|
Сега ни предстои да слушаме обичайните му словоизлияния, които да замажат недомислиците. И тъй като президентът даде простор на въображението си, не бива да се сърди, ако печатът последва примера му и поразсъждава над неговите ходове.
През февруари 1993 г. тогавашният президент Желю Желев бе на първо официално посещение в Албания и изрази безпокойство пред колегата си Сали Бериша от евентуална верижна реакция при разпадането на Югославия. Опасният сценарий изглеждаше така: дестабилизиране на Косово, забъркване на Албания в подкрепа на косовските албанци, прескачане на искрата от Косово към албанците в Македония, набъркване на Скопие в конфликта, въвличане на България в подкрепа на македонците.
Преди осем години това бе само хипотеза
Днес с последните изявления на Петър Стоянов сценарият напредва към реализация на последния си епизод. България наистина може да стане страна в конфликта.
Правилно е, че сегашният ни държавен глава е изразил пред Борис Трайковски тревога от напрежението на македонско-косовската граница. Похвално е, че е усетил опасността от албанския екстремизъм. Изглежда, че в средите на сините, с които президентът държи да се идентифицира, е започнало отрезвяване. Доскоро те се правеха на пламенни защитници на албанската кауза и дори чрез Асен Агов единствени в света след Албания се изказаха за отцепване на Косово като независима държава. Сега започват да разбират, че точно албанската кауза може да запали и нашата черга.
Но защо тогава сами я придърпват към огъня?
Каква картина ще се очертае, ако пратим войски в Македония, както предложи Петър Стоянов?
Българи срещу албанци на македонска територия
Нека после някой обясни на македонците, че съседите им от изток и запад не са се вчепкали за подялба на земята им.
Да се опитаме да влезем в логиката на Петър Стоянов, за да го разберем. Той пламенно се стреми да вкара НАТО в България, като смята, че на взаимни начала и България ще влезе в НАТО. Но след като НАТО е в Косово, това означава ли, че някой очаква косовските албанци или майката родина Албания да се присъединят към пакта? Просто алиансът там си върши работата, както би могъл да си я върши и в България, без да й предлага членство. Отказът да подпише "уникалния" меморандум се дължи не толкова на техническа неподготвеност, колкото на нежелание да се обвързва със София, което би му създало неудобства, ако реши да отклони отново през 2002 година кандидатурата й за членство. Освен това защо да сключва каквито и да е споразумения с България, след като се е уверил от нейната угодническа политика, че тя и така му дава всичко, което желае. Спомняте ли си да му е отказала нещо?
Отношенията между нашата страна и алианса са като в така наречения пробен брак: тя му се е отдала напълно, ала няма черно на бяло, че са законно женени. Той пък се радва на прелестите й, но предпочита да не подписва нищо, за да не го дърпа после за издръжка.
Петър Стоянов е набрал смелост да дава обещания за военна подкрепа на Македония,
смятайки, че зад гърба му ще е НАТО
Алиансът обаче прави всичко възможно да не се забърква в нов конфликт и затова така упорито приканваше Скопие да не прибягва до сила за защита на границите си. Но той не би имал нищо против да прати българи да оправят положението, щом толкова им се иска.
На президента романтик (на когото принадлежи репликата, че Македония е най-романтичната част от българската история) трябва да се припомни, че тя е свързана и с най-черните страници от миналото ни, защото тъкмо романтичните въздишки по нея ни доведоха до трите национални катастрофи.
А що се отнася до ползата от инициативата му за днешните отношения между двете държави, може да се очаква само вреда. Когато подарихме на македонците танкове и гаубици, те благодариха за едно - че не им ги пращаме с войниците. Сега привържениците на антибългарската политика в Скопие потриват ръце: казвахме ли ви, че българите са окупатори? Може би следващия път, когато разговарят по телефона, македонският президент Борис Трайковски би предпочел Петър Стоянов да мълчи.