С анализа на резултатите от завършилите избори започва подготовката за следващите. Затова да се тълкува еднозначно резултатът от мажоритарен вот като белег за политическата стабилност на партиите е неправилно от формална гледна точка. Особеностите на електоралната ситуация в столицата обаче показват, че такава аналогия има и тя трябва да бъде разчетена правилно. Първо, защото в малка България изборът на голяма София винаги е бил знак и начало на новите политически процеси. Второ, защото частичните кметски избори са елемент от общата верига от политически събития, които опровергават досегашните схеми на тълкуването им.
В тази поредица се вписаха и частичните кметски избори. На тях без ресурса на местни структури и организации, без висок бюджет, с пестеливо медийно присъствие и срещу аристократичното пренебрежение на столичани и политическия елит една личност победи партиите. Резултатите показаха, че: в СДС вече няма нито личности, нито потенциал, който да организира значими групи от гражданите и да ги мотивира; в НДСВ има личности, но няма партиен потенциал, който да ги подкрепи и да се съчетае с личните им качества; в ДСБ, независимо от предубеждението към личностите, има партиен и идеен потенциал, който може да изведе и не съвсем позната личност напред към политическата сцена; в БСП дори и ярките личности не могат да спрат вътрешнопартийния егоизъм и реваншизъм.
С тези констатации не свършват поуките за политическите партии. С тях те едва започват. За да устоят на очевидния антипартиен вот, партиите трябва да намерят не само ярки личности, но и начина, по който
да ги вместят във вътрешно-
партийните си механизми,
без да ги изхабяват или унищожават.
Защото това, което бе доказано с резултата от тези избори, е, че персоналният имидж има значение. Обществената популярност не е продукт на хорското заблуждение, а на лични умения да общуваш с публиката, така че тя да те разбере и хареса. Победата на Бойко Борисов е израз на емоционалната реакция на избирателите. Защото те го харесват, въпреки че не показа програма за управление на столицата и че стажът в МВР и охранителният бизнес не са най-добрата основа за управление на голям град. Просто Борисов говори на ежедневен, а не на политически език. Така той изглежда "един от нас", а не "един от тях" и успехът му стана въпреки, а не благодарение на политиците.
Рационалната оценка на това събитие показва и нещо друго. Изборният резултат на Бойко Борисов не е случайност, а проява на политическа закономерност. Изборните резултатите в последните десетина години показват, че съществува група от избиратели, която на всеки поредни избори застава зад различно име - Жорж Ганчев, Български бизнесблок, НДСВ, "Атака", Бойко Борисов... Тази група е с "еластични размери" и може да бъде разгърната от 250 000 до 850 000 гласа. Половината от нея и на последните избори гласува за НДСВ. Другата част подкрепи през юни тази година феномена " Атака".
Тази група всъщност
не се появява от нищото
дни преди деня за гласуване
Тя обединява избирателите, които търсят начин да изразят протеста си срещу традиционните партии. Те са от хората, които винаги гласуват и винаги "срещу" традиционните партии и техните кандидати. Тези хора всъщност не са загубили своята политическа реактивност. Две трети от тях са гласували на всички избори досега, но всеки път различно. Затова неочакваният изборен резултат за новите партии или новите лица изглежда като ново политическо явление. То всъщност е проява на едно станало устойчиво поведение на търсене на антипартийния избор. В резултат всеки, който се появява на политическата сцена, за да бъде отрицание на реалностите, печели подкрепата им - въпреки усилията и професионалните партийни кампании.
Проблемът идва, когато, стигнали до властта чрез този вот, политическите субекти се опитат да се впишат в конюнктурата и престанат да бъдат това, заради което хората са ги подкрепили. Станали част от статуквото, те не успяват повече да бъдат себе си и естествено губят позициите си. Така антипартийният вот се проявява на различните избори с различни имена.
Социодемографският анализ на групата, която гласува, показва тенденция на разширяването към високообразованите и високодоходни групи. Резултатът в столицата показа, че тази група има вече и широко столично присъствие. В политически план развитието на антипартийния вот
ерозира не само перифериите,
но и електоралните ядра на партиите. От него в момента най-силно губят основните от тях. СДС губи, защото мисията му на активен носител на новото се изчерпа. БСП е засегната, защото антипартийният вот използва по-успешно присъщия й ляв популистки стил. НДСВ страда, защото самата тя използва тази група при влитането си в политиката, но не успя да я задържи при себе си. Това не означава, че антипартийният вот е потенциал на центризма. Защото в него няма идеология, а има протест срещу идеологиите и затова не може да се впише в тази позната схема.
Перспективите за развитието на феномена "антипартиен вот" в момента изглеждат две. Първата е институционализирането му в нова и модерна политическа организация, която не повтаря познатите партийни структури и дава перспективи за изява и развитие на личностите. Успехът на тази възможност е доста несигурен, защото не е ясно на кой етап ще бъде застигнат от новата вълна на антипартиен протест. Втората перспектива е оставане в досегашните канони и непрекъснато генериране на мнозинства около нови личности или нови партии. Ако това се случи и процесът продължи, балансът между партийния и антипартийния вот ще се превърне в поредната двуполюсна политическа конфигурация. От едната страна ще стоят новите, но неустойчиви партии и политици, а от другата - все по-стопяващите се партийни ядра на доскорошните политически противници.
Алтернативата на тези възможности е в реформирането на класическите партии. Чрез промяна на елитите и модернизиране на политическите си практики те биха могли да привлекат обратно своите избиратели и да стабилизират политическия живот.
не само ярки личности, но и начина, по който
да ги вместят във вътрешно-
партийните си механизми,
Груба грешка.
Ярките личности не се вместват в партийните клоаки, малчовци се опитват да фризират крачунчовци-е нема стане.
.
Партиите са развъдник на мижитурки, ни една наистина личност нема се навре в тоя коловоз.
_______________________
Руши се, руши се, руши се...удобното ИМ статукво.