|
Бързият прочит на законопроекта и на мотивите към него показват, че документът е съобразен с изискванията на НАТО за боравене с т.нар. класифицирана информация, която включва освен държавната и служебна тайна на съответната страна и секретите на самия Пакт. Нещо повече. Личи си, че той е одобряван в чужбина.
Публична тайна е, че НАТО отдавна натиска българското правителство да уреди строго материята, свързана със секретните данни. Подобни документи, преди да влязат в НАТО, приеха и Полша, Чехия и Унгария.
В момента уредбата на държавната тайна в България е в пряко нарушение на конституцията, която изисква да има специален закон. Такъв обаче не е приет, а нещата все още са уредени с решение на НС от март 1990 г., с което беше приет Списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. Съществуват и куп подзаконови правилници и инструкции, които уреждат практическата работа със секретни материали. Голяма част от тях са засекретени.
Предлаганият проект детайлно урежда що е то държавна и служебна тайна, кой ще следи за тяхното опазване и кой по какъв начин ще има достъп до секретите на държавата.
Според документа се създава
специален Национален орган по сигурността на информацията (НОСИ),
който ще е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерски съвет. Той ще осъществява политиката на държавата за защита на класифицираната информация. Председателят му ще има 5 години мандат и ще се назначава с решение на МС по предложение на премиера, което трябва да е съгласувано с президента и председателя на парламента.
НОСИ ще организира, осъществява, координира и контролира дейността по защитата на секретите в държавата. Той ще пише и годишен доклад за нивото на защитеност на тайните, ще информира незабавно премиера в случай на нерагламентиран достъп до строго секретна информация. Този орган ще води и регистрите на издадените, отнети или прекратени разрешения, удостоверения, сертификати и потвърждения за работа със секретна информация. Във всяко ведомство ще има пълномощник, който ще работи с тайната информация.
В момента функциите на НОСИ се изпълняват от българското контраразузнаване - Национална служба "Сигурност".
В законопроекта е записано, че видовете класифицирана информация са държавна тайна, служебна тайна и чуждестранна класифицирана информация. В специално приложение са изброени и нещата, които се смятат за държавна тайна. Прави впечатление, че те са
няколко пъти повече в сравнение със сега действащия списък,
който има 30 точки. Само в раздела "информация, свързана с отбраната на страната" са записани 40 точки. Сред тях са сведенията за бойните възможности на въоръжените сили, подробната им структура, обобщените данни по вноса и износа на въоръжение, бойна техника и боеприпаси за армията, бойните задачи на оперативните обединения, честотите за радиовръзка на специализираните поделения на МО, МВР и МВнР и т.н.
В раздела "информация, свързана с външната и вътрешна сигурност на страната" са записани организационната и щатна структура на службите за сигурност, както и данните за личния състав, сведенията, получени чрез специални разузнавателни средства, контролиране на покупки и тайно наблюдавани пратки. Тук са още данните за кадровите въпроси на службите за сигурност и обществен ред, материалите на правителството за стратегическия потенциал на държавата, за организацията и функционирането на дипломатическата поща и др.
В раздела "информация, свързана с икономическата сигурност на страната", за държавна тайна са обявени документите за преговори по финансови договори от общодържавно значение, за организацията на транспорта на парични знаци, надхвърлящи равностойността на 500 хиляди евро, както и плановете за охрана на банките. В този раздел и дори размерът на лихвите на БНБ до деня на тяхното официално обявяване.
Законопроектът въвежда няколко нива за сигурност на информацията -
"строго секретно", "секретно", "поверително" и "за служебно ползване"
Подобно деление има и сега, но то е направено в една стара наредба на МВР. Документът се опитва да даде определение за всяко от нивата, които обаче са твърде общи.
Информацията с гриф "строго секретно" е защитена от окото на обикновения човек 50 години след датата на създаването й. За "секретно" този срок е 25 години, за "поверително" - 5 г., а за "за служебно ползване" - 2 години.
Законопроектът за първи път определя кои
са службите за сигурност и кои - за обществен ред
Служби за сигурност са Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Национална служба "Сигурност", дирекциите към МВР - "Защита на средствата за връзка", "Оперативно издирване" и "Оперативно-техническа информация", както и военното разузнаване и контраразузнаване. Служби за обществен ред са полицията, НСБОП, гранична полиция и жандармерията.
В документа са определени правилата, по които въпросните служби трябва да извършват "проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа в тях". Тези структури могат да проучват и български или чуждестранни лица-търговци или фирми, които искат да сключат договори, свързани с достъп до секретна информация. Нещо повече - при проучването могат да се използват разузнавателни способи и средства, както данни от информационните си масиви.
Безспорно едно от най-интересните неща в законопроекта е процедурата по проучване на лицата, които ще имат достъп до различните нива на класифицирана информация. Досега тази материя беше секретна и неясна, а службите използваха малкото подзаконови актове, както им е угодно. Сега режимът и кръгът от лица, които имат достъп до секретна информация, силно се затяга. В мотивите е записано, че това е изискване на НАТО.
Предвидени са няколко вида проучване, в зависимост от това до какво ниво на класифицирана информация се дава достъп. На проверка не подлежат само председателят на парламента, президентът и премиерът.
От въпросникът, приложен към закона, става ясно, че хората, които искат достъп до държавните секрети, ще трябва да кажат и "майчиното си мляко". Те трябва да дадат подробна информация за себе си, съпругата си и децата си, за майка си, баща си, за жената или мъжа, с които съжителстват, ако не са женени. Изрично трябва да се посочи дали някой от семейството има дългове, надхвърлящи 6-кратното възнаграждение, дали имат ипотекирани имоти, какви са приходите им, страдат ли психическо заболяване, употребяват ли алкохол в количества, водещи до помрачняване на съзнанието. Трябва да се посочи наказвани ли са през последните 10 години, поддържали ли са лични (приятелски) контакти с чужди граждани, били ли са в чужбина за повече от 10 дни след навършването на 18 години и др. Всеки, който борави със секретни материали, трябва да уведоми органа по защита на информацията за всяка своя командировка зад граница 5 дни преди нейното осъществяване.
Законопроектът вече е разпределен за обсъждане в четири парламентарни комисии. Макар че ще предизвика доста спорове, той не може да бъде дълго мотан, защото всички политически сили декларират, че са се запътили към НАТО, а законът е едно от задължителните изисквания.
Съвсем отделен е въпросът какво ще стане след неговото приемане. Обществото и без това има ограничен достъп до информацията в държавата. А с този закон той със сигурност ще стане още по-малък.