В едни по-добри за многопартийна България времена създаването на нова организация, при това с радикални намерения, при това от изпробвания в партийното строителство и битки Евгений Бакърджиев, щеше да е знаменателно събитие. В момента обаче партиите не са на мода и учредяването им е направо проява на лош вкус. Чудно е даже как са се намерили 621 ентусиасти, които да учредят Български демократичен съюз. Вдъхновило ги е май единствено името на Валяка.

Бакърджиев си спретна партийката за нула време в типичен за него стил по предварителен сценарий. В 10 часа в събота в кино "Люмиер" лидерът на земеделците към СДС Владислав Костов предпочете да си затвори очите пред пълната зала, да си вземе табелката и да си отиде, вместо да бъде позорно бламиран от феновете на Бакърджиев. Два часа по-късно в същата зала същите хора, които същата сутрин бяха земеделци, на бърза ръка създадоха Български демократичен съюз (радикали), очевидно с една единствена цел - да се намери партия за Татето. Защото звучи направо кощунствено митичният седесар от барикадите, победителят от 10 януари 1997 г., човекът, който е призван да унищожава комунистите, да остане без структура.



Какво е генерал без армия!



Едва ли някой си е представял, че Бакърджиев ще махне с ръка, след като беше изключен позорно от СДС, и ще се захване да строи мостове или да прекарва канализации.

Друга причина за пръкването изневиделица на БДС-радикали (хайде да се хванем на бас, че след една година никой няма да си спомня какво означава тази абревиатура) просто няма. Няма нова идеология, нова програма и нови предложения как да заживеем по-добре. Дали това е краят на политическата кариера на Валяка или тепърва предтои неговото време?

Засега БДС (р) е само продължение на наблюдаваната от известно време сценка с бившите най-силни седесари. Оня ден Бакърджиев си направи партия. Седмица по-рано Стефан Софиянски си направи партия. През пролетта Христо Бисеров си направи партия. Преди една година Богомил Бонев си направи партия. Петър Стоянов сигурно ще си направи партия след година-две санитарен период.

Общото между тях е, че са прокудени или напуснали СДС. Някои от тях обаче трудно могат да изградят собствени физиономии, зад които да не блести етикета "СДС". Затова всеки се надява, че някое партийно въстание ще го докара отново на гребена на вълната. Засега тези хора не са намерили по-добър начин да продължат политическото си съществуване, освен като си направят



по една своя формацийка,



ей-така, за да пазят живеца и да се върнат на бял кон, "когато му дойде времето". Казват, че някогашният син Стоян Ганев също използва царя и НДСВ в опитите си да направи ново издание на СДС. Факт е, че във и около движението на Симеон има много стари седесари. Бившите станаха повече от настоящите, а, което е по-лошо - те са повече и от бъдещите, потенциални фигури в СДС.

Всяка от новите партийки, правени като по калъп и на конвейер, в началото заявява, че ще се стреми да запълва празнините в дясното пространство. Уви, такива няма. "Раковски" 134 държи здраво запазената марка на СДС, въпреки че от нея не остана почти нищо, защото партията се бели като лук и хората със запомнящи се имена вече са кът. НДСВ след кратка ориентация също реши, че може да се реализира само като християндемократическо движение и дясното пространство стана направо тясно за всички мераклии.

Мултиплицираните нови малки седесета не значат нищо и няма да постигнат много,



ако не се организират заедно да правят различна политика.



Дори Евгений Бакърджиев да успее да създаде парламентарна група заедно с хората на Стефан Софиянски и Богомил Бонев, каквито има в групите на СДС и на НДСВ, това няма да промени политическата картина. При евентуални скорошни избори тези десни организации поотделно ще съберат няколко процента и едва ли ще влязат в парламента.

Ако малките партии се съберат в дясна коалиция, те могат да покажат по-доброто лице на синята идея и да изземат привилегията на казионната партия да се счита за уникална. Имената, които излязоха от "Раковски" 134, са достатъчно авторитетни за много от привържениците на СДС, които вероятно биха ги последвали. Остава малките седесета да намерят път и към царя, който още не съзнава, че много силно се нуждае от организационен опит. Защо не от техния?

Но ако партиите с незапомнящи се имена се залутат в разпри за автентичността на СДС и се задоволят да бъдат част от опозицията, ще трябва да чакат края на управлението на БСП. А на "Позитано" 20 на никого не му хрумва да се цепи, защото там се готвят за властта.