На един софийски площад един голям електронен часовник отброява дните, оставащи до влизането на България в ЕС, предвидено за 1 януари 2007 г. Това е добро доказателство на това как цялата страна очаква добрия завършек на един процес, който все още трябва да преодолее трудностите, за да достигне кулминацията си на тази дата.

Последният доклад на Еврокомисията посочи все още незавършените реформи, най-вече в правосъдието, полицията, околната среда и конкуренцията. А също така и проблемите с корупцията и организираната престъпност. Тези проблеми съществуват, властите знаят за тях и наистина полагат всички усилия за разрешаването им.



София не е Чикаго от 30-те г.,



но някои събития накърняват нейния имидж. (б.р. - през лятото в. "Ел Паис" помести статията "София - Чикаго от 30-те години"). В навечерието на моята визита там един от най-известните частни банкери бе убит на улицата посред бял ден. Две седмици по-рано същата участ сполетя шефка от митниците.

ЕС може да отложи с 1 година датата за членство, ако дотогава сметне, че тези проблеми не са разрешени. Но за България, а също така и за Румъния, януари 2007 г. е час за среща с Историята, която те не желаят да пропуснат. Тази година Народното събрание не излезе в отпуск, за да продължи да приема законите, необходими за адаптиране на страната към европейските изисквания. Но социалната и административната реалност се опъват повече на промените, отколкото текстовете на законите. Някои от проблемите, посочени от Еврокомисията, имат ендемичен характер, наследен от историческите обстоятелства, при които тези страни са живели.

Вероятно днес те не са по-зле подготвени от други страни - като Полша година преди приемането й в ЕС. Разликата може да се състои в



промяната на отношението към разширяването,



наблюдавана в "Стара Европа", уплашена да отвори границите си за една имиграция колкото необходима, толкова и трудна. Ентусиазмът от европейското обединение след падането на Берлинската стена отстъпи пред скептицизма, вероятно повлиял на резултатите от референдума във Франция и Холандия.

Но едно забавяне, дори само с една година, би имало много негативно отражение върху страните както в психологически, така и в икономически аспект. Вероятно те няма да бъдат по-добре подготвена след година, когато съгласно договорите за присъединяване приемането им вече няма да може да бъде отлагано повече.

За да може Европа през 2005 г. да има същото като днес население на трудоспособна възраст, тя ще трябва да се попълни с още 21 милиона души. И



те няма да дойдат от Изтока,



защото демографската му динамичност е по-слаба от тази на Запада. Съвсем друг въпрос са разликите в доходите, в социалните системи и относителното им място в политическите дебати в Европейския съвет, които безспорно могат да променят равновесието на силите по ключови въпроси за бъдещето на Европа, както стана на срещата на върха в Хемптън корт.

Новоприетите и бъдещите членки са по-близо до позициите на новия лейбъризъм на Тони Блеър, отколкото до идеите на централноевропейските социалдемократи и християндемократи. Тези позиции са очевидни заради отказа от каквото и да е финансово хармонизиране или от минимални социални норми. Което пък е пречка за конкурентоспособността и привличането на чуждестранни капитали.

Ясна е и българската позиция по външната политика. САЩ е гарант за сигурността на страната - доказва го присъствието на знамето на НАТО, заедно с тези на страната и на ЕС, във всички официални кабинети. Тук Историята също е изиграла своята роля. България бе съюзник на Германия през двете световни войни, но никога не се би срещу Русия. През Втората световна война дори поддържаше дипломатически отношения с Москва, а българските евреи - единствени в съюзническите или окупирани от Германия страни - не бяха нито депортирани, нито убити. За България



Русия не означаваше заплаха, а освобождение



Тя я освободи от турците през 1878 г. Точно срещу парламента е паметникът на царя-освободител, който съзерцава как дните изминават и страната върви към срещата си с Историята. Тази среща вече доста закъсня и не е в ничий интерес да бъде забавена още повече. И това няма да бъде последната крачка в обединението на Европа, защото преговорите с Хърватия вече започнаха.

---

* Авторът е председател на Европейския парламент