|
От 2 години насам на този пост е Никола Филчев. По конституция той има мандат от 7 години и ще го изкара, освен ако не си подаде оставката, не заболее тежко или не го осъдят за умишлено престъпление. Последното условие, както ще стане ясно по-надолу, в момента е неизпълнимо.
Главният прокурор в България има много власт, която
пряко засяга правата и свободите на гражданите
И сериозно ги застрашава, ако на поста се окаже неподходящ за него човек. Защото именно прокурорите са тези, на които конституцията и законите са дали право да проверяват, разследват и обвиняват. С други думи, това са хората, в чиито ръце е наказателната репресия и ограничаването на гражданските права. Както и спазването на законността в страната.
В същото време прокуратурата у нас е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ в йерархията, а всички вкупом са подчинени на главния прокурор. Така обвинител N1 държи в ръцете си цялата машина на държавното обвинение, която зависи от неговата воля и преценка. Главният прокурор има последната дума за образуването на делата, разпределянето им по следствия и дознатели, повдигането на обвинения, пращането на съд. Затова и законът - извън изискванията за юридическо образование и стаж - предвижда този пост да се заема от лице с "необходимите професионални и нравствени качества". Но спира дотук. А практиката показа, че това не е достатъчно.
Защото през последните 2 г. освен Николай Колев още трима магистрати и един социолог от Съвета за криминологически изследвания към прокуратурата
публично отправиха тежки обвинения
за злоупотреби с власт на Никола Филчев
и застанаха с имената си зад тях. Става дума за апелативния прокурор на Варна Васил Миков, покойния вече прокурор от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов, социолога Пейчо Пеев и понижения прокурор на София Нестор Несторов. Все хора, работили с години в тази система и отблизо запознати със ставащото в прокуратурата.
Твърденията на петимата съвпадат в едно - че сега прокуратурата се управлява чрез страх и се оказва страшен натиск върху непокорните чрез специално подбрани от Филчев хора. Те посочиха като основен изпълнител близкия на главния прокурор Спартак Дочев - бивш полицай, назначен за прокурор в столичната окръжна прокуратура. Дочев няма прокурорски стаж, но е непрекъснато командирован в касационната прокуратура и кабинетът му е до този на Филчев.
Обвинителите говориха и за "маниакална подозрителност", "параноична мания за преследване", "тежки психически проблеми" и "отмъстителност" на Никола Филчев. Дори в предсмъртното си писмо Николай Джамбов прикани главния прокурор, ако има съвест, да си подаде оставката. А приятелят му Пеев директно посочи Филчев като виновник за това самоубийство. Нестор Несторов обвини, че главният прокурор манипулира и Висшия съдебен съвет и полицаи бдят кой влиза по кабинетите на обвинителите. Николай Колев пък надълго и широко разказа за даваните от Филчев поръчки за разправи срещу издатели и журналисти и за собственото си участие в тях.
Филчев от своя страна им отвърна с проверки, уволнения, наказания. И с разкрития за собствените им грехове.
Между петимата опоненти на Филчев
не може да се сложи знак на равенство
Първият обадил се - Васил Миков, конкурент на Филчев за поста главен прокурор, - трябваше дълго да обяснява защо не се е намесил навреме в случая с пребития от полицаи арестант Минчо Съртмачев, починал от нанесените му травми. Но иначе се държа мъжки и не подаде оставка въпреки получените заплахи. Подадените срещу него сигнали за незаконни задържания и разследвания не се потвърдиха. А офисът на съпругата му в Добрич два пъти бе пален и взривяван.
Джамбов и Пеев проговориха от принципни съображения - първият бе възмутен от необяснимите премествания, командирования и пререшавания на приключили вече преписки. Не издържа на упражнения му натиск и сложи край на живота си. Вторият разказа за видяното и чутото от него в памет на загиналия приятел. И бе освободен по молба, която не е подавал.
А изявленията на Несторов и Колев могат да се приемат и като отмъщение за ровенето около собствените им прегрешения, довело до изхвърлянето им от системата. При Несторов още се проверява произходът на парите, с които той построи вила и пътува зад граница. А Колев бе сочен наред с Дочев за пратеник на главния прокурор, заплашвал магистрати. А след като го пенсионираха и падна имунитетът му, Колев явно опита да изпревари започналите разследвания срещу него - той даде скандалното си интервю за "Медиапул", след като е бил призован за разпит в прокуратурата.
Каквито и да са обвинителите на Филчев обаче, съвпаденията в разказите им са твърде много, за да се приемат за случайни.
Пък и главният прокурор надали изненадващо е разбрал за греховете на някои от тях, но ги търпя цели две години. Вярно е, че се чуха гласове и в защита на Филчев - в неделя шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров го нарече "образец на професионализъм, при когото моралът е поставен на първо място".
Но въпросът не опира само до конкретната личност.
Проблемът е най-вече в това, че при наличието на много власт главният прокурор за разлика от всички останали съдии, прокурори и следователи в страната
е абсолютно безконтролен
Защото когато срещу някой магистрат, включително и срещу шефовете на върховните съдилища, има данни да са извършили тежко престъпление, което се наказва с над 5 г. затвор (каквито вече са повечето престъпления), имунитетът им може да бъде свален от Висшия съдебен съвет. По искане на главния прокурор. Само че няма кой да иска имунитета на самия главен прокурор освен самия него. И през 7-те си години мандат той няма как бъде свален от поста дори и за извършено от него престъпление.
Тук не става дума за отдавна дискутирания в обществото въпрос трябва ли магистратите изобщо да имат имунитет, нито за спора дали от конституцията да не отпадне поне изискването имунитетът им да се сваля само за "тежки престъпления". Което означава, че съдиите, прокурорите и следователите наред с депутатите не могат да бъдат съдени за хулиганство или за катастрофа например.
Тези неща опират до промяна на основния закон, за която трябва да гласуват три четвърти от всички 240 депутати. А последните 10 г. показаха, че на практика гласовете никога и всички опити за промяна на конституцията предварително са обречени на провал. Пък и, както вече стана ясно, въпреки всички конституционни уговорки и условия магистратите все пак не са ненаказуеми, нито са освободени от отговорност за престъпленията си. С изключение на главния прокурор.
В тази връзка покрай последните събития с привикванията на Никола Николов и Антоан Николов и наредените проверки срещу издателите на вестниците "Капитал" и "Дневник" на публично обсъждане бе поставена идеята прокуратурата да премине към изпълнителната власт, за да се упражнява контрол върху главния обвинител.
Това също
не е особено смислено предложение
и реализацията му просто би узаконила традиционните сделки между мнозинство и прокурори кой да бъде разследван и обвиняван. А и съвсем ще развърже ръцете на политиците да лансират свои "хора" на отговорния обвинителски пост. Правителството без притеснения и уговорки ще може и да нарежда на главния прокурор кавто точно да прави, както и да му търси сметка за неизпълнените заръки. От това наистина ще спечелят хората с власт. Но съвсем ще пострадат правата на редовите граждани и данъкоплатци.
Идеята с преминаването не е и осъществима на практика - разделението на властите също е залегнало в конституцията.
Но ако намеренията за някакъв контрол над главния прокурор са сериозни,
изходът е далеч по-прост
И се свежда не до промяна на конституцията, а на съдебния закон. Защото въпросът за конкретния начин на търсене и осъществяване на отговорността на магистратите е уредена не в конституцията, а в закона. И именно там е посочено, че снемането на имунитета на всички става по искане на главния прокурор. Но не е предвидено някой да търси отговорност на самия главен прокурор.
Промяната в закон се приема само с мнозинството от гласовете на присъстващите в пленарната зала депутати, напълно осъществимо е на практика и е изцяло в ръцете на мнозинството.
Така че няма пречки кабинетът или депутати да предложат някой от съдебната власт да иска и имунитета на главния прокурор. Това примерно може да е председателят на Върховния касационен съд (също достатъчно високопоставен магистрат, който да е достоен да направи преценка за колегата си прокурор). Нататък ще се следва процедурата, предвидена за всички магистрати - след внасянето на искането за падане на имунитет, Висшият съдебен съвет изслушва обвиненото лице или взема неговите писмени обяснения и на финала решава въпроса с тайно гласуване. Имунитетът пада, ако "за" са били две трети от всички 25 членове на ВСС.
Само че това надали ще стане
Не че мнозинството не е променяло съдебния закон. Правило го е многократно, а преди 2 г. изцяло обърна устройството на третата власт, закривайки служби и преименувайки институции. Сега в парламента също има благословен от мнозинството проект за пореден ремонт на този закон. Но той не реже, а умножава правата на главния ни обвинител. Налице са и още 4 проекта в същия дух. Защото у нас хората, докопали властта, не се вълнуват особено от правата на електората си. И се заканват само на думи.
|
|
|
|
|