:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,471,597
Активни 30
Страници 11,746
За един ден 1,302,066
ПАНАИР

Нахален звън преди шушкането на бюлетините

Покрай артистично-винарския купон, наречен фестивал "Култура на виното", се стекоха странни хора. "Майната им на политиците и живота, обещаван от тях" - гласуваха те с чаши
Снимка: Бойко Ламбовски
"Не пий вече само вода, но употребявай

и малко вино..."



Апостол Павел

Из "Първо послание до Тимотея"5,23



----

От известно време се намножиха фиести и фестове на разни напитъци. Нищо лошо - така е по цял свят. Ние обаче решихме да се вгледаме внимателно какво се твори на един от тях - вече четиригодишния "Култура на виното", - за да проумеем суматоха ли има там, или социофеномен някакъв се пръква. Най-вече искахме да видим какви люде се бутат наоколо, що дирят на дъното (на бутилката?) и намират ли го... Като проучихме много предпазливо въпроса, проумяхме - веселба дирят, и свобода дирят, и истина дирят тия наглеци! (Може би щото тези неща иначе са кът.)

Тъкмо да блеснем с това откритие, и помръкнахме - то още древните блеснали, а после вековете изтъркали блясъка до крилата баналност - "In vino veritas!".

----

Едно време виното разделяло хората. Ето как според народната песен:

Аман са турци викнали,

аман от тези гяури,

аман от този Дели Марко:

- Ката ден Марко ни кара

зорлан вино да пием,

ката ден Марко ни мъчи,

най-много по рамазана...*



(Нар. песен от Кюстендилско)



Сега, следвайки убедителните интеграционни тенденции, виното трябва да сбира и побратимява человеците. Затова на една от фестивалните срещи турският поет Азиз Таш, освен всичко специалист по ислямска теология, бе замолен да се произнесе как гледа Аллах на винопиенето. Г-н Таш разрови паметта си в свещена дълбочина, а после мъдро отрони, че в Корана липсва категорична забрана по въпроса за употребата. Пък при всеки закон е така - което не е изрично запретено, то си може... Затуй може би досега бая страни дадоха метафори тук и попиха в замяна наше вино - Италия, Унгария, Гърция, Португалия, Латвия, Сърбия, Македония, Сирия, Словения, Перу и др. Горе-долу поради същите глобални интеграционни интифи тази година международната поетическа среща "Пияната метафора"



събра Русия и Сащ



на една маса. Е, събра и България, и Унгария, и Италия, но Русия и САЩ - в лицето на прочутия Вадим Степанцов и екстравагантния Джон Блаймайер, явиха светъл пример на света. Понеже първият връзваше английския, а вторият го можеше руския. Арена на винаро-поетическата интеграция стана театър "Сълза и смях", при това баш на фаталния петък - 13-и т. м. 13 класици и кандидат-класици опитаха да изпълнят с тела и реквизит нещо като жива картина в началото на вечеринката. Трябваше да се уподоби прочутото Репиново платно "Запорожци пишат писмо на турския султан". Според режисьора Бойко Богданов рядка живопис може да съперничи с този шедьовър по толкова вулканично опровергаване на авторитетите. А според сценографа Вечеслав Парапанов живата картина следваше да се назове "Поети пишат писмо на Омар Хайам". Единодушно обаче се реши, че по-подходящо за случая е "Метафористи пишат писмо на арменския поп". В горното заглавие поетите вложиха важното си послание, касаещо духовните щения на артиста и тяхната чуваемост от страна на родна и международна институционалност.



Началото бе скандално!



Поетът Кирил Кадийски зачете авторски фолклорен опус, в който описваше него си като херой и юнак, а някакви булки обрисуваше с маскарящи ги тропи! Булките носеха подозрително-презрителните имена Надка и Катка, и гаражи се мярнаха тамо, и прочее хулиганства... Слава богу, водещите прекратиха псевдометафоричната Кадиева глума, удариха поету цензурната балтия и въдвориха академика от френската академия "Маларме" на мястото му сред радостните дюдюкания на жадната за кръв, вино и изкуство тълпа. По-нататъшните метафори, съответно на ученика на Умберто Еко - Алберто Носерино, на Данчо Ефтимов, Бойко Богданов, Мирела Иванова, Кристин Димитрова, Дьорд Сонди, Константен Григориев, Джон Блаймайер, Цветанка Еленкова, Вадим Степанцов, Шарл Бодлер и автора на този текст едва смогнаха да прояснят мътилката, която Кадийски подло наля в котлето на европейското интеграционно вариво... Дори участието на Шарл Бодлер (в превод на същия Кадийски) не можа да замаже работата.

Е, всички взеха първа награда - естествено тематично подходяща, та се поутешиха.



Поетът, адвокатът, фермерът, философът и снобът Блаймайер



не пропусна случая да ухапе хищната същност на световната експлоататорска хидра, която се грижи само за печалбите си... (Преди да пристигне в България ми звънна от Ню Джърси, за да попита има ли у нас пури или да си купи от Виена. Слава на Бога, на Надежда Михайлова и на Фидел Кастро ще има пури за поета, успокоих аз него и себе си.) Блаймайер иначе много хареса София, само дето имаше инцидент пред резиденцията на американския посланик. Както си се разхождал една утрин самичък, и хоп, решил да отснеме сградата. Мигновено един отвътре изскочил и му задал куесчън (истиндак де):

- Ти що снимаш, бе?

- Ама аз съм американец - рекъл Джон.

- Я дай паспорта, да видим.

- Не го нося, прибраха ми го в хотела - радикализирал диалога поетът.

Не се знае как щяла да свърши работата, ако видът, особено мустаците на Джон, не издавали изначалната му невинност.

- Обаче вашият полицай на кьошето не се заяждаше, а този отвътре, дето се заяде, си беше наш кадър - ядосваше се Джон впоследствие.

Обясних му как арестували Швейк, задето казал, че обича да снима неподвижни предмети. "Тоест гари, казарми и т. н., а?" - хитро го допълнили агентите, смигнали си и хоп - в кауша.

Джон се засмя доста кисело на моята ерудиция.



Професорите Исак Паси и Иван Маразов



по свой начин подложиха могъщ академичен фундамент под интимните взаимоотношения между човек и бутилка. Паси в статията си "Апотеоз на виното" изцитира Платон, според когото Сократ е могъл да пие по цяла нощ и след като всички участници в симпозиума били вече мъртвопияни, той за всеобщо учудване не само си оставал трезвен, но запазвал и мъдростта, и красотата на словата си, както и убедителността на доводите си... Маразов пък на няколко пъти просветли фестивалните хора що е симпозиум. Или поне какво е било симпозиум при древните. Симпозиумът е, когато умни хора се съберат на моабет, наливат си вино по равно и карат така, докато могат... Фестивалът реши да възроди древния смисъл на изхабеното от кафета трета цедка понятие...

Най-странното е, че почти всички участници във фестивала



не пропуснаха да си напсуват властта!



Америка си напсува властта, особено като видя сиромашията у нас. Мистър Джон се изуми на пенсиите, заплатите и евтинията тук и рече, че нищо не е случайно, ами богатите имат нужда от слуги и затова правят така, че да има страни-чорбаджии и страни-ратаи в бъдещия глобализиран свят. Великият магистър на известния в Русия Орден на куртоазните маниеристи Степанцов също си напсува властта, защото неотдавна руският парламент приел странен закон. В него възрастта на неподсъдния секс (по взаимно съгласие) паднала на 14 г. Впоследствие се оказало, че съветникът на депутатите в Думата, които прокарвали закона, имал порнобизнес - списания, филми и т. н. Та бил конкретно заинтересован човекът от по-нисък възрастов праг на моделите. Великият магистър, в интерес на куртоазната истина, нямаше нищо против закона, а против



подлостта на неговото пробутване...



Само българите се скъсаха да си хвалят властта, седнат-станат, и все я хвалят. Вярвате ми, нали...

Покрай фестивалния ажиотаж, покрай рейда на поетите до хайдушкия Сливен и впечатляващата среща там навръх Великден се суетеше любопитен и жаден народ. Почитателите на Аполона и Бакхуса се изказваха - кога подготвени, кога не, но винаги с приповдигнат дух. Авторът подслуша следния диалог:

- Е, сега ние тука си пием, я го я, хора ни дойдоха откъде ли не, а ония само се чудят как да ни седнат на врата...

- Ама имат и те Видовден, да знаеш!

- Какъв Видовден бе - която и бюлетина да пуснеш, пак ще те цицат после....

- Да, ама знаеш ли как мъцат, като ги суринеш от коня! А теб какво ти е - се тоя. Хай наздраве, брат...



Горе-доле същите идеи



изразиха и над 100-те най-добри творби на международната карикатурна изложба-конкурс IN VINO VERITAS, също в рамките на "Култура на виното". Тя се откри на 25-и в Софийската градска художествена галерия. Владимир Казаневски от Киев взе първата награда, а нашите Алла и Чавдар Георгиеви - втора. Трети бе Слави Петрински. И техните награди бяха горе-долу тематично подходящи. Директорът на фестивала Пламен Димитров се съсипа да поднася въпросните награди, та едвам му остана време да изпие и той една-две награди накрая...

Изобщо, като изръшкаш всичките карикатури, разбираш, че човекът люби истината повече от всичко друго и е готов да й пие горчилката всякак, особено във вид на свищовска горчивка.

Иначе другите работи - изложбата-базар на елитни вина, сервитьорският турнир, първото национално дефиле на ударните инструменти "Тъпанът е голяма музика" - всичко това, че и много друго, си протече и тече по - тфу, по вино, както му е думата. Сиромашки артисти, певци, художници, журналистки, винари и обикновени мераклии на изкуството и съпътстващите го течни наслади подрипваха като едно съвременно стадо от сатири и менади и правеха леса на съвременното градоустройство малко по-приемлив.



Щото иначе тъга и униние, брат!



Има ли нужда точно в епицентъра на празника да кажем, че родните винари едвам оцеляват (мнозина са пред фалит), че народът пие все по-малко вино, защото няма парета, и предпочита да търси по-хубави светове с концентрирани ментета; че ако пък не вземеш противоотрова изобщо, може да те сдруса новият тип пропагандна шизофрения... Тая шизофрения, като всяка, идва от неразрешима и фундаментална дилема. Как, от една страна, сме толкова успешни и цял свят воглаве с Буш, ни хвали, а от друга - аз лично (ти, той, тя) все по не връзваме краищата? Ами че така цял народ може да превърти, ако не вземе мерки, бе! Тая дилема е в състояние да хвърли и най-нормалния човек в по-голям уплах и смут, отколкото царят например може да хвърли в уплах и смут династията на победилата завинаги демокрация!

И фестивалът взема мерки. Затова мотото му е:

"Тежко, тежко, вино дайте!..."





--каре ------

Цитати из някои поетични текстове, употребени на "Пияната метафора" и около нея**



"...пиян дано аз забравя -

туй що, глупци, вий не знайте

позор ли е, или слава..."





"...Две отрязани глави

си водят диалог

връз масата, отрупана

с остатъци от ядене:

риби кости

мръвчици говежди

кедрови ядки стафиди

козунаци

кори от портокали

черупки орехови

комати хляб

и капки вино на дъното

Чинцано, Гави Долиани...



...златни джунджурии..."





"Хайку за разни работи



* * *



Сексът е само начало.

Важното всъщност е тя

просто да те уважава.



* * *



Котка под моста лежи.

Ритна я - тя отлети.

Тъй е и с моето щастие.



* * *



Мене ме често упрекват

в пълната липса на мисъл.

Странно. Завиждат ли нещо?



* * *



Пивнах бутилка саке.

Тръгвам да се облекча.

По-пълен става вирът."



..........



"Запил ми се Димитър,

ваф тези ладни меани

от зора до икиндия...



* * *



...кога са пусне черкова,

вън на вратата ша седнем,

печено прасе ша ядем,

червено вино ша пием..."





"Икономическо-интелектуални монолози"

(Изразява градационно ценностите на разните народи)



А. На руския интелигент



Парычките, казвам ви, нямат изобщо спирачка...

В стремежа да духнат парыте са истински птици.

Отпуши се някога - это те, стиснал си пачка.

И хоп - мигом хврыкнат - за книги, винце и девици...



Б. На американския интелигент



Парата е често невидима - като микрроба.

Зеленият гущер тъй пърргаво тича, за Бога...

Отпуши се някога - ей те с прриятен чек в джоба.

А гледаш - отишъл - for Hewlett, for данък, for дррога...



В. На българския интелигент



Парата е, братко, повервай - дилема голяма.

Напълниш ли джеба, не бързай веднага на мач.

Добре помисли, удари му там два-триста грама,

а после - я парно, я порно, я вафла-трепач."

-----





-----

* В материала са използвани цитати от документацията на фестивал "Култура на виното", както и от българо-унгарското списание "Хемус", чийто брой е посветен на фестивала.

* *

Текстовете са дело на перата на Хр. Ботев, А. Носерино, К. Григориев, на народни певци от Копривщица и Добруджанско, на Б. Ламбовски.
 
Наздравица срещу общия заговор на битието...
 
Репродукция на прочутата Репинова картина "Запорожци пишат писмо на турския султан". Освежена с вмешателството на Вечеслав Парапанов.
 
Карикатурата на украинеца Владимир Казаневски, удостоена с първа награда.
 
Тракийският кон, символ на фестивала, е добре напоен с вино, предстои му източване
1061
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД