------

Президентът Луис Пърски: Българското правителство не изпълни обещанието си.



"Една от причините да отбелязваме особено тържествено 140-годишнината на колежа е желанието ни да си върнем полагащото ни се място в българското общество", казва Луис Пърски - президент на колежа от 1997 г. насам.

"През 1992 г. правителството обеща да ни върне по-голяма част от земята ни и всички сгради, които сме построили. Решението да открием наново колежа взехме въз основа на това обещание. После правителството се смени, а обещанията се забравиха.

Когато отворихме врати през 1992 г., ни позволиха да използваме едва 1/3 от земята на Колежа и само една от оригиналните сгради. След това се нанесохме в още няколко от собствените си сгради, но не сме собственици на нито един от имотите. Наели сме ги от общината. В тази ситуация набирането на средства е много трудно, защото спонсорите неохотно дават пари, когато имотите ти могат да бъдат отнети по всяко време. Решението е държавата да ни даде собствеността. Нека сегашното или следващото правителство да си спомни за обещанията от 1992 г."

-------------------------------

Първите американски мисионери, които идват в България в началото на 19-и век, бързо били принудени да се откажат от намерението си да обърнат българите в своята вяра. Налага им се да осъзнаят, че ако искат да помогнат - трябва да обучават. България дължи на тези мисионери няколко училища, които се откриват по това време. През 1860 г. американски протестанти основават Пловдивската мъжка гимназия, а след 11 години в Стара Загора е открита девическа гимназия. По-късно от сливането на двете се образува легендарният Американски колеж. Забележителното е, че пловдивското училище се появява три години преди едно от най-престижните училища на онова време - цариградския Робърт Колеж.

Всъщност оказва се, че Американският колеж в София е най-старото американско училище извън границите на Съединените щати. В годините преди Освобождението то подготвя бъдещите държавни служители и учители, а и много от основателите на нова България - участници в търновското Велико народно събрание.

През 70-те и 80-те години на 19-и век двете училища от Пловдив и Стара Загора се местят в Самоков, разбира се, разделени на мъжка и женска част. Истинския си разцвет учебното заведение достига между двете световни войни, когато се



пренася в София



В началото на 1926 г. по поръчение на Американския съвет за чуждестранните мисии проф. Флойд Х. Блек е изпратен в България, за да организира сливането на двете мисионерски самоковски училища. Новият колеж се пренася от дървените самоковски сгради в софийското село Симеоново. Там е закупен парцел от 114 акра за самото училище и 52 акра за нуждите на фермата за снабдяване с продукти.

За десет години под ръководството на Флойд Блек колежът се разраства и утвърждава като една от най-уважаваните образователни институции. Известни и заможни фамилии започват да пращат децата си в колежа да учат по либералния американски образец. Училището и в този период обучава бъдещите лидери на България във всички сфери.

През 1935 г., когато колежът празнува 75-годишнината си, в него се обучават 500 пансионери, а преподавателите са 49.



Началото на края е,



когато на 13 декември 1941 г. България обявява "символична" война на САЩ. Запазването на колежа става невъзможно, макар че вероятно заради ролята на ценна институция българските власти настояват училището да продължи да работи, свидетелствува един от възпитаниците на колежа от онова време, журналистът Петко Бочаров.

През 1942 г. последните американци заедно със самия Блек заминават за Истанбул. След 1944 г. комунистическата власт настанява в сградите школата на МВР. Затова и днес възпитаниците на възстановения преди 9 години колеж влизат в училището си през бариери, охранявани от въоръжени часови.



Навремето всичко било различно



Американският колеж край Симеоново, спомня си друг колежанин - Йордан Пачеджиев, бе разположен на една височина в подножието на селото, оградена отвсякъде с мрежа. В равнинната част на терена са основните три блока, свързани с полуоткрити тунели помежду си. В тези три сгради се помещават администрацията, "Асембли хол" т.е. залата за събрания, библиотеката, класните стаи и др., а в подземието се намирала трапезарията. Зад "Асембли хол" била монтирана камбаната, чиито удари отмервали ритъма на живота в колежа от сутрин до вечер. Останалите по-големи сгради били спалните помещения, като в едната половина на терена, наричана "турско", били спалните на момичетата, а в другата, наричана "чирашко" - на момчетата. Преминаването от едната в другата половина било строго забранено.

Чуждите учители и директорът живеели в няколко вили, разхвърляни сред добре поддържан парк. Алеи водят в средата до архитектурния шедьовър - колежанския фонтан. Останалото са игрища, басейн, кортове, лазарет, работилници и сграда за парно отопление.

В края на 30-те колежът разполага с един милион долара - разделени поравно във фонд в САЩ и вложени в сгради и земя в София. Девет десети от прихода се формира от таксите на колежаните. Таксата, която плащат учениците тогава, е 24 000 лева. За сравнение заплатата на чиновниците била 3-4000. Точно затова



повечето колежани са деца на заможни родители.



Прави се отстъпка за част от колежаните - стипендианти, но до около една трета от сумата. Срещу намалението учениците трябвало да вършат известна работа - да сервират храната на съучениците си, да бият камбаната и да поддържат съоръженията.

Животът в колежа бил много задружен. Всеки клас спял в обща спалня, хранели се и учели заедно. Сутрин, след като бие камбаната, всички стават, измиват се и отиват в трапезарията. Там всеки трябва да бъде облечен със сако и панталон, риза и вратовръзка. От V клас нагоре в трапезарията задължително се говори на английски.

Сутрин учениците имат 4 учебни часа, а следобед 1 или 2. В 10 часа камбаната бие за молитва в голямата зала, където се събират и момчета и момичета, а в 13.00 - за обяд. От 16.00 до 18.00 всеки прави каквото си иска, а после следват вечеря и два часа яко зубрене в занималнята.

Всеки ученик можел да участва и в един от множеството клубове - шах, аеро, филателен, тенис, музика...

Общо взето



контактът на момчетата и момичетата



бил много ограничен. Но затова пък спомените за този контакт - вълнуващи. Веднъж в семестъра се устройва "парти". Момчетата и момичетата се събират в някой салон или учебна стая на съвместно опознаване - "общуване, което беше от скучно по-скучно, но все пак го очаквахме с нетърпение", разказва Пачеджиев.

Четвъртият клас в колежа се смятал за подготвителен, затова колежаните се дипломират една година по-късно от българските гимназии - в 9-ти клас. По стар обичай зайците - четвъртокласниците - се кръщавали, като по-големите им хвърляли един бой.

Колежът си имал вътрешен правилник. В него имало и списък със забранените деяния. Най-тежкото провинение, което можел да извърши един ученик, била самоотлъчката. Следвало пушенето и непристойното поведение (целуване). А наказанието било... труд. Всяко провинение се оценявало на определен брой часове работа. Закъснение - 2 часа, пушене - 30, самоотлъчка - до 50. В централната сграда има табло с обяви, на което виси списъкът с наградените и наказаните ученици. Докато не изработи часовете в засаждане на дръвчета, пренасяне на кюмюр или нещо друго, ученикът не можел да излезе на уикенд. А запъне ли се, изключването му е в кърпа вързано.



Днес



"Дългата история на колежа и успехите на възпитаниците му са неговата визитна картичка", смята президентът на колежа Луис Пърски. Днес в колежа учат 555 ученици от 8 до 12 клас. Учителите са 72. 19 от тях са чужденци: американци, канадци, британци и един австралиец. Строи се малък пансион, но управата няма намерение да възстановява старата система.

"Това, което се е запазило като основна цел през годините, е да възпитаваме нашите ученици да мислят свободно, да изградим у тях гражданско съзнание. В момента стандартите на обучение в колежа са по-високи, защото колежаните се избират според достойнствата си, а не заради способността си да плащат", обяснява Пърски.