|
Още не сме се разделили, а вече ни броят за чужденци, реагира иронично сърбинът Иван Чолович, професор по история в Белградския университет.
Александър Чилич от белградското седмичното списание "Време" предупреждава: с динарите - дотук, вадете марките.
Летищната проверка, разбира се, е съвсем формална, но с валутата шега няма - динарът е изхвърлен от обращение в по-малката югославска република и е заменен с германската марка. Армията е единственият федерален орган, който сега функционира тук. Въобще Черна гора от дълго време се държи като независима държава, а в последните седмици дава все по-категорични доказателства, че се готви за истинска раздяла със Сърбия.
Чолович и Чилич са дошли за участие в семинар на тема "Образование и национални митове", организиран от балканската Алтернативна информационна мрежа (АИМ) в адриатическия курорт Будва.
Ето ви един мит: черногорците могат да живеят в своя държава без сърбите, обяснява веселяк, участник в семинара, и се гмурка в морето от анекдоти за пословичната леност на черногореца. Смисълът на всички се свежда до това, че на обитателите на тази страна им е досадно дори когато спят, камо ли да ръководят сами държава.
Нищо обаче не е в състояние да разклати самочувствието на 650-те хиляди черногорци, мнозина от които смятат, че ако се изтръгнат от прегръдките на Белград, биха живели далеч по-добре. Днес в Черна гора най-дискутирана е темата за бъдещия статут на републиката - ще остане ли тя част от Югославия, или ще тръгне по свой, самостоятелен, път на развитие?
Управляващите в Подгорица са обладани от идеята за независимост от Белград. Те не се съмняват, че страната им ще може да бъде икономически жизнеспособна благодарение на
туризма, морето и производството на алуминий
Черногорците обаче са разделени по въпроса за самостоятелността на тази малка република, която единствена от бившите сателити на Сърбия остана в онова, което днес се нарича Югославия.
Поддръжниците на независимостта отхвърлят аргументите на противниците на тази идея, че шепата черногорци биха могли да се справят с проблемите на една самостоятелна държава. Я погледнете Андора, Малта, Люксембург - да не са повече от нас, контрират "прави" (истинските) черногорци. Според тях малобройното население даже е предимство, а не недостатък, тъй като няма да има проблем с безработицата.
Опонентите им обаче се опасяват, че в недалечна перспектива могат да настъпят сериозни демографски проблеми, подобни на проблемите, които се задават в Македония - албанците да се превърнат от малцинство в мнозинство. Черногорците обаче се заричат да не допуснат това, като се отнасят по-сериозно към възпроизводството на нацията.
В икономически план се разчита много на туризма по 200-километровата адриатическа крайбрежна ивица и средиземноморския климат. В последните години обаче бизнесът доста западна заради наложените международни санкции на Югославия. Лятно време
туристите са главно сърби
и малко руснаци.
Качеството на услугите също е спаднало. Наистина сега не е сезонът и в Будва келнерите са се отпуснали. Чести гости на черногорските курорти обаче твърдят, че и лятото е така. Посетителят на някое от малкото отворени и полупразни заведения ще трябва да изпуши поне три цигари, докато дочака да му донесат чаша уиски. Би трябвало да е доволен, че все пак му сервират онова, което си е поръчал - могат да му донесат и нещо съвсем различно. Къде е ледът ли? Човече, не мислиш за здравето си, ще ти изстине гърлото...
Хубавото е, че черногорците поне имат чувство за хумор. Но едва ли само то ще им е достатъчно, за да успеят да възвърнат позициите си в туризма от 1990 г. В онези златни години гости на изумителното островче Свети Стефан, превърнато в прескъп курорт, бяха Марлон Брандо, Клаудия Шифър, Силвестър Сталоун... Последните лета там цари тишина. През предпоследния уикенд на февруари из пустите тесни улички в старата част на Будва най-известната личност, с която гостите на средновековния град се разминаваха, бе Емир Кустурица. Неговото присъствие обаче не изненадва местните - тук той има вила.
На онези, които смятат, че може да се развиваме и да живеем благодарение на туризма, аз казвам - внимавайте! - посочва кметът на Будва Джордже Прибилович. Той не споделя ентусиазма на своите съпартийци от управляващата Демократическа партия на социалистите (ДПС) по въпроса за независимостта на Черна гора.
Наистина какво ли би се случило с основното богатство на Черна гора, ако само едно лято остане без сръбските туристи?
Черногорското ръководство обаче сега е заето с по-важни въпроси - то смята да подложи на двоен тест желанието на черногорците да живеят в самостоятелна държава. За 22 април са насрочени извънредни избори, от които ще зависи до голяма степен бъдещият статут на Черна гора. На практика те ще бъдат
референдум за евентуален референдум
по въпроса за независимостта на републиката. Евентуален, защото от това кои сили ще доминират в новия парламент в Подгорица ще зависи дали въобще ще има всенародно допитване, независимо че неотдавна бе приет такъв закон.
Ако представители на ДПС на президента Мило Джуканович, социалдемократите и либералите се окажат мнозинство в бъдещия парламент в Подгорица, референдум ще има, категоричен е Драшко Джуранович, главен редактор на авторитетното списание "Монитор".
Впрочем тази негова прогноза се потвърждава и от самия президент Мило Джуканович, който се зарече още на първата сесия на новоизбрания законодателен орган да внесе предложение за произвеждане на референдум.
Обратно, ако спечелят Социалистическата народна партия (СНП), Народната партия (НП) и Сръбската народна партия (СрНП), всенародно допитване няма да има, продължава Драшко Джуранович.
Тази част от коментара му пък е продиктувана от изявлението на подпредседателя на СНП Предраг Булатович, според когото не само че няма да има референдум, но и тогава Джуканович ще бъде принуден да насрочи нови президентски избори.
В крайна сметка ситуацията може да се определи като игра на карти, в която всички козове са сложени на масата с изключение на последния, който ще определи изхода.
Без съмнение позициите на ДПС ще се запазят най-силни, прогнозират коментаторите. След нея се нареждат СНП, ЛП, НП и т. н. Сама обаче партията на Джуканович няма да може да контролира законодателния орган, следователно ще трябва да влезе в
предизборен съюз
Въпреки че коалициите засега са само в главите на анализаторите, ясно се очертават два блока. Едните (ДПС, социалдемократи и либерали) са за международно признаване на Черна гора, докато другите (СНП, НС и СрНС) - за съхраняването на Югославия.
Либералите обаче, въпреки че са за независима Черна гора, имат търкания със социалдемократите и партията на Джуканович. А и в самата ДПС текат разединителни процеси. Така че коалицията не е съвсем сигурна.
На сегашния етап най-големи шансове за формиране на предизборен съюз имат партиите, чиято обща цел е запазване на Югославия. В своите
страхове от евентуално отцепване
на Черна гора те стигат до доста мрачни прогнози не само за Югославия, но и за целите Балкани. Ако по-малката съставна република излезе от федерацията, днешна Югославия би следвало да престане да съществува. Това ще даде пълното основание на косовските албанци и на Тирана, разбира се, да поискат независимост за тази размирна област. Логиката би била следната: според резолюция 1244 на Съвета за сигурност Косово е част от Югославия, а не от Сърбия. След като Югославия вече няма да съществува, би отпаднал и аргументът за задържане на Косово в пределите на Сърбия.
Противниците на отцепването на Черна гора отиват и по-надалеч: веднъж извоювали независимост, косовските албанци ще поискат да се присъединят към майката-родина. А в стремежа си да създадат една "Велика Албания" ще хвърлят око и на западната част на Македония, населена с албанци...
Доста наблюдатели и в Подгорица, и в Белград споделят тази логика и смятат, че сегашните черногорски лидери преследват единствено лични цели с искането си за независимост.
Независимостта няма да реши проблема с катастрофалната структура на икономиката на Черна гора, нейната
зависимост от чуждестранната помощ и корупцията,
смята Деян Анастасиевич от сп. "Време".
Единственото, което може да ме разтревожи, ако се стигне до развод с Подгорица, е, че ще се объркат плановете ми за лятна почивка, казва белградчанинът Милутин Стоянович, собственик на малък антикварен магазин. Сърбия без Черна гора може, но Черна гора без Сърбия - не, категоричен е той.
Освен на туризма Черна гора разчита и на своя комплекс за производство на алуминий край Подгорица. Неговият производствен капацитет е 100 000 тона метал годишно, с което осигурява 53 на сто от брутния национален продукт на републиката. Интересът на големи международни компании към приватизацията му помпа с допълнителен оптимизъм апологетите на идеята за самостоятелна Черна гора. Те смятат, че с излизането от съюзното обединение със Сърбия Подгорица ще се отърси от бремето на дългове и ще може да започне преговори с големите международни финансови институции.
Сърбия трудно би понесла раздяла
с Черна гора. След отцепването на Хърватия от Югославия единственият излаз на Адриатика й остана тази малка република. В пристанището в Бар е дислоциран военноморският флот на югоармията и мнозина се питат каква ли ще бъде съдбата на военните кораби и подводници. Дали югоармията така лесно ще ги отпише, в случай че се стигне до развод между Белград и Подгорица?
Защо изобщо е нужно да се измъчваме с подобни въпроси, след като до разтрогване на брака няма да се стигне, отговарят с досада голяма част от черногорците. Те като че ли не са особено въодушевени от идеята да живеят в собствена държава. Защо ли? Може би защото ще им се наложи да си вършат работата сами, коментират сърбите.
|
|