|
Един от сините обаче спечели от цялата игра. Шефът на столичното СДС Евгений Бакърджиев успя хем да излезе сух от пръските, хвърчащи около двамата бивши, хем да извлече и дивиденти от изгонването им. Сега той е може би най-важният човек в партията - според новата ценностна класация на Иван Костов. Сега Костов разправя, че неговият СДС и този на Бакърджиев са "единни във всички позиции и послания". Боже! Сега хората на премиера казват, че Евгений Бакърджиев е "лоялен член на партията, който често има собствено мнение, но винаги спазва партийните правила за диалог".
Важно е да се отбележи, че не Евгений Бакърджиев направи крачка към СДС-Костов, а Иван Костов направи крачка към столичната организация на партията си.
Поне от година време Бакърджиев има план за действие и строго се придържа към него. Не мърда на йота. Вестниците разбраха какво прави Евгений, но Костов все не вдяваше. Бакърджиев винаги е работил за голяма изборна победа на СДС-София на парламентарния вот. Не е цепел партията, не е заговорничел, не е плюл безразборно. Тук обаче е необходимо да се уточни нещо важно - голямата цел на Бакърджиев е да се спечелят изборите в София дори и за това да е необходимо да се признаят всичките грешки в управлението, в това число и тези на Командира.
На някои хора тази позиция не им хареса. Тези хора твърдяха и продължават да твърдят упорито като муле на мост, че грешки в СДС няма, а всеки, който казва обратното, е
враг с висящ партиен билет
Тези хора наблягаха не на фактите от деня - Бакърджиев критикува, но е в СДС, а върху предполагаемото събитие - след изборите Валяка ще се опита да гътне Костовата партия и след това да я превземе на абордаж. Тази догадка се базира на предполагаемите факти - СДС-София ще бие с много в столицата, а СДС-Костов ще се издъни в цялата останала страна. Тези предположения може би ще се сбъднат.
Вероятно точно това се върти в главата на Бакърджиев - човека, който за разлика от другите шефове в синята партия, винаги е знаел какво ще направи утре.
Много от думите, които индийското орехче на българската политика Едвин Сугарев изрече през последните дни по адрес на Бакърджиев, бяха точни. Бакърджиев наистина е хитър политик, който се движи в СДС по ръба на приличието. Той никога не е нападал Костов пряко, но винаги е съумявал да го убоде. За енергетиката, за образованието, за здравеопазването, за необходимостта от консолидация и конструктивизъм и т. н. Дипломатът кинжал е наясно с това, но той и още един куп неориентирани политолози явно не са разбрали жизнената необходимост, която кара Костов да се качи на Витоша и
да седне на една маса с Бакърджиев, Софиянски
и др.
За първи път фондация "Демокрация", зад която стои самият премиер, се бръкна за регионален семинар на СДС-София навръх националния празник на държавата. Всичко беше организирано за по-малко от 3 дни, а за десерт на сбирката се изсипа почти целият наличен НИС и членовете му заповтаряха един през друг като папагали колко са единни, как си нямат никакви, ама никакви проблеми. И потупваха приятелски Бакърджиев по рамото. Не случайно и Александър Божков беше поканен да слуша лекции за кампанията.
На семинара Бакърджиев успя да докара и Стефан Софиянски, който, без да бъде питан, ни в клин, ни в ръкав се обади, че няма никаква нужда от служебен кабинет. Ама никаква. Не трябвало дори да се пипа настоящото правителство. Което преведено на български означава, че Софиянски няма да се включи в пуч срещу лидера на СДС. Пуч, който да доведе до свалянето на Командира преди изборите. Костов явно беше много доволен от включването на Софиянски и в прилив на добронамереност
дружелюбно пощипна бузките на кметските щерки
и ги посъветва да отидат на ски.
На този семинар само Петър Стоянов липсваше. Ако Костов успее да докопа някое подобно мероприятие и с президента, разцеплението на СДС може официално да бъде обявено за приключило и дори несбъднато.
Защо стана така. Простият отговор е - явно лидерът Костов няма мегдан да отваря повече фронтове и предпочита да действа с мир. Костов се опитва да събере останките от отбора си, за да се представи поне достойно на предстоящите парламентарни избори. Командира явно е узрял, че изборите са по-важни за партията от решаването на вътрешнопартийните проблеми. Затова той прегърна бившето си вице Бакърджиев - човека, който демонстративно се въздържа при изключването на Христо Бисеров от партията. Човекът, който отказа да вземе отношение при гласуването на най-сложния въпрос, който бе поставен в партията от доста години насам. Той се въздържа, а неговите хора въобще не пожелаха да участват във вота на Националния съвет. Бакърджиев, който драматично заяви след гласуването, че няма да вдигне ръка срещу свой.
Но както и самият Бакърджиев знае много добре, няма по-непостоянно нещо от любовта на българския министър-председател.
Костов обичаше и своя ученик от курсовете по политикономика Никола Николов. Обичаше го силно. Взе го от дебрите на Разград и го направи шеф на парламентарна комисия. Помогна му да влезе в НИС, за да може линията Бисеров-Цонев да има коректив. С радост слушаше как Никола Николов заклеймява предателите на синята идея. Това, което последва - прокурорското преследване срещу Николов, - обаче може да се разглежда и като наказателна акция на Костов срещу човека, който наляво и надясно подхвърляше, че е много подходящ за министър-председател. Колегите на Николов даже
започнаха да го наричат тайничко "Кольо Царя"
Колкото и да убеждава Костов, че застава зад шефа на икономическата комисия, колкото и да размахва пръст срещу Филчев, ясно е, че Николов е последният член на НИС, на когото трябва да бъдат сложени юзди. Хора от НИС свидетелстват, че Николов все още си позволява да говори на заседанията на ръководството повече от самия премиер и даже (Боже!!!) си позволявал да критикува партията, когато тя греши. В ценностната система на Командира това са недопустими неща.
Проверката обаче скоро ще приключи без резултат и Николов ще млъкне веднъж завинаги, за да запази шанса си за ново избиране в НИС на СДС. Той едва ли ще забрави унижението, но Костов не включва това в сметките си. За него сега са важни единствено изборите и титаничната борба срещу Христо Бисеров.
Командира смята, че може да победи с този състав
Въпросът е дали и останалите мислят същото. Независимо колко приказва за консолидация и конструктивизъм, Бакърджиев няма да забрави нито интервютата на Едвин Сугарев, нито позорното изхвърляне от правителството и НИС. Божков, въпреки че сега е образец на мълчанието, също едва ли е толкова късопаметен. И Петър Стоянов може да си припомни удари откъм Костов, като например подхвърлянето, че държавният глава трябва да се избира от парламента. Ако на Софиянски му предложат да стане премиер, той не би отказал само заради лоялността към Командира.
Примирието в синята партия вероятно ще бъде временно. То може да бъде нарушено още утре, ако някой от приближените на Командира или на неговите опоненти си позволи да постави под съмнение договореностите от Витошката конференция на синята партия. Тук въобще не става дума за нов скандал, след като Христо Бисеров направи парламентарна група тази седмица. Демаркационната линия между Бисеров и Костов вече е пределно ясна - от страната на ЕКИП няма да намерите никакъв Бакърджиев, никакъв Стоянов и никакъв Софиянски. Неведнъж всички наблюдатели на процесите в СДС са напомняли, че консолидация на силите "анти-Костов" е невъзможна. В сила остава заплахата от ново разцепление на партията, след като станат ясни резултатите от парламентарните избори. Бог да му е на помощ на Костов, ако не успее да формира правителство след вота. Тогава партията ще има друг лидер, който ще си има нови противници.
|
|
|