Голямо философстване пада напоследък около идеята на икономическия екип в новия кабинет, свойски наричана "амнистия". Обилните словоизлияния по темата са пример за неандерталското ниво, на което обсъждаме важни въпроси. От няколко седмици се сипят мрачни прокоби за последствията от "амнистията". Абсурдът е, че никой



не знае за какво говори,



защото правителството все още не е обявило намеренията си по този въпрос. "Амнистия" иде от латински език и ще рече "забравям, прощавам". В правото терминът се ползва, когато законодателят се отказва да преследва извършилите определени нарушения. С амнистията не се отменя изобщо и окончателно преследването за такива нарушения, а само се "забравят" при определени условия случаите на такива нарушения, извършени за покрития от амнистията период. Няма "амнистия въобще" и, за да се даде амнистия, е нужен специален закон, който посочва точно кои престъпления или други нарушения се амнистират, в кои случаи и за кой именно период. Знае ли някой какво точно е решила да забрави новата власт? Не, разбира се. Законопроект няма. Имаме поднесена в най-общ вид и с недомлъвки идея за



ограничена данъчна амнистия,



т.е. за възмездно опрощаване на нарушения, свързани с избягване на данъчното облагане на получени в страната доходи. Става дума за доходи от легална дейност. Никой досега не е предлагал да се амнистират доходи, извлечени по престъпен начин или в резултат от престъпления. Така че приказките, дето амнистията щяла да легализира "мръсните пари", са типично празно дърдорене на неграмотници, но не и критика. Този мръснопаричен потоп няма как да стане, освен ако наред с амнистията на задължението за плащане на данъци (чуждите перачи на пари изобщо нямат такова задължение) бъдат създадени специални условия за вноса на анонимен капитал в страната. Бръщолевенето за измислени проблеми не замества потребността от



сериозна критика на амнистията,



нейните цели, обхват и процедура. Засега идеята се схваща и обяснява доста поврхностно. Създава се впечатление, че амнистията се отнася за някакви пари, които "ще се върнат от чужбина". Сякаш всеки, който досега е укривал данъци, е "изнесъл" съответните суми и сега те кротко чакат "по сметки в чужди банки" да се завърнат амнистирани у дома. Приемам, че така е станало с част от необложените доходи. Но точно парите, които вече са изнесени от страната, нямат нужда от амнистия, за да се появят отново в България. Достатъчно е собственикът им да регистрира една офшорна фирма, за да може от нейно име да ги ползва, без да дължи и лев данък. Може например от офшорката да си отпусне заем, да си преведе аванс за бъдеща доставка или пък направо да вложи нужните му суми в акции или дялове на българска фирма. Дори и да се даде амнистия, малка част от парите, изнесени в чужбина, ще се върнат по каналния ред, който законът ще създаде. Знаем добре, че даже да му е простено прегрешението, нашенецът трудно ще признае доброволно, че е укривал данъци и изнасял пари. Амнистия или не, никой не е сигурен, дали държавата наистина ще забрави и наистина ще му прости. И докога. Ясно е обаче, че



скритият капитал си е тук,



в страната. И никога никъде не е бил изнасян. Ако бъде проведена смислено, данъчната амнистия може да позволи да се легализира тъкмо този скрит в страната капитал. Така тази мярка ще донесе повече полза, отколкото като дири Михаля в банковите сметки. Наред с директните преводи от чужбина, амнистията трябва да предвиди и ред за легализиране на доходи, които бъдат обявени в страната: парите, които бъдат вложени по банкови сметки у нас, но също и необявени машини, неотчетени запаси от материали и стоки, неотразените в никой баланс вземания, погасените, но все още водени за налични задължения, записаните на името на офшорки дялове и акции. Държавата ще успее да озакони укрития по тези начини доход само ако приеме



символично облагане



на обявените при амнистията скрити доходи. Според мен до 5 на сто е ставката за облагане, при която амнистията ще е все още атрактивна. За довнасянето на дължимия ДДС също ще трябва да се забрави. Не е честно, ще речете, толкова да се облагодетелстват тъкмо нарушителите на закона. От една страна, е вярно. Но забележете, те вече са получили облагата. Амнистията не може да постигне фискални цели, тя има повече символичен смисъл като знак, че слагаме черта, след която да вървим начисто. Затова трябва първо добре да си припомним и обмислим точно какво ще зачеркнем. Преди да го забравим завинаги.