|
Сега действащият Кодекс на труда е приет като закон през 1951 г., за последно основно е променян през 1986 г. За 15 години е претърпял около 30 промени, като последните бяха направени през март 2001 г. Множеството "кръпки" по него обаче повече затрудняваха, отколкото улесняваха работата. Затова и желанието за нов кодекс е съвсем резонно.
Синдикатите веднага скочиха срещу идеята на Шулева. Лидерът на КНСБ Желязко Христов дори превари мисълта на министъра и още преди тя да е изказала гласно намеренията си, той я предупреди да не пипа кодекса. "Той е балансиран между интересите на труда и капитала, отговаря на директивите на Европейския съюз, препоръките на Международната организация на труда и ценностите на Европейската социална харта. Ние 2 години сме работили, за да постигнем това", каза д-р Христов.
Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов също
заплаши новия министър, че ще има главоболия,
ако започне да променя трудовия кодекс. "Близо 2 години върху промените в кодекса работиха най-добрите експерти по трудово законодателство, какво по-добро може да се направи", аргументира се той. Според него настоящият кодекс е максимално балансиран и евентуални промени ще ощетят една от страните - най-вероятно работниците. От тази гледна точка профсъюзите са прави да настояват за запазване на сегашния трудов закон, тяхна задача е да защитават правата на работника.
Опасенията на синдикатите не са неоснователни, тъй като съюзите на работодателите искат именно това, на което те се яростно се противопоставят.
"Още при обсъждането на последните промени в кодекса на труда ние настоявахме за три основни неща, които не бяха взети предвид", каза зам.-председателят на Българската стопанска камера Дикран Тебеян. Голямата болка на БСК е задължението на работодателя да плаща допълнително на работниците си за стаж. В момента шефовете са задължени да дават за всяка прослужена година след третата по 0,6% върху основната заплата. "Не може човек, който 40 години е работил като икономист и изведнъж започне работа като строител, да взима с 43% повече от младите си колеги, макар да има по-малко опит в съответната професия", обясни Тебеян. Така несправедливо се ощетявали младите квалифицирани работници. Според него този текст в Кодекса на труда е една от причините масово да се търсят работници и служители до 35-годишна възраст - за тях
работодателите не плащат допълнително за стаж
"Ние си даваме сметка, че премахването на допълнителното заплащане за стаж ще предизвика голямо социално напрежение, затова предлагаме сегашните начисления за стаж да се включат в основната заплата и повече да не се плаща допълнително за клас", уточни зам.-председателят на БСК. Работодателите предлагат поощренията за усърдна работа да се отразяват само чрез ръст в основната заплата.
Работодателите искат
да се махне и изплащането на 6 работни заплати
на служителите, които излизат в пенсия
"Не може кадърни и некадърни работници да се слагат под един знаменател и в двата случая да има възнаграждение за добра служба в края на кариерата им", мотивират се от БСК. Те искат работодателят да има възможност сам да прецени кой служител заслужава такова възнаграждение. Според тях шефовете щели да продължат да плащат по няколко заплати на заслужилите работници, защото това щяло да действа мотивиращо на по-младите. "В Япония работодателят най-добре се грижи за кадрите, които са му служили вярно, след пенсия," даде пример Дикран Тебеян. (В Япония шефовете издържат служителите си и след като се пенсионират).
Третото нещо, което особено тормози членовете на БСК, е регламентирането на отговорностите на работниците и работодателите. "Задълженията на ръководителите на фирми са много по-големи от тези на служителите им", твърдят от БСК. При инциденти на работното място, особено в мините, работниците съдят шефовете си и получават големи обезщетения. В повечето случаи се оказва, че присъдените пари не задоволяват пострадалите и те завеждат нови дела за още по-високи суми. Затова работодателите искат определеното веднъж обезщетение да е окончателно.
Те настояват и за
по-високи глоби за работниците, които нарушават трудовата дисциплина
и така предизвикват аварии и други инциденти. Сега работникът подлежи на санкция до една брутна работна заплата. "Тази глоба не е реална, ако по вина на служителя бъде счупена машина на стойност милиони левове", коментира Дикран Тебеян. Според него в такива случаи наказанието трябва да е поне 12 заплати. Това щяло да направи работниците по-отговорни и внимателни.
"БСК никога не е искала премахване на съдебните процеси при уволнение", каза зам.-председателят на камарата. Преди време синдикатите предупредиха, че се готви отмяна на това право на работниците. "В този случай проблема не е в Кодекса на труда, а в съдилищата, които често се изживяват като комисии за социално подпомагане и се опитват на всяка цена да върнат на работа всеки работник, обърнал се към тях", смятат от стопанската камара.
"Разчитаме, че нашите искания ще бъдат изпълнени, защото за тях има разумни доводи", каза Тебеян. Те не били приети при обсъждането на последните промени в Кодекса на труда, тъй като идвали избори. Сега пък има ангажименти за повишаване на доходите. "Нашите предложения не целят намаляване на доходите, а по-справедливото им разпределение", допълни зам. председателят на БСК. Логиката на техните искания е безспорна, това го признаваше и Иван Нейков, но според него тази година не му беше времето за такива промени в кодекса.
Съюзът на работодателите в България (СРБ) иска още по-кардинални изменения на трудовото законодателство. Той настоява
да се разреши отново сключването на срочни трудови договори
и да отпадне изискването за подписване на колективен трудов договор със синдикатите. Последното е обект на най-остри пререкания с профсъюзите. СРБ обаче не е национално признат и не участва в съвета за тристранно сътрудничество, който ще обсъжда евентуалните промени в Кодекса на труда.
Социалният министър Лидия Шулева засега не иска да се ангажира с конкретни обещания за подкрепа на едната или другата страна. "Все още се запознавам с мненията на синдикатите и работодателите", коментира тя пред в. "Сега". "Доводите и на двете страни имат своята логика, става дума за защита на различни интереси", допълни тя. В момента социалният министър има опознавателни срещи с опонентите в спора за Кодекса на труда. Чака се да отсъди кой е крив и кой прав.