|
Кладите още горят. И ще продължат да тлеят. Дали обаче някой ще си спомни как преди няколко години, месеци наред, България бе под ембарго за износа на месо заради малко огнище на шап? И колко строги проверки трябваше да минем, за да позволят на избрани родни фирми да изнасят месо, месни и млечни продукти в "обетования" Европейски съюз?
Днес същият този съюз, с уж драконовските си мерки за чистота на продукцията, е почти в истерия. След "лудата крава" заразата от шап е на път да довърши животновъдството - поне на Острова. Но никой в Европа не е гарантиран от нови взривове на двете болести. Първите съмнения във Франция и Белгия за пренос на шапа от Великобритания вече са налице. Просто при глобалната икономика границите са отворени. И се блокират тогава, когато обикновено вече късно.
Парадокс е, че този път заразата, настъпваща най-често от Изток, тръгна от обратната посока. България винаги е служила за бариера пред разпространението на шап към Европа - с цената на загуби за собствените си производители. И винаги е успявала да се справи с тази си мисия. Дали пък вече не е време ЕС да поиска да му пратим на помощ наши ветеринари - те имат достатъчно опит и знаят как да се справят с подобен епидемичен взрив. Колегите им, изглежда, отдавна разчитат само на учебниците.
Континент от вегетарианци?
През последните два месеца паниката сред потребителите прескочи границите на Великобритания и парализира пазарите на месо в цяла Европа. След като говеждото месо почти изчезна от менюто на европейците, много от тях са на път да минат изцяло към вегетарианство. Заради шапа Франция и Испания вече са унищожили над 40 000 свине, овце и други двукопитни животни, внесени през последните месеци от Великобритания. На Острова броят на избитите животни надхвърля 50 000.
Ако това продължи, ЕС ще изпълни преждевременно програмата си за ограничаване на свръхпроизводството, коментират експерти. Преди 2 години икономическите стратези на Евросъюза решиха до 2010 г. страните-членки да намалят селскостопанското си производство с една трета. Мярката се налага заради ангажиментите към останалите световни потребители на земеделски стоки. Европейците си извоюваха 10-годишния срок като преходен, за да могат фермерите постепенно да намалят производството. Но сегашната ситуация може да се окаже фатална за много производители, а и за някои правителства в рамките на съюза, пророкуват специалисти.
Вече четвърта седмица ветеринарните служби във Великобритания са безсилни да ограничат шапната зараза, плъзнала в почти всички области на Острова. От първите случаи в Югоизточна Англия, открити на 20 февруари, досега са отбелязани нови десетки огнища. Освен в свинеферми и угоителни говедовъдни стопанства, няколко случаи на шап са открити и сред дивеча. А това означава, че ситуацията на практика излиза извън контрол.
В края на миналата седмица истерия обхвана и властите в Белгия. В няколко стопанства в северните части на страната се появиха съмнения за шап. Властите автоматично забраниха транспорта на всякакви животни.
Сигнали за животни със симптоми на болестта дойдоха и от Франция. В цяла Европа животните, доставени от Англия, отиват под ножа. По границите се появиха отдавна забравените басейни за дезинфекция. Но страхът остава.
Защо, въпреки строгия контрол, ветеринарите в Обединеното кралство не могат да ограничат огнищата? Във Великобритания не е имало шап от 1967 г. Това е една от причините граничният контрол да не засече пренасянето на заразата, коментират експерти. Въпреки опитите да се установят източниците на болестта, досега няма отговор откъде е пренесен щамът. Известно е само, че огнищата на подобни зарази пламват в територии с топъл климат.
България е бариера за шапа
От години България е граничната бариера срещу заразите, пренасяни от азиатските републики. За това време ветеринарните ни служби са изградили добри защитни механизми. В страната ни шапът идва основно от Турция, където целогодишно тлеят по 200-300 постоянни огнища. Последното от тях бе локализирано в края на миналата седмица. Затова вносът на живи животни, месо и субпродукти оттам е забранен, съобщи д-р Петко Каменов, шеф на отдел "Заразни болести" в Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС).
Миналата година в Северна Гърция също се появиха шапни огнища, заради които България забрани вноса и оттам. Ембаргото продължава и страната ни все още не внася животни и месо от северната провинция Ефрос.
Контролът по южната граница винаги е бил изключително строг. А и при всеки съмнителен случай на болест по животните в селата по границата се въвеждат превантивни мерки за контрол. Просто родните ветеринари знаят как да се защитим от болестите по животните и как да се ограничат последиците от вече избухнала епидемия.
Правим нови заграждения до края на годината
До края на годината по 55-километрова отсечка от границата с Турция ще се поставят двуредни телени заграждения срещу преминаването на животни, припомниха от НВМС. Те се въвеждат заради изискванията на Европейския съюз. Като бъдеща страна-членка България става външна граница на ЕС, затова мрежата трябва да се издигне предварително, поясниха ветеринарите.
Проектът се финансира по програма ФАР. Освен мрежата той включва и изграждане на специална зона за проверка на камионите, идващи от южната ни съседка, при ГКПП Капитан Андреево. Архитектурният проект е одобрен, очаква се финансовото министерство да отпусне парите.
В Капитан Андреево ще има пункт за приемане на камионите, рампа за разтоварване и проверка. Предвиждат се още хладилни помещения и пещ, където при ноеобходимост опасната продукция ще бъде унищожавана.
Пследното шапно огнище у нас бе ликвидирано преди 4 г.
Последният случай на шап у нас беше през 1996 г., когато в ямболското село Малко Шарково бяха избити всички животни. Болестта беше локализирана много бързо, но Евросъюзът ни наложи двугодишна забрана за внос на агнета. Само износителите си знаят какви загуби претърпяха.
Практиката на ЕС е да налага подобни забрани за страни-нечленки на общността при всеки случай на заразно заболяване. Но ако болестта се пренесе в ЕС, санкциите срещу съответната страна са много по-ограничени. Забраната за внос е от няколко месеца до половин година. Сега Евросъюзът е на път да вдигне и друга своя забрана - за ваксинацията срещу шапа.
С директива на ЕС от 1985 г. страните-членки не ваксинират животните. Мотивът е, че ваксините влошават качеството на месото и са вредни за хората. По настояване на евроекомисията от 21 август 1991 г. тази забрана се въвежда и за България. Оттогава, при всеки случай на шапни зарази, ЕС налагаше на страната ни забрани за внос. Загубите се изчисляваха на милиони долари.
Веднага след сегашния взрив на заразата обаче ветеринарите бързо забравиха за собствените си правила. От няколко дни германските служби масово ваксинират срещу шап в свинеферми и телеугоителни стопанства. Реакцията е обяснима. За два месеца загубите от "лудата крава" и шапа вече се изчисляват на над 3 млрд. евро. За възстановяване на пораженията от клането на говеда Евросъюзът може да отпусне 1 млрд. Ако ситуацията не се овладее, фермерите заплашват с масови бунтове.
КАРЕ ТУК---------------------
СТАТИСТИКА
* В Европейския съюз се отглеждат 82,8 млн. глави едър рогат добитък, 125 млн. свине и 4,7 млрд. кокошки. За сравнение, само Бразилия годишно произвежда 150 млн. говеда, Аржентина - 50 млн.
* Годишно страните-членки произвеждат 23,9 млн. тона месо, от които 7,9 млн. т говеждо, 17,6 млн. т свинско и 8,7 млн. т птиче.
* Средната консумация на човек за една година е 19,7 кг говеждо, 44 кг свинско и 21,2 кг птиче месо.
* В България се отглеждат 671 000 говеда, 2,7 млн. овце и 1,7 млн. свине
------------
Родните ветеринари да се поучат от полските
От източноевропейските страни Полша реагира най-бързо на новата обстановка. Почти незабавно след първите съобщения за шапа тя ограничи вноса на всякакво месо от ЕС. Забраната е с превантивна цел и показва каква трябва да бъде реакцията в подобни случаи.
Но контролът на вноса по българските граници винаги е бил слабо място. Дълго време от НВМС криеха данните за вноса на говеждо месо. По молба на "Сега" агенция "Митници" предостави данни за вноса през последните 3 месеца. От тях се вижда, от 1 декември 2000 г. до края на февруари т.г. от ЕС сме внесли 280 тона говеждо месо и карантии (на практика забранени на Запад заради "лудата крава"), както и 8 т телешки консерви. По думите на шефа на НВМС Илиян Бъчваров в митническата статистика влизал и транзитният внос. Вносът на консерви бил "временен", затова в статистиката на ветеринарите той не фигурирал. Колкото до вноса на месо, той бил от държавите, "свободни" от "луда крава", като Италия и Дания, например.
Дори това да е така, в извънредни ситуации ката сегашната, контролът би трябвало да бъде много по-стриктен. Примери - колкото искаш. Заради шапа митничарите в далечна Австралия проверяват дори личния багаж на всички граждани, които са били извън страната повече от половин година.
Едва в края на миналата седмица земеделският министър Венцислав Върбанов най-после реши временно да спре импорта от 5 европейски държави, внасяли месо от Великобритания и Северна Ирландия преди да бъдат открити шапните огнища. Забраната важи за Франция, Германия, Ирландия, Белгия и Холандия.
В крайна сметка, дори опасността да не е толкова голяма, сега е моментът контролните органи най-после да пресекат нелегалните канали за внос, коментират експерти.
ТАБЛИЦА
Внос на говеждо месо и консерви в България
(От 1 декември 2000 г. до 26 февруари 2001 г.)
| Държава | Стока | Количество (кг) |
| Държави, членки на ЕС: | 201 788 |
| Великобритания | 0 |
| ЦЕФТА | 68 040 |
| Австралия | 125 000 |
| Аржентина | 458 748 |
| Бразилия | 834 201 |
| Общо | 1 687 777 |
КАРЕ
Симптоми
За разлика от "лудата крава", шапът не е опасен за хората. Вирусът обаче се разпространява много бързо и може за кратко време да зарази всички двукопитни питомни и домашни животни. В Англия например, заради високата влажност, вирусът се пренася бързо чрез въздуха.
Заразените животни вдигат температура, по езика им се появяват афти, те престават да се хранят, млякото им намалява и след няколко дни умират. За да се пресече заразата, те трябва бързо да се заровят или изгорят. Това важи и за контактните животни, затова е задължително фермите да се поставят под карантина.
За да се пресече разпространението на вируса, ветеринарите трябва да изкупят и унищожат млякото на заразените животни и да изгорят или заровят всички животни, които са били в контакт със заразеното.
Два дни преди клиничното проявление на болестта вирусът се появява в млякото на заразеното животно. Това е причина и за бързото му пренасяне. Ако млякото се обработва при висока температура, вирусът ще бъде унищожен. Но в много мандри технологията не изисква задължителна пастьоризация и там, където топлинната обработка е при по-ниски температури, вирусът се запазва. Чрез суроватката заразата бързо се предава на прасета, хранени с нея.
|