|
----------------
Увлечението по финансите не е генетично заложено у 34-годишния мъж. Във вените му тече журналистическа кръв, която си е казала думата в началото на професионалните му търсения. Баща му Павел Бебов и днес е първи зам.главен редактор на в. "Земя". Алекс се учудва на постоянството на баща си - не само че 34 г. упражнява инфарктния занаят, но го прави в един и същ вестник - някогашното "Кооперативно село". Майката Владимира Топалова също е изкушена от писаното слово. Всъщност двамата се запознали в Софийския университет, където следвали българска филология. Преди това Владимира учила в руската гимназия, дълги години играла балет. Решила да се отдаде на друго изкуство- литературата. В края на следването през 1967 г. се появил резултатът от любовта на двамата филолози - Александър.
След като завършват, родителите поемат из дебрите на журналистиката. Майка му работи във в. "Трезвеност", в. "Вечерни новини", след това става журналист на свободна практика. Издава книга за рака, а в момента пише втората си книга. Отдадеността си на словото дължи на майка си. "Баба ми Нацка Топалова, която е над 80-тодишна, продължава да пише романи, повести на социални теми", разказва Алекс.
Различни съдби се преплитат у предците му. Прадядо му по бащина линия бил известен свещеник. Неговият син, дядото на Алекс и баба му, цял живот работили в "Кремиковци". В резултат той знае почти всичко за металургичната индустрия на България. Другият му дядо пък бил известен адвокат. Занаят, поет от брата на Алекс, Николай. По-малкият с 5 години брат завършил право и днес работи като правен и данъчен консултант в известна международна компания. "Много добре се справя", хвали го Алекс и му предрича добро бъдеще.
Самият той учил в английската гимназия в София. Хванал последната година от съществуването на УПК-тата. "Паднах се в УПК по търговия, което вероятно има отношение към увлечението ми по маркетинга", смее се Александър.
Като дете
нямал мечти да става космонавт, коминочистач или пожарникар.
Искал да работи в медиите (семейната среда си е казала думата). Имал и идея да влезе във финансовия свят, обладан от магията на Уолстрийт, черпена от книгите, които четял в гимназията.
Обикновено казармата е доста тягостен период за всички мъже. За Алекс обаче това време е свързано с доста екзотични преживявания. Той поработвал като спортен журналист. Пишел за футбол и баскетбол в "Отечествен фронт", във "Вечерни новини". Хвали се с истински "удари" - интервюта с Франц Бекенбауер, с треньора на носителя на Купата на купите "Динамо-Киев" Лобановски и др.
Преди да влезе в казармата, се подложил на традиционния маратон от кандидат-студентски изпити, както повечето тогавашни абитуриенти. Кандидатствал за около 20 специалности в Софийския университет. Приели го в почти всичките, но той избрал да следва право. Възприел юридическата специалност като
удобен трамплин към финансите и маркетинга.
Нямало начин да кандидатства икономика, защото тогава правилото гласеше, че може да се държат изпити само в един ВУЗ. През 1988 г. започнал да учи право и продължавал да следва увлечението си - спортната журналистика. В това състояние го заварил 10 ноември. Прегърнал идеята и повярвал, че предстоят истински промени. "Аз съм позитивно настроен човек и надеждите ми бяха, че предстои нещо по-добро", разсъждава днес Александър, връщайки се назад.
Промените му дали и шанс да се развива в насоката, за която мечтаел. Фондация "Св. св. Кирил и Методий" и "Отворено общество" обявили конкурс в юридическия, физическия и математическия факултет за обучение по бакалавърски програми в американски университети. 20 души оцелели след 5 изпита. Документите на Александър били пратени в университета Мейн, САЩ. Одобрението пристигнало само седмица преди началото на учебната година. "Изживях културен шок", спомня си Бебов. В университета учили 15 000 души, но той бил на 4 часа път от най-близкия голям град, Бостън. Младежът обичал да ходи на театри и концерти, което се оказало трудно осъществимо. Затова решил да завърши колкото се може по-бързо и го направил за 3, вместо за 4 семестъра.
Бил е барман, мил е чинии.
Но възприема тези изпитания философски: "Да не би пък на връстниците ми в България да им е било лесно. Тогава беше най-тежката зима тук."
Има, разбира се, и хубави спомени от Мейн. Тук разговарял с Тина Търнър, с музикантите от Виенската филхармония, с Бил и Хилари Клинтън.
След бакалавърска степен по международна икономика имал шанса да работи за "Бенетон" в Ню Йорк. Помага за маркетинговата кампания на компанията в България. Мечтата му обаче била да стартира в банковия и финансовия сектор. Започва работа като анализатор в звеното във Вирджиния на "Пруденшъл секюритис", Виена.
"Правих първите латиноамерикански акции,
които се появиха", споделя не без основателна гордост Алекс. И както повеляват щатските стандарти, когато човек е работил 3-4 години, трябва да мисли за следващата степен на образованието си. Записва се за MBA по финанси и маркетинг в "Стърн скуул ъф бизнес" към Нюйоркския университет през 1993 г. Междувременно взема различни курсове в Харвардския университет. Там е втората му MBA - по публична администрация.
През лятото на 1994 г. работи в "Кемикъл банк", която в последствие купува "Чейз Манхатън", а по-късно се слива с "Джей Пи Морган". Занимава се с полски, мексикански и български дългови облигации. От 1995 г. получава предложение от друга гигантска инвестиционна банка - "Мерил Линч".
Работи на Уолстрийт
и се занимава със западноевропейски акции. Мечтата му е изпълнена. Той е в центъра на финансовия свят. През 1995 г. му предлагат да се премести в офиса на "Мерил Линч" в друг финансов център - Лондон. Тук разработва пазар "Източна Европа". Тогава този регион е хит и за младия българин предизвикателството е сериозно. Започва през януари 1996 г. Първоначално работи в отдела за продажби, а след това и в анализаторския отдел. Шефовете му оценяват способността му да работи с хора и той се гордее с добрите си контакти в Ню Йорк, Лондон, на Балканите. Започва да осъществява контактите с източноевропейските финансови институции. "Преживях успешно няколко световни кризи - азиатската, руската...", спомня си Алекс.
През 1998 г. му правят предложение да премине на работа в "Чейз Манхатън". По-късно идва предложение от "Соломон Брадърс" и през юни 1998 г. се присъединява към компанията като вицепрезидент. Оцелява при сливането на инвестиционната банка със "Сити" груп. Там преминава кариерата му до началото на март тази година.
Тогава осъзнава, че вече е натрупал достатъчно опит, контакти и идеи, за да
може да работи за себе си.
Един от добрите му приятели в България Владимир Каролев току-що е напуснал шефската позиция в Постприватизационния фонд. Купил е Балканската консултантска компания, която е била 100% собственост на фонда с основен акционер ЕБВР. Алекс се присъединява като партньор. Категоричен е, че Балканите са регион, на който си струва да се посветиш. Смята, че тук нишата за инвестиционни банкови услуги е незаета. Пътува много често. Днес е в София, утре в Сърбия, в Македония, в Босна. 40% от времето си преживява в Лондон. Твърди, че все пак му остава време за личен живот въпреки препускането из дебрите на сложните финансови операции. Обича да ходи на кино, театър, по концерти. Познава клубовете и кръчмите навсякъде, където му се налага да живее. Твърди, че обича да танцува. Когато има време, се отдава на колективни спортове. Гордее се, че е добър асистент при каране на яхта. От време на време играе тенис.
От всичко дотук става ясно, че българската спортна журналистика може и да е загубила ценно перо. Световните финанси обаче безспорно са спечелили ценен специалист.