негова родина са високите плата на Перу. Първото му посещение на Стария континент е през първата половина на ХVI век, когато испански кораби, натоварени с картофи, акостират в едно от испанските пристанища. Докараната стока бързо придобила популярност и слухът за вкусовите качества се разпространил чак в северните европейски страни. За онова време картофът имал доста предимства: можел да се отглежда върху най-бедните, най-песъчливите или влажни земи, където нищо друго не давало реколта. Отглеждането дори в малки ниви се възнаграждавало с изобилна реколта. Не е маловажно и това, че картофът осигурявал евтин начин за разнообразяване храната на хората. Картофите не са особено богати на калории, но съдържат много витамини и минерални соли.
Както всяко ново нещо, така и картофът предизвиквал първоначално страх у селяните. Свещениците го използвали и го подсилвали, като ги учели, че това растение не се споменава в Библията и те трябва да се борят с него. Някои дори твърдели, че то е приносител и заразява с проказа. Други пък настоявали, че картофите предизвикват натрупване на газове, което било вписано дори в френската "Енциклопедия" от 1756 г. със следното авторско уточнение: "Но какво значение имат малкото газове за селяните и работниците?"
Независимо от всичко през ХVIII век бедните така свикнали с картофите, че Фридрих Велики принуждавал пруските селяни да отглеждат картофи дотогава, докато те не само били приети, но и станали основен зеленчуков продукт в почти цяла Северна Германия. През 1800 г. поне едно от основните дневни ястия на средното северногерманско селско семейство били картофите.
Крал Ян III Собески, чиито заслуги за полската кухня са на висотата на короната му, изпратил картофи на кралица Мариша, представяйки ги като специалитет от царската градина във Виена с пожелание да се отглеждат и в зеленчуковата градина на двореца Виланов във Варшава. Когато по време на един прием те се появили в чиниите, гостите ги приели с неохота. Но много скоро те така се харесали и станали модерни, че зетят на придворния градинар, някой си Лаба, започнал да ги отглежда в по-големи количества в своята градина в Новолипки. С тези екзотични за времето зеленчуци той снабдявал кухните на снобеещите магнати.
По време на управлението на Август III картофите добили голяма популярност в Полша, Литва и Русия, а след Станислав Август Понятовски вече правели от тях дори... водка. Богатите граждани започнали масово консумиране на картофите едва в началото на ХIХ век. Годината 1812 г. била твърде лоша за селскостопанската реколта и картофите спасили полския народ от масов глад.
В България този зеленчук е пренесен в началото на ХIХ век от българските градинари, работещи в Румъния, Гърция и Сърбия.
Картофите не са висококалорична храна. Но голямото съдържание на въглехидрати (20%), относително високото съдържание на белтъчини (2%), ценни минерални соли и витамин С правят изконсумираните 250 г картофи дневно заедно с хляба един от най-ценните витаминозни артикули на нашата трапеза.
Най-голямо съдържание на витамин С имат младите картофи. Тъй като витамините и минералните соли се намират непосредствено под люспата, пресните картофи са за предпочитане, защото при тях се бели само ципата, и то обезателно с нож от неръждаема стомана. Картофите, предназначени за варене, са необелени и киснат в студена вода по-дълго време, след което се заливат с кипяща вода.
Старите картофи пък е желателно да се белят и зиме, и пролет колкото може по-дебело, като се отстраняват всякакви петна върху тях, които са източник на вредни за човешкото здраве вещества.
Млади картофи по френска рецепта
Продукти: 1 кг дребни млади картофи, 100 г масло или маргарин, 300 г малки главички лук, 150 г бекон или пушени гърди, магданоз, сол.
Приготовление: Картофите се изпържват цели в масло, изваждат се и се посоляват. В маслото се задушават и главичките лук, изваждат се и също се посоляват. Накрая в маслото се изпържва нарязаният на кубчета бекон. Всички продукти се разбъркват и се поръсват със ситно нарязан магданоз.
Картофи с пикантен сос
Продукти: 1 кг картофи, 2-3 домата от консерва (1 с. л. доматено пюре ), 1 морков, 1 малка главичка целина, 2 глави лук, 1 кафейна чашка олио, 1 с. л. брашно, 2-3 кисели краставички, магданоз, тарос, черен пипер, сол.
Приготовление: Обелете картофите, нарежете ги на кръгчета, сварете ги в малко подсолена вода и ги отцедете, без да изхвърляте водата. В олиото задушете нарязаните на ситно морков, целина и лук. Прибавете към тях накълцаните на дребно домати и ги пържете, докато водата се изпари. Сложете брашното, черния пипер и малко от водата, в която са се варили картофите. Варите соса около 5 мин., като бъркате непрекъснато. Подправя се със ситно нарязаните краставички, магданоз и тарос. С така получения сос се заливат наредени пирамидално картофи. Сервира се топло.
Тосканско ястие от картофи
Продукти: 1 кг картофи, кофичка кисело мляко или кисела сметана, 2 яйца, 250 г шунка, салам или бекон, половин чаша олио или зехтин, 1 малка главичка чесън, връзка магданоз, лъжичка босилек, сол и черен пипер на вкус, 3 с. л. галета.
Приготовление: Картофите се сваряват необелени, след което се белят, докато са още топли. Прави се пюре с киселото мляко или сметаната. Продължавате да бъркате и добавяте предварително разбитите яйца и подправките. Магданозът се нарязва ситно, а чесънът се смачква. Олиото се загрява и магданозът, чесънът и 2 с. л. галета се запържват леко. Картофената смес се залива с олиото и енергично се разбърква. Тенджера от йенско стъкло се намазва с мазнина, поръсва се с галета и отгоре се изсипва картофената смес. Пече се 20 минути в предварително загрята фурна при 220 градуса.
Картофен кекс
Продукти: 2 кг картофи, 500 г хубав салам или бекон, 2 с. л. масло, 2 глави лук, 2 яйца, 3 скилидки чесън, сол, черен пипер, малко босилек и кимион, 1 ч. л. лют пипер.
Приготовление: Картофите се измиват, обелват и стържат на ситно ренде. Ако пуснат много сок, прецеждат се и се добавя 1-2 с. л. брашно. Ако имате картофено брашно, още по-добре. Беконът се нарязва на ситни кубчета и се пържи в мазнината, след което се прибавя към картофите. Лукът също се нарязва на много дребно или се рендосва на ситно. Чесънът се смачка с малко сол и се съединява с другата смес. Яйцата се разбиват, прибавят се подправките и се смесват с картофите. Формата или йенската тенджера се намазва с мазнина, поръсва се с брашно и отгоре се изсипва сместа. Пече се в предварително загрята фурна на средна температура около 1,5 часа. Поднася се топло със салата.
1. Многобройни са превъплъщенията на картофа - от пюре, салата или в пържен вид до основно ястие.
Страницата подготви: Надя Додова