|
БСП избра разкраченото положение
хем да е на власт, хем в опозиция. Не е достатъчно да се каже, че това е нормално за една партия, която вече 12 г. се е разчекнала между комунизма и социалдемокрацията. Столетницата нямаше собствен дневен ред преди изборите, тя разчиташе на инерцията. Популизмът на царското движение обаче изсмука за дълго време лявата атмосфера и опасността социалистите да продължат да живеят в безтегловност, дори вече да не искат, е съвсем реална.
При СДС бе по-трудно - той трябваше не просто да заеме, а
да завоюва логичното си място на опозиция,
разигравайки политикански театър в търсенето на външни оправдания за това защо не може да се присъедини към новата власт.
В момента сините и червените почти са се настанили удобно на старите си полюси. Съставът на кабинета развърза ръцете на СДС. Присъствието на двамата кметове-министри дава основание сините да включат в арсенала си епитети като "червен кабинет", "управление тип "Беров" и т.н., които ще са им от полза, ако през следващите месеци продължат да се втвърдяват.
БСП пък с положението си "вън-вътре" ще чака до последно да види коя е печелившата карта. Ако управлението на НДСВ е успешно, столетницата също ще отпие от шампанското. Ако се провали, тя ще го загърби, без да поема дори и част от вината.
В случая е важно да се отбележи, че
царското движение получи максимално възможната широка коалиция.
Реално то можеше да спечели за полусъюзник само една от двете полюсни партии. Другата задължително трябваше да остане в опозиция. БСП не можеше да е истински съюзник, защото това щеше да компрометира НДСВ пред обществото, а и неговите избиратели най-малко желаеха тъкмо такава коалиция. СДС също не можеше да е равностоен партньор на НДСВ - хората гласуваха за царя, защото искаха сините да напуснат властта.
Така синьо-червеното противопоставяне се премести на нов терен - в полето на царското движение. Там обаче няма да има истински двубой, а само имитация, нещо като кеч. Битката дори няма да е атрактивна, защото противниците не са мускулести и нахъсени, а скучни и до болка познати. Въпреки всичко кечът е точно това, за което двата доскорошни мастодонта в момента бленуват. Всеки от тях
има нужда от фалшивия си спаринг-партньор,
за да удържа собственото си място на политическата сцена.
Президентските избори наесен ще бъдат идеална възможност за нов рунд между Ледения и Гробаря.
Още от сега БСП се обяви твърдо против нов мандат на Петър Стоянов. Така тя се надява да му попречи да получи подкрепа от царското движение. Защото логиката на НДСВ е ясна - след като спечели червените за полусъюзник в изпълнителната власт, то ще иска да прикотка сините за полусъюзник на президентските избори. За целта Симеон II може директно да подкрепи кандидатурата на Стоянов, или пък изобщо да не излъчи свой кандидат и да призове симпатизантите си да гласуват по съвест. Ако пък номинира свой човек, НДСВ рискува да загуби изборите, което ще постави началото в отлива в подкрепата за царя.
Президентските избори ще са най-мъчителни за СДС,
защото те ще са нова, макар и вече не толкова решаваща, фаза от борбата на сините за опозиционна идентичност. Ако Петър Стоянов загуби, това ще е втори нокдаун за СДС след 17 юни и на партията ще й трябва много време, за да се изправи на крака. Ако пък той спечели, но с подкрепата на НДСВ, СДС ще бъде заплашен от появата на втори властови център извън партията. Стоянов може да стане силен съперник на партийното ръководство и отново да се опита да тласне съюза към коалиция с царското движение. Тогава отношенията между СДС и държавния глава неминуемо ще се върнат към вида, в който бяха при Желю Желев и Филип Димитров през 1992 г.
Недоверието на сините към Стоянов ще се подхранва и от обстоятелството, че президентът струваше на СДС твърде скъпо - за да го спаси, партията загуби цялата власт. Защото ако Конституционният съд не бе отрязал царя от президентската надпревара, НДСВ може би изобщо нямаше да съществува и резултатът от 17 юни щеше да е съвсем друг. Разбира се, нито СДС, нито Стоянов можеха тогава да си дадат сметка за
цената на залога "втори президентски мандат".
Синьо-червеният кеч има шансове да се превърне отново в реален двубой при евентуален провал на управлението на НДСВ. Вероятно тогава публиката от "нови верващи" ще е много по-малка, ще се появят и нови спортисти. Но това е вече друга тема, която не е редно да се дискурира преди края на 100-те дни на новия кабинет.