Тиквите са едни от най-старите култури, отглеждани от незапомнени времена и разпространявани изключително широко. У нас те се внасят от Америка. Отглежда се бяла, едроплодна тиква и мускатна. Популярна е и обикновената (фуражна) тиква, която е известна сред населението като свинска, защото с нея се изхранват животните. Всички те са обли, гладки, без мрежа от гънки, което е станало причина в народното творчество тиквата да бъде обект на сравнение с хора, които не могат да се похвалят с голям умствен багаж. Преди няколко години известният ни художник Доньо Донев нарисува карикатура, в която един селянин кара каруца, пълна с тикви към града. А на средата на пътя стои цар Симеон. Селянинът го кани да се качи и да го откара, а Симеон му отговаря: свали тиквите и тогава ще се кача. Оттогава досега все повече тикви се качват на държавната каруца, но никой не слиза, а тя все не стига до крайната си цел. С времето обаче тиквите от дъното на талигата загниват и се развалят все повече.

Тиквите предпочитат топло време и почви, наторени с оборска тор. Не са претенциозни и затова се отглеждат в цялата страна. Садят ги и хората от Дивия Северозапад на България, описани в творчеството на Йордан Радичков. В пиесата "Опит за летене" той наблюдава усърдността, с която селяните кълцат тикви за прасетата, като се опитват в същото време да докоснат звездите с ръце. Това е опит да се откъснат от реалната действителност и да се отърсят от сивотата, дребнавостта и суетата, която владее нашия свят. Радичков простичко и интригуващо се опитва да ни внуши, че това е начин да повярваме в силата на тайнството на обикновените неща от живота, без да ги усложняваме с излишни гръмки фрази.

Журналист от "Дарик Радио" неотдавна в ефир пък употреби сполучливата метафора, че всички политици са негодни и попита: а къде са тиквите? Тогава мнозина се възмутиха от такъв език. Обикновеният гласоподавател обаче се чуди как за 11 години тези избрани от народа хора не успяха да намерят точния език, на който да могат да говорят с него. А хората им верват и ги одобряват, но "когато му дойде времето", всички те ще преоценят очакванията и надеждите, дадени от новите тикви във властта.

Хубавата тиква в преносен и буквален смисъл трябва да бъде добре узряла, защото трудно се взема акъл от зелена тиква, е казал народът. Неотдавна Иван Славков, председател на БФС и БОК, се ядоса на бившия спортен министър Цвятко Барчовски и публично го нарече "зелена тиква". Не случайно в Древна Гърция са стигнали до извода, че демокрацията е не само право да говориш и обещаваш, но и право да мълчиш. За да се отървем от многоговорещите зелени тикви на публични места, препоръчително е те по-често да се усамотяват. Още в древността е изнамерено средство против душевна дисхармония - мълчанието. За да се постъпи в прочутата философска школа на Питагор например е трябвало цели 5 години да умееш да мълчиш. Според него това е най-висшето състояние на духа. За да се изцели душата от задръстилите я проблеми, тя се нуждае от усамотение, подобно на тиквата в полето. Дори Командира избра този вид лечение и даде 6-месечен обет за мълчание.

Тиквата е един необикновен зеленчук, който е с високо хранителни и диетични качества. Най-голямата е отгледана в Южна Франция и тежи 236,5 кг с претенции да влезе в Книгата на Гинес. У нас Емил Зайчев от Харманли преди година се похвали с тиква, която има тегло 75 кг и диаметър 211 см. Използваемата част на този зеленчук е силно развита паренхимна тъкан, която при различните сортове заема от 70 до 84 процента от теглото. Основните биологични съставки се колебаят в широки граници и зависят от сорта и отглеждането й. Тя съдържа захари, целулоза, азотни вещества, минерални соли и каротини. Семената са особено полезни с богатото си съдържание на мазнини -около 38 процента и белтъчни азотни вещества - около 27 процента. Лечебните й свойства са свързани с диуретичното и диетично действие, особено благоприятно влияние оказват при сърдечно-съдовите заболявания. Най-предпочитана в кулинарията е бялата, следвана от мускатната тиква. Бившият министър-председател Иван Костов дори си позволи на официална вечеря да нагости датската кралица Маргарет II с печена тиква с мед и орехи, а кралят и кралицата на Швеция опитаха тиква-гъдулка. Фуражната тиква въпреки масовото използване е с посредствени качества. Тя и т.нар. кратунка се срещат с различни форми и разнообразно оцветяване. Това ги прави подходящи за различни декоративни цели, както в самостоятелна аранжировка, така и като основен или допълнителен елемент в композиция.

В последните години у нас се появиха и патисоните, вид малки тикви, приличащи на странни летящи чинии. Те произхождат от Северна Америка и от тях се използват младите крехки плодове, които се консумират като готварските тиквички.



Рецепти

Рагу от тиква

Продукти: 2 глави лук, 1 скилидка чесън, 500 г домати, 750 г тиква, 4 с. л. олио, сол, черен пипер.

Приготовление: Лукът и чесънът се почистват. Лукът се разрязва на 8 части, чесънът се смачква, доматите се обелват, разрязват на четири, като се изваждат семената. Тиквата се обелва и нарязва на кубчета по 3 см. Олиото се нагрява в огнеупорен съд и лукът се задушава, прибавят се другите зеленчуци и се задушава 3 мин. Посолява се, посипва с черен пипер и се поставя в предварително загрята фурна. Пече се 1 час при 180 градуса. При сервиране се украсява с пресен магданоз.



Супа от тиква

Продукти: 750 г тиква, 2 глави лук, 50 г масло или маргарин, 1/2 л пилешки бульон, сол, 200 г сметана, 1 връзка копър.

Приготовление: Тиквата се обелва и нарязва на парчета, лукът се нарязва и задушава в сгорещено масло. Прибавят се кубчетата тиква и се заливат с горещия бульон. Супата се посолява и поръсва с черен пипер. Вари се на тих огън около 15 мин. След това се пасира с миксера. Сервира се със сметана и копър.



Тиква с грейпфрут

Продукти: 500 г тиква, 2 грейпфрута, 1 лимон, 1 ч. л. канела, 750 г захар, 3/8 л вино.

Приготовление: Тиквата се обелва и нарязва на кубчета по 2 см или на ивички. Лимонът се обелва и нарязва на тънки колелца. Канелата, захарта, виното и кората от лимонът се кипват и с тази марина тиквата се вари 5 мин. Оставя се за малко и пак се вари още 3 мин. Грейпфрутът се обелва, почиства от горчивата ципа и нарязва. Прибавя се към изстиналата тиква. Сместа се насипва в буркани и се затварят. Съхранява се в прохладно помещение.



Пица с тиква

Продукти: Тесто: 400 г брашно, 20 г мая, 1/4 л вода, 4 с. л. олио, 1 ч. л. сол. Плънка: 1,5 кг тиква, 1 глава лук, 150 г сметана, индийско орехче, сол, 225 г кашкавал, чушка.

Приготовление: Тестото се омесва от пресятото брашно и останалите продукти, след което се оставя да престои 30 мин.

Плънката се приготвя от тиквата, нарязана на ивички по 1/2 см, която се поставя в малко количество кипяща вода и престоява 3 мин. Изважда се и оставя да се отцеди върху тензух. Лукът се нарязва на колелца и се задушава до светложълто. Сметаната се посолява и се добавя настърганото индийско орехче. Тестото се разточва върху намаслена тава и се намазва със сметаната. Отгоре се поставят тиквата, колелцата лук и настърганият кашкавал. Отгоре се поставя нарязаната чушка. Пицата се пече в предварително загрята фурна около 40 мин. до златисто.



Снимки:

1. В натюрмортите на известния френски художник Франс Снейдерс (1579-1657 г.) наред с дивеча и омарите често се срещат и тикви.

2. При добро гледане тиквата може да достигне и 236,5 кг.

3. Рагу от тиква.