Митът е вечен: скулпторът Пигмалион изваял от мрамор девойка. Кръстил я Галатея. Толкова я обикнал, че молбите му към боговете тя да оживее били чути... Изкуството се превръща в действителност, без изобщо да е чувало за теорията на отражението на акад. Тодор Павлов. Днес изкуството се превръща в политическа действителност под вещата протекция на синия гръмовержец Костов. Сините весталки обявиха на Витоша, че образът на изваяната от тях сегашна и бъдеща власт ще накара над 50% от българите да се влюбят в него! Тази стара и нова любов ще роди най-малко 121 деца-депутатчета, осигуряващи следващото управляващо мнозинство.

Но преди да оживее поредната Галатея, която най-вероятно ще се казва "Програма 2005", Евросъюз, НАТО, но едва ли ще носи неантичното и небожествено име България, трябва девойката на бъдещата електорална любов да бъде изваяна от синия мрамор на действителността.

Магията на ваятелството се състои в махането на излишните парчета от камъка. Длетото на скулптора кърти камъка, докато не остане съвършена фигура, от която каквото и да махнеш, ще я обезобрази. Това е майсторлъкът - махането на излишното.

Сините "гласове" веднага се обадиха, че с махането на Бисеров и Цонев подкрепата за СДС се увеличила с 10%. Първите парчета от бъдещата фигура се откъртиха. Ако махнат Бакърджиев, Божков и Вили Краус (последният ще отлети на крилата на "Балкан"), вероятно подкрепата ще се увеличи с още 15%. Към вече направените 25 ще се добавят поне 20 с махането на Йордан Соколов, Никола Николов и Антоан Николов.

Двамата Николови може да не бъдат къртени с длето, а с отрудените боксьорски юмруци на Филчев. Не с "фалцов", а с "филчев" удар ще излетят поредните парчета от синята скала, която бавно се превръща в предизборна звезда на пленителното щастие. Камъкът на синята идея след това ще трябва да строши не длетото на ваятеля, а "кинжала" Сугарев-Лучников-Филип Димитров. Към общите 45 излишни парчета ще се прибавят още 20. Към така получените 65% нараснала подкрепа за СДС, отстраняването на Стефан Софиянски и кръга около него - Любомир Павлов, Константин Мишев и цялата останала охедецейщина - ще донесе поне още 30%. На заветната финална права - с 95% нараснало влияние, последното камъче, което ще се откърти от бъдещата синя скулптура, е тайният съветник Мишо Михайлов. Така - вече със 100% нараснало влияние - ваятелят Костов в самотата на своето ателие ще може да каже на синята Галатея: "Стани и ходи!" Тя ще стане и ще тръгне, сподирена от любовните погледи и въздишки на цял един народ. Народът ще я последва към избирателните урни...

Но 100% нараснала подкрепа на изборите не е достатъчна. Като един барон Мюнхаузен, който заедно с коня си сам се изтеглил от блатото, дърпайки се за косата, синият пигмалион Костов ще изхвърли и себе си. Тялото ще се оттегли от духа - подкрепата за СДС ще нарасне на 200%. Ще остане само бъдеще за Галатея. Ваятелят на това оживяло изкуство ще седи сам, притихнал в синкавите сенки на предизборния здрач и ще се любува на творението си. Без думи. Ще идва тихо в собствените си сънища. Ще говори на оживялата Галатея, така както се говори с теменужка. Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя.

Може ли политическото либидо да изнасили камъка - независимо дали е жив или мъртъв? Какво всъщност е правил Пигмалион с Галатея, след като е оживяла? Лошото на древните митове е, че винаги завършват трагично. Но пък Костов си има Българска национална телевизия, която може да подмени края на приказката в коментарното си студио. В сянката на кичест Явор ще поседнат бъдещите поколения и кисело ще ни разкажат поредната приказка за ченгета и руснаци, които винаги ни пресичат митовете, както капки лимон пресичат прясното мляко.