:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,190,117
Активни 91
Страници 3,962
За един ден 1,302,066

Докато политиците вдясно се натуткат, изборите ще минат

Хората на Бисеров се изживяват като шумкари - окопали са се да не ги надуши жандармерията. Симеон II загадъчно мълчи в Мадрид, а кохорти политици в София напират да се коалират с него. И така още 90 дни?!
Снимка: Архив "СЕГА"
Ако някой е решил да раздвижи българския политически пейзаж, сега му е времето да го направи. Защото утре ще е безвъзвратно късно. Изборите ще минат, докато политиците ни се натуткат.

Повече от година разни хора обясняват, че трябва да се роди структура в дясното политическо пространство, която да е алтернативна на СДС. Или поне на стила и начина на управление, предлагани от Иван Йорданов Костов през изминалите 1370 дни, в които той е начело на държавата. Опитите за създаване на такава алтернатива се засилиха след началото на октомври, когато Христо Бисеров атакува директно Командира и най-вече след като бившият главсек даде заявка за формирането на нова парламентарна група. Но около нея все още витаят само слухове. А до вота за Народно събрание остават 90 дни. Ако още малко се помотаят, бащите на новото дясно ще се разминат с голямата цел за всеки политик - доброто представяне на изборите. Съвсем естествено е, когато искаш електоратът да гласува за теб, да му се покажеш с ясно лице, добра програма и солидни структури. На този етап ЕКИП не притежава нито един от тези задължителни елементи.

Бисеров и хората около него може би не са лоши, но те



не се постараха да изчистят замърсения си имидж



Не направиха и една крачка в тази посока освен подмятането на Сивия кардинал, че къщата на Костов е по-голяма от неговата. Нещо в смисъл: "Да бе, всичко за мен е вярно, но я вижте премиерът какво направи за един мандат." PR-а на Бисеров въобще не работи за това, ако въобще работи нещо. (Друг е въпросът доколко може да се измисли ефективен начин за почистване.)

Казват, че ЕКИП мощно пише някакви предизборни документи. Ако тези творби не се появят на бял свят скоро, язък за мастилото. Защото освен че трябва да се напишат, те трябва и да се обнародват, да минат през ситото на обществената дискусия, тъй да се каже.

Не са налице и структурите на бившия Сив кардинал на СДС. Хипотетичната му парламентарната група уж била съвсем, съвсем готова, пък не щат да я обявят. Що? Щото по границата между Македония и Сърбия стреляли и малко неморално било в такъв важен момент да се демонстрират вътрешнополитически проблеми. Има някаква логика може би, но кризата на запад от българската граница тече от 1990 г. И ще продължава, което значи, че Бисеровите хора, ако решат, ще могат все да си я ползват за алиби. А изборите ще си дойдат и ще си минат без тази група, ако тя не се обяви и определи още днес, най-късно утре. Да е ясно Бисеров СДС-2 ли ще прави и ще се явява на вота с него, царя ли ще подпомага, или пък ще се влее в ДПС. Правилата на играта трябва да са ясни.

Иначе се получава като историята с Иван Костов, който още през септември обясняваше как ей сега мнозинството ще приеме избирателния закон и закона за политическите партии. И какво стана - март сме вече, а тия ключови за юнските избори законови правила още не са факт. И няма да бъдат най-малко следващите 2-3 седмици.

Та така и



Бисеров - стои си в окопа и стреля напосоки



Партизанска история. С някои елементи на разконспириране - в парламентарната група щели да участват тримата от ЕКИП (Бисеров, Илия Петров и Камен Костадинов от ОНС), Йордан Цонев, Светлана Дянкова, един депутат от Видин, един от Ловеч, един от Благоевград, един от Търговище и един от Демократическата партия. Ако това не е вярно, значи някой се е уплашил. Ако нелегалната ядка не се обяви скоро, и други ще се уплашат и нищо няма да стане. Не, не нищо - Бисеров ще стане депутат с любезното съдействие на Доган примерно, а другите ще палят колата и ще тръгнат за провинцията. Кой откъдето е.

Странно е, но



онова, което важи за Бисеров, важи и за Симеон II



с пълна сила. И царят трябва да направи нещо бързо, иначе гори като факла. Всички социолози твърдят, че ексмонархът има голям електорален марж - може да вземе 5%, но може да вземе и 20%, ако успее да мобилизира негласуващите и да обере т. нар. мек син електорат. Но както го е подкарал Симеон II - яваш-яваш, - твърде е вероятно да вземе само 5-6%, ако въобще скочи летвата или пък ако не даде заден ход в последния момент. И той си няма идеи, няма си структури... Нищо си няма. Освен една гола харизма само на която не е разумно да разчита. Ако Негово величество си мисли, че може сега да си седи спокойно в Мадрид, а 2 дни преди изборите да цъфне в София, да се разходи по "Царя" и електоратът веднага да пусне бюлетината за него, дълбоко греши. Българите вече са достатъчно зрели избиратели, на които трябва да кажеш поне с кого си и за какво се бориш.

Та затова е крайно време царят да отговори категорично на всички спорни въпроси, които се нароиха през последните месеци. Заради непознаването на българската политическа сцена ли, заради особеностите на династията ли, заради нещо друго ли - Симеон II досега просто си играе на криеница. Както с политиците, така и с избирателите. Появи се, стреля и офейква. Човекът демонстрира някакъв непознат нам царски стил, заради който повече от месец не е ясно как ще си изпълни онова обещание - тъй да нареди нещата, че хората да могат да гласуват за него. Ще направи партия ли? Царят чете вестници и сигурно знае колко спънки ще срещне всеки мераклия, който иска да направи партия.

Тогава какво ще направи - ще стъпи върху готова структура ли? Върху коя по точно? Върху най-голямата монархическа организация Федерация "Царство България" не може да стъпи (поне засега), щото тя има "България" в името си и може да бъде принудена да се пререгистрира. А и останали монархисти (например "Обединените" такива) може да ревнат като ранена в сърцето пантера - от ревност.

Ще стане патрон на коалиция ли? Ала



знае ли царят как се редят листи на коалиция?



Сигурно не знае, защото в най-близкото му обкръжение няма нито един действащ политик. Нито юристът Асен Ошанов, нито д-р Александър Чирков, нито шефката на пресслужбата му Галя Дичева са политици. Като погледнеш и останалите хора, които се навъртат около него - само Красимир Каракачанов от ВМРО е политик. Даже Богомил Бонев и д-р Тренчев, които са спрягани в симеоновистката кохорта напоследък, не могат да бъдат окачествени като чисти политици. Нима ДА и Гражданската партия за България са опасли страната с организации, зад които се крие море избиратели? Вярно, че Бонев ходи като апостол из държавата, но да се говори за негови стабилни партийни структури е силно преувеличено. Щом иска да направи нещо, царят просто трябва да стъпи върху здрава почва, върху нещо твърдо.

Ако Симеон II иска да се яви в една коалиция с всички изброени по-горе кандидат-симеоновисти, може, разбира се, да го стори. Само че в такъв случай всички царски електрони трябва да направят един задължителен ход и той се нарича



отказ от партиен суверенитет



Това означава следното - всички партийни лидери, които искат да вкарат организацията си в някаква царска коалиция, трябва да дадат пълно и безусловно право на Симеон да подреди кандидатдепутатските листи. Да му предоставят по 20-30 имена и да разчитат на неговото благоволение. Иначе реденето на листите (и пазарлъците покрай тях) просто няма да имат край. Ако Симеон си дава сметка за капаните на коалиционната политика, тогава е по-добре да направи свои собствени листи, в които да влизат 10 професори от СУ "Св. Климент Охридски", 15 от БАН, 15 културтрегери от национално значение, 30-ина знатни дейци на културата, бизнеса, правото или медицината - от провинцията. И никакви политици.

Който и от двата варианта да избере царят, неговата коалиция трябва да каже ясно за какво се бори. За демокрация и пазарна икономика всички се борят. Значи трябва да е по-конкретен. Време му е да каже къде стои на политическата сцена - ляво, дясно, център. Защото очевидно не може да седи над всички. Поне не и в републиканска България, която много "обича" тия, дето седят отгоре. Редно е бившият монарх да декларира ясно отношението си към действащите политически субекти у нас. Понеже не може да мрънка от далечен Мадрид, как го подслушвали в родна (нам и нему) София.

Симеон II би трябвало да представи съвсем скоро и някаква програма за управление. Да каже как ще се справи с безработицата, как ще вдигне заплатите и други такива важни за електората неща. Ако смята, че ще може да уреди редуцирането на външния ни дълг след кратки преговори с Парижкия и Лондонския клуб - да го каже. Може пък да обещае, че ще потекат пари от Саудитска Арабия, Мароко или други арабски монархии. Но важното е да има някаква сериозна програма, която няма да накара хората да паднат от смях.

За съжаление не само Бисеров и Симеон II се мотаят. Където и да погледнеш -



навсякъде цари странна пустота



Десетки партии се ослушват за отговорите, които трябва да дадат хора като Сивия кардинал и царя. Други гледат в ръцете СДС и БСП. Но и оттам никакво видимо раздвижване.

Разбра се, че СДС си чака конференцията и едва в последния момент ще реди листите. Толкова им е успешно управлението, че няма смисъл да се прибързва.

БСП пък вече се захвана с реденето на листи, обещава 100 лв. пенсия и други подобни благинки, но цялата им предварителна кампания тече в някакъв паралелен свят. И от този свят в крайна сметка така и не се ражда някаква алтернатива. Още повече че рейтингът на БСП пада успоредно на рейтинга на СДС.

Други пък, като юнаците от "Гергьовден", се пънат, че ще влязат в парламента сам сами. Повечето от политиците разбраха, че преди и след изборите ще бъдат важни коалициите, но Любо Дилов продължава да разправя, че това са подробности от пейзажа. А те ще бъдат голямата изборна изненада.

Така е в България. Уж сме южняци - темпераментни хора, ала като гледаш политиците ни, имаш чувството, че сме още по на юг. Там, където всичко се отлага за утре. Маняна.
 
Бисеров все още разчита на приказки, а не на действия. А парламентарната му група била готова.
651
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД