|
и малко вино..."
Апостол Павел
Из "Първо послание до Тимотея"5,23
----
От известно време се намножиха фиести и фестове на разни напитъци. Нищо лошо - така е по цял свят. Ние обаче решихме да се вгледаме внимателно какво се твори на един от тях - вече четиригодишния "Култура на виното", - за да проумеем суматоха ли има там, или социофеномен някакъв се пръква. Най-вече искахме да видим какви люде се бутат наоколо, що дирят на дъното (на бутилката?) и намират ли го... Като проучихме много предпазливо въпроса, проумяхме - веселба дирят, и свобода дирят, и истина дирят тия наглеци! (Може би щото тези неща иначе са кът.)
Тъкмо да блеснем с това откритие, и помръкнахме - то още древните блеснали, а после вековете изтъркали блясъка до крилата баналност - "In vino veritas!".
----
Едно време виното разделяло хората. Ето как според народната песен:
Аман са турци викнали,
аман от тези гяури,
аман от този Дели Марко:
- Ката ден Марко ни кара
зорлан вино да пием,
ката ден Марко ни мъчи,
най-много по рамазана...*
(Нар. песен от Кюстендилско)
Сега, следвайки убедителните интеграционни тенденции, виното трябва да сбира и побратимява человеците. Затова на една от фестивалните срещи турският поет Азиз Таш, освен всичко специалист по ислямска теология, бе замолен да се произнесе как гледа Аллах на винопиенето. Г-н Таш разрови паметта си в свещена дълбочина, а после мъдро отрони, че в Корана липсва категорична забрана по въпроса за употребата. Пък при всеки закон е така - което не е изрично запретено, то си може... Затуй може би досега бая страни дадоха метафори тук и попиха в замяна наше вино - Италия, Унгария, Гърция, Португалия, Латвия, Сърбия, Македония, Сирия, Словения, Перу и др. Горе-долу поради същите глобални интеграционни интифи тази година международната поетическа среща "Пияната метафора"
събра Русия и Сащ
на една маса. Е, събра и България, и Унгария, и Италия, но Русия и САЩ - в лицето на прочутия Вадим Степанцов и екстравагантния Джон Блаймайер, явиха светъл пример на света. Понеже първият връзваше английския, а вторият го можеше руския. Арена на винаро-поетическата интеграция стана театър "Сълза и смях", при това баш на фаталния петък - 13-и т. м. 13 класици и кандидат-класици опитаха да изпълнят с тела и реквизит нещо като жива картина в началото на вечеринката. Трябваше да се уподоби прочутото Репиново платно "Запорожци пишат писмо на турския султан". Според режисьора Бойко Богданов рядка живопис може да съперничи с този шедьовър по толкова вулканично опровергаване на авторитетите. А според сценографа Вечеслав Парапанов живата картина следваше да се назове "Поети пишат писмо на Омар Хайам". Единодушно обаче се реши, че по-подходящо за случая е "Метафористи пишат писмо на арменския поп". В горното заглавие поетите вложиха важното си послание, касаещо духовните щения на артиста и тяхната чуваемост от страна на родна и международна институционалност.
Началото бе скандално!
Поетът Кирил Кадийски зачете авторски фолклорен опус, в който описваше него си като херой и юнак, а някакви булки обрисуваше с маскарящи ги тропи! Булките носеха подозрително-презрителните имена Надка и Катка, и гаражи се мярнаха тамо, и прочее хулиганства... Слава богу, водещите прекратиха псевдометафоричната Кадиева глума, удариха поету цензурната балтия и въдвориха академика от френската академия "Маларме" на мястото му сред радостните дюдюкания на жадната за кръв, вино и изкуство тълпа. По-нататъшните метафори, съответно на ученика на Умберто Еко - Алберто Носерино, на Данчо Ефтимов, Бойко Богданов, Мирела Иванова, Кристин Димитрова, Дьорд Сонди, Константен Григориев, Джон Блаймайер, Цветанка Еленкова, Вадим Степанцов, Шарл Бодлер и автора на този текст едва смогнаха да прояснят мътилката, която Кадийски подло наля в котлето на европейското интеграционно вариво... Дори участието на Шарл Бодлер (в превод на същия Кадийски) не можа да замаже работата.
Е, всички взеха първа награда - естествено тематично подходяща, та се поутешиха.
Поетът, адвокатът, фермерът, философът и снобът Блаймайер
не пропусна случая да ухапе хищната същност на световната експлоататорска хидра, която се грижи само за печалбите си... (Преди да пристигне в България ми звънна от Ню Джърси, за да попита има ли у нас пури или да си купи от Виена. Слава на Бога, на Надежда Михайлова и на Фидел Кастро ще има пури за поета, успокоих аз него и себе си.) Блаймайер иначе много хареса София, само дето имаше инцидент пред резиденцията на американския посланик. Както си се разхождал една утрин самичък, и хоп, решил да отснеме сградата. Мигновено един отвътре изскочил и му задал куесчън (истиндак де):
- Ти що снимаш, бе?
- Ама аз съм американец - рекъл Джон.
- Я дай паспорта, да видим.
- Не го нося, прибраха ми го в хотела - радикализирал диалога поетът.
Не се знае как щяла да свърши работата, ако видът, особено мустаците на Джон, не издавали изначалната му невинност.
- Обаче вашият полицай на кьошето не се заяждаше, а този отвътре, дето се заяде, си беше наш кадър - ядосваше се Джон впоследствие.
Обясних му как арестували Швейк, задето казал, че обича да снима неподвижни предмети. "Тоест гари, казарми и т. н., а?" - хитро го допълнили агентите, смигнали си и хоп - в кауша.
Джон се засмя доста кисело на моята ерудиция.
Професорите Исак Паси и Иван Маразов
по свой начин подложиха могъщ академичен фундамент под интимните взаимоотношения между човек и бутилка. Паси в статията си "Апотеоз на виното" изцитира Платон, според когото Сократ е могъл да пие по цяла нощ и след като всички участници в симпозиума били вече мъртвопияни, той за всеобщо учудване не само си оставал трезвен, но запазвал и мъдростта, и красотата на словата си, както и убедителността на доводите си... Маразов пък на няколко пъти просветли фестивалните хора що е симпозиум. Или поне какво е било симпозиум при древните. Симпозиумът е, когато умни хора се съберат на моабет, наливат си вино по равно и карат така, докато могат... Фестивалът реши да възроди древния смисъл на изхабеното от кафета трета цедка понятие...
Най-странното е, че почти всички участници във фестивала
не пропуснаха да си напсуват властта!
Америка си напсува властта, особено като видя сиромашията у нас. Мистър Джон се изуми на пенсиите, заплатите и евтинията тук и рече, че нищо не е случайно, ами богатите имат нужда от слуги и затова правят така, че да има страни-чорбаджии и страни-ратаи в бъдещия глобализиран свят. Великият магистър на известния в Русия Орден на куртоазните маниеристи Степанцов също си напсува властта, защото неотдавна руският парламент приел странен закон. В него възрастта на неподсъдния секс (по взаимно съгласие) паднала на 14 г. Впоследствие се оказало, че съветникът на депутатите в Думата, които прокарвали закона, имал порнобизнес - списания, филми и т. н. Та бил конкретно заинтересован човекът от по-нисък възрастов праг на моделите. Великият магистър, в интерес на куртоазната истина, нямаше нищо против закона, а против
подлостта на неговото пробутване...
Само българите се скъсаха да си хвалят властта, седнат-станат, и все я хвалят. Вярвате ми, нали...
Покрай фестивалния ажиотаж, покрай рейда на поетите до хайдушкия Сливен и впечатляващата среща там навръх Великден се суетеше любопитен и жаден народ. Почитателите на Аполона и Бакхуса се изказваха - кога подготвени, кога не, но винаги с приповдигнат дух. Авторът подслуша следния диалог:
- Е, сега ние тука си пием, я го я, хора ни дойдоха откъде ли не, а ония само се чудят как да ни седнат на врата...
- Ама имат и те Видовден, да знаеш!
- Какъв Видовден бе - която и бюлетина да пуснеш, пак ще те цицат после....
- Да, ама знаеш ли как мъцат, като ги суринеш от коня! А теб какво ти е - се тоя. Хай наздраве, брат...
Горе-доле същите идеи
изразиха и над 100-те най-добри творби на международната карикатурна изложба-конкурс IN VINO VERITAS, също в рамките на "Култура на виното". Тя се откри на 25-и в Софийската градска художествена галерия. Владимир Казаневски от Киев взе първата награда, а нашите Алла и Чавдар Георгиеви - втора. Трети бе Слави Петрински. И техните награди бяха горе-долу тематично подходящи. Директорът на фестивала Пламен Димитров се съсипа да поднася въпросните награди, та едвам му остана време да изпие и той една-две награди накрая...
Изобщо, като изръшкаш всичките карикатури, разбираш, че човекът люби истината повече от всичко друго и е готов да й пие горчилката всякак, особено във вид на свищовска горчивка.
Иначе другите работи - изложбата-базар на елитни вина, сервитьорският турнир, първото национално дефиле на ударните инструменти "Тъпанът е голяма музика" - всичко това, че и много друго, си протече и тече по - тфу, по вино, както му е думата. Сиромашки артисти, певци, художници, журналистки, винари и обикновени мераклии на изкуството и съпътстващите го течни наслади подрипваха като едно съвременно стадо от сатири и менади и правеха леса на съвременното градоустройство малко по-приемлив.
Щото иначе тъга и униние, брат!
Има ли нужда точно в епицентъра на празника да кажем, че родните винари едвам оцеляват (мнозина са пред фалит), че народът пие все по-малко вино, защото няма парета, и предпочита да търси по-хубави светове с концентрирани ментета; че ако пък не вземеш противоотрова изобщо, може да те сдруса новият тип пропагандна шизофрения... Тая шизофрения, като всяка, идва от неразрешима и фундаментална дилема. Как, от една страна, сме толкова успешни и цял свят воглаве с Буш, ни хвали, а от друга - аз лично (ти, той, тя) все по не връзваме краищата? Ами че така цял народ може да превърти, ако не вземе мерки, бе! Тая дилема е в състояние да хвърли и най-нормалния човек в по-голям уплах и смут, отколкото царят например може да хвърли в уплах и смут династията на победилата завинаги демокрация!
И фестивалът взема мерки. Затова мотото му е:
"Тежко, тежко, вино дайте!..."
--каре ------
Цитати из някои поетични текстове, употребени на "Пияната метафора" и около нея**
"...пиян дано аз забравя -
туй що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава..."
"...Две отрязани глави
си водят диалог
връз масата, отрупана
с остатъци от ядене:
риби кости
мръвчици говежди
кедрови ядки стафиди
козунаци
кори от портокали
черупки орехови
комати хляб
и капки вино на дъното
Чинцано, Гави Долиани...
...златни джунджурии..."
"Хайку за разни работи
* * *
Сексът е само начало.
Важното всъщност е тя
просто да те уважава.
* * *
Котка под моста лежи.
Ритна я - тя отлети.
Тъй е и с моето щастие.
* * *
Мене ме често упрекват
в пълната липса на мисъл.
Странно. Завиждат ли нещо?
* * *
Пивнах бутилка саке.
Тръгвам да се облекча.
По-пълен става вирът."
..........
"Запил ми се Димитър,
ваф тези ладни меани
от зора до икиндия...
* * *
...кога са пусне черкова,
вън на вратата ша седнем,
печено прасе ша ядем,
червено вино ша пием..."
"Икономическо-интелектуални монолози"
(Изразява градационно ценностите на разните народи)
А. На руския интелигент
Парычките, казвам ви, нямат изобщо спирачка...
В стремежа да духнат парыте са истински птици.
Отпуши се някога - это те, стиснал си пачка.
И хоп - мигом хврыкнат - за книги, винце и девици...
Б. На американския интелигент
Парата е често невидима - като микрроба.
Зеленият гущер тъй пърргаво тича, за Бога...
Отпуши се някога - ей те с прриятен чек в джоба.
А гледаш - отишъл - for Hewlett, for данък, for дррога...
В. На българския интелигент
Парата е, братко, повервай - дилема голяма.
Напълниш ли джеба, не бързай веднага на мач.
Добре помисли, удари му там два-триста грама,
а после - я парно, я порно, я вафла-трепач."
-----
-----
* В материала са използвани цитати от документацията на фестивал "Култура на виното", както и от българо-унгарското списание "Хемус", чийто брой е посветен на фестивала.
* *
Текстовете са дело на перата на Хр. Ботев, А. Носерино, К. Григориев, на народни певци от Копривщица и Добруджанско, на Б. Ламбовски.
|
|
|
|