|
Избрана за депутат в 39-ото НС - водач на листата на НДСВ във Видин. Неомъжена. Член на работната група, която подготвя промени в закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.
- Госпожице Чилова, НДСВ стигна до извода, че са необходими спешни промени в закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Но ще имате ли технологично време за приемане на поправките в закона? Централната избирателна комисия трябва да бъде конституирана 50 дни преди изборите.
- Ще има технологично време. Този срок е съобразен. В началото на септември законът ще бъде обсъден в пленарна зала.
- Какви са новите моменти? Има ли нещо ново, освен, че ще премахнете препратките в него към отменения през април Закона за избор на народни представители, общински съветници и кметове?
- Ние сме приели субсидиарно да се прилага законът за избор на народни представители, защото в по-голямата си част този закон е съобразен с европейските директиви, със съвременните условия. Но така или иначе, ние сме се съобразили и с чл. 10 от закона за нормативните актове, а именно кога се правят изменения и допълнения в един закон.
Основното, което сме коригирали, е частта, в която се определя ясно и точно броя и правомощията на избирателните комисии. Следващите разпоредби, които са променени са тези, които засягат финансовите средства, необходими за предизборната кампания. По сега действащия закон тези средства са просто архаични, морално остарели. Предвидени са суми от рода на 50-100 нови лева, което е в противоречие с нормалните условия.
Предвиждаме гласуването за кандидат-двойките да става с бяла интегрална бюлетина.
- Т.е. - всички кандидатски двойки да бъдат вписани в една бюлетина?
- Да, с една бюлетина. Мисля, че това не е нещо, което може да притесни обществеността. Имаше подобно гласуване - на местните избори. Това е едно от основните изисквания на европейското избирателно право, това е стъпка за хармонизацията на българското избирателно право с европейското.
- Значи пак ще гласуваме с химикалки. През 1999 г. имаше дълга дискусия за това дали избирателите ще се справят с този начин на гласуване.
- Да. Този въпрос има и такъв аспект, но безспорно е, че след като говорим за Европейския съюз и хармонизацията на законодателството, значи това, което правим, е нещо нормално.
- Предвиждате ли нов регламент, по който медиите ще отразяват кандидат-президентската надпревара?
- Не, по-скоро в сега действащия закон ние сме актуализирали частта с разпоредбите за медийната кампания, тъй като все пак вече няма генерални директори на БНР и БНТ. Всичко останало, което е било в закона, е запазено.
- Какъв ще бъде ангажиментът на държавата към финансиране на президентската кампания?
- Държавата няма ангажимент към финансиране на кампаниите. Ние не говорим за държавна субсидия за президентските избори...
- А индиректно? Говоря за печатането на бюлетини, участието в диспути по националните медии и т. н.
- Това, което ние променихме, е завишената ставка, за която казах. Има един депозит, който се внася от кандидат-президента. Този депозит се запазва като форма, но се индексира сумата. Всъщност, в действащия закон има две ограничителни мерки, относно прецизността и качеството на двойките - от една страна това е инициативният комитет, който номинира кандидатите и този депозит. Това са двете ограничителни мерки. Счетохме, че това трябва да се запази, защото - сами разбирате - трябва да има някаква селекция.
- Кой ще контролира разходваните средства?
- Законът за политическите партии има приложение тук, в частта за финансирането. Ние сме запазили това, което е в Закона за политическите партии. Там ясно е заявено кой може да прави дарения и в какъв размер да са те. Тези разпоредби са намерили приложения в проекта за изменение и допълнение на избирателния закон.
- Според специалисти, в различните избирателни закони има много общи моменти - до 80 на сто те се припокриват. Ще кодифицирате ли избирателните закони?
- Безспорно да. Работната група излезе с мнение, че има необходимост от кодифициране, от създаването на един избирателен кодекс. Но с оглед времето и процедурата - тъй като съгласно чл. 93, ал. 5 от конституцията президентските избори трябва да бъдат проведени между 22 октомври до 22 ноември, ние само заявихме нашата позиция. Разбира се, тази инициатива трябва да бъде подложена на широка обществена дискусия. Трябва да се вземат становищата и мненията на много европейски организации. Но така или иначе, в много европейски страни съществува такъв избирателен кодекс, който обединява законите за избиране на народни представители, на президент и вицепрезидент и на местни органи на властта.
Това, което подчертахме в нашето становище е, че този избирателен кодекс трябва да стане факт в края на тази парламентарна сесия. И евентуално да бъде приет на следващата.
- Приоритет ли е за НДСВ законът за омбудсмана?
- Приоритетен не бих казал, този закон е залегнал в правната програма на НДСВ за реформите, които трябва да бъдат направени в законодателството. В този аспект аз мисля, че почти във всички европейски страни съществува такъв закон и когато говорим за хармонизацията, той трябва да приет и в България. Независимо от наименованието на тази правна фигура. Омбудсман е шведско наименование и датира от 1809 г.
В някой страни е "европейски комисар по защита правата на човека", в други е "комисар по администрацията". Но независимо от обозначението на тази фигура, нейната същност е идентична навсякъде. Касае се за обществен защитник, който защищава правата и интересите на гражданите от действията и актовете на администрацията. В скандинавския тип омбудсманът упражнява контрол върху дейността на местната и централната администрация. В Англия нещата стоят по-различно той няма мандат и неговите правомощия са ограничени до актовете на министрите.
Омбудсманът трябва да се назначава от Народното събрание, но в никакъв случай не трябва да бъде в администрацията. Много е важен въпросът свързан с конституирането му и неговите правомощия.
Аз мисля, че в общественото мнение вече има нагласа, че една такава практика трябва да съществува в България.
- В някои общини вече има назначени омбудсмани. Как гледате на тяхната дейност?
- Да. Прави впечатление, че вече такива фигури съществуват. Но аз мисля, че те не изразяват същността на омбудсмана, такава, каквато е в останалите европейски страни. Тези органи, които съществуват в момента, са създадени към съответната администрация и те би следвало да имат тези функции, които покриват органите по сигналите и жалбите на гражданите. Във всяка една администрация е необходима такава длъжност, такъв държавен служител. Но в никакъв случай тези функции, които те изпълняват към момента, не могат да се идентифицират със същността на омбудсмана.
- А какво трябва да прави този омбудсман?
- Преди всичко той трябва да контролира както действията на администрацията, така и актовете. Т. е. в едни случаи дали те изпълняват в срокове своите задължения, а в други дали бездействието им причинява щети за гражданите. Той има както сигнална функция, така и възможност да осъществява контрол. Доколкото той е правозащитен, а не правораздавателен орган. Той не може да решава казус със силата на присъда. Приложното поле на неговото действие може да бъде само в администрацията - централна или местна.