До дни в "Държавен вестник" ще излезе ремонтираният Закон за енергетиката, който депутатите одобриха на второ четене миналата седмица. Да си представим как ще изглежда отоплението на българина, след като той влезе в сила, изисква да се запасим с голяма доза непукизъм. "Мазохизъм" вероятно е по-точно определение, защото стане ли дума за парното, този закон е в състояние да предизвика зъбобол още при четенето, да не говорим за прилагането му.

От гледна точка на немалкото градски жители, които отдавна са си спрели радиаторите, новият закон е направо геноциден. Досега тези хора не плащаха нищо за спрените си радиатори. Не че предишният енергиен шеф Иван Шиляшки не искаше, просто не стана. Текстът, според който за пломбирани радиатори се плащаха 25% от евентуалната сметка, бе съборен от съда и затова социалнослабите някак си издържаха последната зима. Пък и цената на топлата вода не бе пипана.

От 1 януари 2002 г. обаче важи разпоредбата, според която 10% от влязлата във входа топлинна енергия се разпределя между всички живеещи в сградата,



независимо дали ползват парното или не.



Плащането става правопропорционално на големината на жилището. При сегашните цени това означава около 20-30 грешни лева на месец за малко студено апартаментче. А в масовия случай неговият собственик си е спрял парното не за да експериментира с човешката физика, а просто от липса на пари.

И това не е всичко - такъв е случаят само във входовете, в които не е въведено топлинното счетоводство. Системата за дялово разпределение на топлинната енергия, която се ползва в цяла Европа и на която възлагахме такива надежди поне за укротяване на големите сметки, у нас се въвежда задължително, безалтернативно и някак насила от 1 октомври 2002 г.

Там, където я има, вариантът за отказалите се е направо страшен - законодателят предвижда в такива входове от общото потребление да се вадят вече между 10% и 30% и да се разпределят между всички апартаменти. Естествено, фирмите, които предлагат услугата топлинно счетоводство, масово препоръчват процентът да е максималният. А съседите се съгласяват охотно - така отказалите се поемат по-голяма част от разходите. В числа това е вече минимум 50 лева на месец за същото малко апартаментче.

Като добавите и обстоятелството, че точно това са хората, които нямат пари и за индивидуалните уреди и не виждат смисъл да се включват в системата за дялово разпределение, то добавете още 500 лв. глоба, която трябва да платят след 1 октомври 2002 г., и ще получите много тъжна картинка.

А за да стане тя съвсем пълна, законодателят е предвидил още една "екстра" -



който няма пари за индивидуални уреди, но все пак се грее, плаща парното с 10% завишение



Тъжното в случая е по-скоро не в това, че част от обитателите на панелки в големите градове са безработни, пенсионери или млади семейства и няма как да се изселят другаде. А във факта, че реформата в топлофикационния сектор все още не е приключила. Мнозина твърдят, че изобщо не е почвала и май са по-прави. Но, когато все пак приключи, цената на топлоенергията ще стигне реалните си стойности, т.е. ще поскъпне с още 50-тина процента. Тогава нищо чудно дори вицепремиерска заплата да не стига за покриване на този разход. Каквито и системи за социална защита да се измислят и приложат дотогава, не можеш да обясниш смислено как става така, че 40%-50% от дохода на средния българин трябва да отиват само за отопление. Ако гледаме земния глобус, България все още е в континенталния климатичен пояс и няма реална причина българинът да мисли непрекъснато само как да се защити от студа.

Разбира се, нещата в енергетиката можеха да се развият и по-иначе в последните 2-3 г., а вносителите на поправките в закона можеха освен за тоягата, да помислят и за моркова. Можеше да има система от бонуси за тези, които въвеждат индивидуалните измерителни уреди по-бързо, да има отстъпки. Или десетки други начини да се демонстрира, че при съществуващите системи това е единственият разумен начин проблемите с парното да се решат що-годе справедливо.

Но не би!



Топлинното счетоводство се въвежда безпардонно



В последните поправки на енергийния закон не са предвидени каквито и да било механизми за защита на потребителите, които са въвели индивидуално отчитане на потреблението си или смятат да го направят в законния срок.

А има нужда, защото на този апетитен пазар почнаха да се намърдват откровени фирми-ментета. Наскоро Комисията за търговия и защита на потребителите алармира, че е открила фрапиращи клаузи в договорите между фирмите и потребителите, които са си направо за съда.

Оказа се, че в масовия случай фирмите предлагат типови договори на беззащитните потребители, в които правата на последните са описани в две къси изречения, а задълженията им се простират на цели страници. Потребителят например може да бъде санкциониран, ако не осигури достъп до жилището си за отчитане на уредите - обикновено по левче за всяко следващо посещение. Но пък фирмата не е длъжна да го уведомява предварително кога ще идва. Някои от фирмите въобще не предлагат в договорите възможност качеството на услугата им или на монтираните от тях уреди да се оспорва.

Други пък не дават никаква възможност да се възразява на сметките. А какви методики за изчисляване предлагат, с какъв софтуер работят и къде се отчитат, си остава тайна велика.

И вместо в случая законът да даде поне някаква възможност за защита, той не казва нищо. А това е, меко казано, недопустимо. Защото става въпрос за нововъзникваща пазарна ниша с милионни печалби. И то от дейност, която е отчасти монополна. Вярно е - има избор измежду много фирми, но монтираш ли веднъж уредите на една, не можеш да се откажеш лесно. Какво става ако цял вход ревне от нов рекет? Какво става, ако хората решат да се откажат от една фирма и да преминат към друга - свалят уредите и си взимат парите за тях обратно ли? Ако е така, къде го пише? И ремонтираният енергиен закон, и досегашният, не предвиждат такова упражнение. Най-малкото не се знае какво следва и на кого да се оплачеш - освен на арменския поп.

В такива случаи логиката изисква поне на законодателно ниво

да се дадат



достатъчно гаранции, че на този пазар има ефективна регулация



Но нищо подобно - вместо тези фирми да минават през ситно решето, законодателят просто е решил да го даде лабаво. Според коригирания енергиен закон, фирмите трябва да отговарят на най-общи условия за дейността си. Кой знае защо това се контролира от съответното топлофикационно предприятие, а не от Държавната комисия по енергийно регулиране. А това е все едно вълк да те брани от глутница вълци.

Според вносителите до такова решение се стигнало след обсъждане с бранша - фирмите заявили, че щом тази дейност не подлежи на лицензиране от комисията, значи не бива тя да следи какво вършат.

Ако се вярва на правителствената програма обаче, топлофикациите трябва да се продадат до края на следващата година. Столичните общинари дори вече одобриха решение, според което софийската топлофикация трябва да се даде за управление на частна фирма за 15 г.

В такъв случай се получава, че едно частно дружество - монополист ще следи дали други дружества - полумонополисти прилагат закона както трябва и не ощетяват потребителите. А такова чудо едва ли има някъде по света. Единственото хубаво нещо е, че ако сега България само е на мода, по скромните думи на премиера Симеон Сакскобургготски, то като започнем да прилагаме закона ще е направо хит.