Законовият текст, който забранява всякакви генни експерименти с животни, маслодайна роза, лоза и тютюн, на практика ще убие българската наука. Около това становище се обединиха група влиятелни български учени, сред които ректорът на Медицинския университет проф. Владимир Овчаров и шефът на Агробионститут акад. Атанас Атанасов. Те настояха за отмяна на тази забрана на среща с шефа на комисията по околна среда д-р Джевдет Чакъров и с депутата от Новото време Недялко Калъчев, който беше в ролята на лобист на научната общност. Учените настояха да се разреши и провеждането на опити в ограничени полски терени, за да се изпитат новите качества на растенията в естествена среда - устойчивост на суша, студ и т. н.

Благодарение на експериментите с животни човешкият живот беше удължен с 21 години, изтъкна в аргументите си проф. Овчаров. Според него забраната на тези опити ще има фатални последици за провеждането на животоспасяващо лечение на заболяванията, причинени от нарушения в гените. А такива са 9800 наследствени болести.

Учените бяха единодушни, че с мораториума ще секнат всички инвестиции за генетични изследвания и българските специалисти ще бъдат прокудени в чужбина. Акад. Атанасов поясни, че в Европа не съществува подобна радикална забрана и тя ще вкара страната ни в аналите на световната наука с въвеждането на геноцид по отношение на генно модифицираните организми. "Защо е нужно да си правим харакири, след като науката ни и бездруго е утрепана!", възмути се академик Атанасов.

Учените не срещнаха разбиране от страна на Джевдет Чакъров, който защити законовото си творение и обеща промени само в частта, засягаща експериментите с лабораторни животни. "Дефектни сме! И парламентът е дефектен! Трябва му генна модификация!", възмути се акад. Атанасов. Той призна, че научната общност в България е разединена и затова не е съумяла да защити интересите си пред законодателя. Припомням, че преди година директорът на БАН приветства рестриктивните текстове в закона. Вероятно някой има нужда от това разделение, коментира с горчивина акад. Атанасов.

Депутатът Калъчев обяви, че законът е победа за гиганта "Монсанто", тъй като не забранява отглеждането на генно модифицирани царевица и соя - основния бизнес на мултинационалната компания. В същото време отслабва възможностите за високи постижения на българската генна наука.

Консервативните текстове в закона бяха въведени след голям дебат миналата година, в който се изтъкна, че в обединена Европа има пазар само за биологично чисти продукти, а не за храни мутанти.