Връщате се от посещение в новата къща на приятели. И изведнъж домът ви, вашата крепост, ви се струва ужасно скучен, а мебелите - безумно демодирани. Изведнъж виждате, че котката е досъсипала дамаската на фотьойла, а библиотечката от 70-те просто се е огънала под тежестта на трупаните през годините книги. Идва ви да ревнете! Но се ражда спасителна мисъл - време е за реновации!
Не допускайте отчаянието от мизерните финанси да убие ентусиазма ви. Вярно, малцина са онези, които успяват да отделят от закуски пари за чисто ново обзавеждане. Една качествена холна гарнитура не пада под 1000 лв. Но пък в съвременна България културата "секънд хенд" отдавна е на мода. Защо да не преоблечете и къщата? Хем мебелите ще са различни от старите, хем може да се окажат уникат за страната. А може и да спестите някой лев. Е, това, последното, понякога си е истинска илюзия, както установи "Сега".
---------------------------
Проблемът е, че все още у нас се броят на пръсти магазините, които продават мебели-втора употреба. Повечето от тях са се ориентирали към използвани мебели, произведени у нас. Те са изкупувани от хора, които искат да се освободят от тях, на символични цени. Поосвежават се малко. И се продават на по-висока цена, която обаче, е под стойността на новото обзавеждане.
Според повечето собственици на подобни магазини обзавеждане на старо се купува предимно от хора, които наемат жилище или дават свое под наем. Мебели втора употреба се търсят и за обзавеждането на вили, които не се посещават често.
Някои търговци предпочитат да продават
мебели на старо, купени директно от чужбина
И избягват да изкупуват такава стока у нас, защото имат неприятен опит с клиенти. Собственик на подобен магазин обясни, че се "опарил", като купил обзавеждане от наркоман, след което родителите му си ги поискали обратно. Случвало се е и наематели да продадат обзавеждането на квартирата си, без да са питали собствениците. Затова опитните търговци сключват договори с клиентите, от които изкупуват стоката. Така се застраховат срещу неприятни последствия.
На цената на нови мебели, родно производство, могат да се купят стари, които са внесени от Швейцария или Германия. Според търговците обаче сумата не била висока, защото същите мебели, ако са нови, стрували от два до десет пъти повече.
Цените - свободно определяни
Първият критерий, от който зависи цената на мебелите втора употреба, е търсенето. Маси, столове, кревати, които залежават в магазините, периодично се обезценяват. Стойността естествено зависи и от качеството на обзавеждането. Най-скъпо се търгуват мебелите от масивно дърво. Фактор при определяне на цената е и видът на дървото. Най-качествени, т. е. най-скъпи, са ореховите и дъбовите. Най-нетрайни и най-евтини са чамовите мебели, твърдят спецове. Вносните тоалетки вървят с 50-60 лв. по-скъпо от новите български. Цената обаче си заслужавала, защото тези мебели били вечни, настояват търговците.
Според врели и кипели в този бизнес вносните мебели на старо са добра инвестиция. Те разказват, че вносната продукция, която се продава у нас, е произведена през 70-те и 80-те г., от масивно дърво е и е с доста по-добро качество от масовите нови български мебели.
Доста по-евтино се предлагат българските мебели на старо. Лошото е обаче, че често външният им вид е доста неугледен. Някои определено биха свършили по-добра работа като подпалки, отколкото като обзавеждане на дома.
350 лв. е най-евтината холна гарнитура
на старо, внесена от Швейцария или Германия. Срещу тази цена обаче клиентът не може да се надява да купи нещо наистина качествено. Обикновено става въпрос за мебели със стара тапицерия и от некачествен дървен материал. На същата цена в някои магазини за мебели на старо може да се купи нова вносна гарнитура, която е претапицирана. За стара българска гарнитура пък цената варира от 200 до 350 лв. в зависимост от модела, състоянието и от това дали мебелите са претапицирани. Ако искате обаче да обзаведете хола със стилна гарнитура, чиято повторна употреба да не си личи, ще трябва да платите около 1000 лв. Толкова струва вносна стока на старо, която се състои от триместно канапе и два фотьойла в много добро състояние.
Между 100 и 200 лв. искат търговците на мебели на старо само за диван родно производство. Цената е най-висока за стоките, които са претапицирани и изглеждат почти като нови - от 150 до 200 лв. Срещу 100 лв. клиентът може да се сдобие само с доста зле изглеждащ диван.
За да бъде обзаведен един хол, не е достатъчно да поставите в него само гарнитура. Ако сте се спрели на варианта с мебелите втора употреба, можете да си купите
българска секция срещу 50-100 лв.
на модул. Цената на вносните шкафове започва от 300 лв. За по-качествените секции обаче търговците искат доста повече - около 1200 лв. Срещу тази сума клиентът получава немска мебел с дърворезбовани орнаменти, при това с отлично качество.
Ако искате да поставите във всекидневната си и библиотека, ще трябва да платите поне още 200 лв. Срещу тази сума човек може да се сдобие с наистина обемна мебел, която побира доста книги. За сметка на това обаче външният вид е твърде неугледен - обикновено става въпрос за библиотеки, които са от талашит, имат различни петна и ожулвания и са доста разкривени. Срещу още 100 лв. клиентът може да се сдобие със секция, която включва бюро.
За масичка трябва да броите поне 80 лв.
Цената на масите с мрамор или с механизъм, които могат да се разтягат и са в добро състояние, стига до 300 лв.
Ако обиколката за обзавеждане на хола не ви е отказала от идеята и сте намерили мебели по вкуса си, може би ще се замислите за префасониране и на спалнята.
Повечето търговци предлагат ъглови легла, които заедно с пружината струват около 100 лв. Проблемът е, че пружините обикновено са доста стари и амортизирани. Подобно е и положението с дюшеците втора употреба, които вървят в повечето магазини по 20-30 лв. На места се предлага пълно обзавеждане на спалнята на цена 400-500 лв. То включва, освен леглата, нощни шкафчета, тоалетка или някаква масичка и пр. Отделно от това ще трябва да платите около 150 лв. за един двукрилен гардероб. Ако спалнята е голяма, можете да се сдобиете с четирикрилен гардероб, който има и надстройки, срещу 200-250 лв.
Доста по-трудно е да се намери
обзавеждане на старо за кухнята
Търговците обясняват, че такива вещи постъпват много по-рядко. Затова и цената им е по-височка. В магазините, които търгуват с български стари мебели, цената на едно кухненско шкафче с мивка върви между 100 и 200 лв. За останалите шкафове сумата е подобна, стига, разбира се, в момента да има такава стока. За пълен комплект кухненски мебели втора употреба, които са внесени от чужбина, цената започва от 600 лв. Ако обзавеждането дава възможност да се вграждат електроуреди обаче, сумата скача от 1000 до 1600 лв. Отделно от шкафовете ще трябва да платите още 10-20 лв. за един стол, при това родно производство. Кухненските маси варират между 30 и 70 лв.
Непостижимо за средния българин удоволствие е обзавеждането на дома с
антикварни мебели
В малкото антиквариати, които продават подобни вещи, търговците се оплакват от липса на клиенти. На места мебелите стоят непродадени от 4-5 години. Причината е, че купуването на антики е по-скоро хоби и удоволствие, предназначено за много богати хора с определен вкус. У нас все още липсва съчетанието от подобна култура и достатъчно средства, твърдят търговците. Някои разказват, че за 10 години им се е случило да обзаведат само едно жилище. Другият проблем при обзавеждането с антикварни мебели е, че понякога то продължава доста време, защото е трудно веднага да се намерят всички подходящи за една стая вещи. Но усилието си струва, тъй като цената на антиките не пада, а се увеличава с течение на времето, категорични са спецовете.
Ако искате да продадете стари мебели,
не се надявайте да получите за тях кой знае колко пари. Първото условие е, че вещите не трябва да са на повече от 10-15 години. Ако искате да продадете например гарнитурата си, която е произведена у нас, ще получите за нея максимум 50 лв. Става въпрос за вещи, които се нуждаят от някакъв ремонт. Търговците обаче не приемат мебели, върху които трябва да се поработи повече, защото това ги оскъпявало прекалено много и ги правело непродаваеми. В най-добрия случай освежаването се състои от претапициране на гарнитурата. То струвало около 200 лв., ако се използва най-евтиният плат за тапицерия.
И накрая - повечето търговци не плащат мебелите веднага, а ги вземат на консигнация.
|
|