|
В столичния квартал "Обеля"-2, в средата на 16-етажен блок в двустаен апартамент живее семейство Василеви - единственото от ромски произход в блока. Сигурно за мнозина у нас тази подробност е твърде важна. За повечето хора на Запад пък публичното й изтъкване не само би било безсмислено, но дори и расистко.
Но какво да правим с други, на вид още по-невинни факти за обитателите на апартамента - че Светлана Василева е секретар на Съвета по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, а съпругът й Васко Василев - известен скулптор. И че 17-годишният им син Благовест учи административно управление, а 14-годишната Лилия - дизайн на облеклото. Уж прости CV щрихи, а отдолу отново напира подтекст - "Какво, давате ни пример, че има и такива сред ТЯХ ли?". Не, просто ще разкажем за една семейна хармония на 8-ия етаж в средностатистически панелен блок. Където етнофактите никак не са значими сами по себе си.
Светлана и Васил се оженили на по 22 г. За ромите жена, незадомила се още на такава възраст,
си е направо стара мома.
Но семейството на Светлана, въпреки че било традиционалистко, не било ограничено. А и братята й се оженили на по 28-29 г. Така че и на 22 за нея всичко още било нормално.
По време на "Възродителния процес" в редакцията на в. "Нов път" Светлана впечатлила със свое изказване роднина на Васко. Тя защитила една от жените, които не искали да си сменят името, защото "не името прави човека, а човекът - името". Димитър Абазов - чичото на Васко, решил, че ще е добре, ако Светлана и Васко се запознаят, и помогнал да се открият.
Да, но нещата още не били напълно идеални, както си ги представяла романтичната Светлана. Всички мислели Васил за ексцентричен заради мълчаливостта и свития му характер.
Тя разбрала, че той пише стихове и чрез тях открила човека и любовта. Една вечер той дал на Светлана тетрадка с 12 стихотворения, някои от тях дори й посветил. Предупредил я обаче да не казва на никого. Тя ги прочела на един дъх и мигом се влюбила в него. Веднага споделила с близките си колко са хубави стиховете и какъв прекрасен човек е авторът им. Васко обаче се разсърдил и решил, че тя го е предала, задето разкрила тайната на поетичните му увлечения.
Дарбата си
Васко насочил към бронза, камъка и дървото.
Учил в техникум по каменообработване, бил каменоделец в столичния Комбинат за монументални изкуства и завършил скулптура в Художествената академия. После специализирал в Германия и Русия. Участвал е в 20 общи изложби и е направил 7 самостоятелни. Спечелил и доста международни награди. Чиракувал е при Вежди Рашидов, даже срещите си със Светлана, докато били гаджета, правел в ателието му. Работил е и със Ставри Калинов.
В двора на бащиния си дом си е направил скромно ателие на открито. На тавана в апартамента в "Обеля 2" пък прави по-малки пластики. По стените в апартамента е окачил някои от многобройните си рисунки.
В семейството им не липсват и изпитания, както при всички останали. Преодолявайки ги, те укрепили брака си.
Васил разбрал какви прекрасни родители има съпругата му и й направил най-големия подарък, като й казал:
"Не е достатъчно да ти бъда съпруг,
бих искал да ти бъда брат."
Светлана постоянно вижда пръста на съдбата в семейното си щастие. Никога преди първите изпитания в брака й тя не била осъзнавала силата на прошката. Оттогава обаче тя е убедена доживот, че трябва да можеш да простиш, поне на роднините и децата си.
Щастието на Фортуна сложило отпечатъка си и при "подялбата" на децата. Благовест прилича физически на баща си, но по характер се е метнал на майка си. Лилия пък визуално е копие на Светлана, но по душа прилича на Васил. Така четиримата стават физически и духовно едно органично цяло.
Предопределеността на личното щастие на Светлана може да се докаже дори с "документи". Когато завършвала гимназия, нейна съученичка запалила девойките да си намислят по 3 желания, които искат да им се сбъднат в следващите 10 г. Записали си желанията на листчета, които Светлана пази и до днес. Нейните били подредени така:
1. Да се оженя по любов.
2. Да имам 3 деца.
3. Да работя за етноса си.
За брака по любов - изпълнено. Децата - изпълнено на 2/3, засега. Колкото до работата за етноса - Светлана заема най-високия възможен за момента пост, от който може да направи нещо за ромите.
Мнозина се радват на поста й в Министерския съвет, сигурно поне още толкова й завиждат. Тя обаче не се блазни от това, отказала е доста постове преди. И се радва, че Съветът по етническите и демографските въпроси е административно звено, защото се чувства по-скоро аполитична. Смята, че е нормално ромите да търсят политическо представителство, но се надява по-скоро да се премине през този етап и малцинствата да не се обособяват, а всички хора у нас да бъдат граждани на страната си и да участват заедно в политиката, без да е необходимо да се групират по етнически признак.
Още повече, че според нея величието на България е в пъстрата смесица от етноси и култури, която й дава огромно генетично богатство. "Докато не осъзнаем, че всички сме България, постоянно ще спускаме бариери помежду си", казва Василева. Тя си дава сметка за социалните и образователните причини, които маргинализират ромите от обществото. Но е убедена също, че сред причините за тяхната сегрегация е и силната комплексираност на българина, който компенсира това с отношението си към ромите.
"Трябва да се работи с любов и всичко ще се оправи", добавя своята професионална и житейска максима Васил и смята, че тя е приложима и в междуетническите отношения.
|
|
|
|