|
Макар че след пет години разследване обвинението изправи на подсъдимата скамейка петима, твърдейки, че именно това са извършителите, подбудителите и помагачите на престъплението. И вероятно разчиташе да сложи точка на тази история, отчитайки като разкрито и наказано първото политическо убийство в демократична България. Но не би. Дори и семейството на Луканов обяви, че поръчителите не са в съдебната зала и отказа да им стане частен обвинител.
Може, наистина, и да е рано - процесът продължава през февруари, когато трябва да се разпитат още шейсетина свидетели и да се изслушат експерти. Едва тогава съдът ще обяви финала на делото и ще каже думата си за подсъдимите - виновни или невинни. Като преди това внимателно прецени дали представените от прокуратурата доказателства разкриват истината за убийството. И как точно обвинението е събирало
фактите си по това дело.
На тринайсетия ден от процеса стана ясно, че разследването май често е прескачало рамките на закона, използвайки натиск, заплахи и насилие, за да докаже своята теза. Ако това е така, тезата му се разминава и с истината.
Какво твърди обвинението?
Че Луканов е убит по заръка на шефа на строителната фирма "Колонел" Ангел Василев, понеже Василев бил недоволен от икономическата политика на бившия премиер, по онова време депутат, засегнала бизнесинтереси на Василев и на негови партньори и те (Василев и неназованите му партньори) се опасявали Луканов да не извади компромати срещу тях. Прокуратурата не казва кои са партньорите, нито им е повдигнала обвинения. А твърденията, че всъщност се е потвърдила версията "Орион", остават само в публичното пространство. В обвинителния акт няма и дума за въпросната групировка.
В заговора участвали още шофьорът на Василев Юрий Ленев, роднината Георги Георгиев, руснакът с украинско гражданство Алексей Кичатов и вече мъртвият му сънародник Юрий Кутепкин (тялото му беше извадено от кладенец в Елин Пелин). Спусъкът дръпнал трети руснак - Александър Русов. Петимата са обвинени за умишлено убийство като извършители, подбудители или помагачи. Ако ги признаят за виновни, ги чакат от 15 до 20 г. затвор или решетки доживот.
Заговорът се развивал така: Ангел Василев спуснал на племенника си от Елин Пелин Георги поръчката, разбрали се да държат връзка чрез шофьора Юрий Ленев. Същинската подготовка започнала през май 1996 г. Георги се свързал с живеещия в Елин Пелин Алексей Кичатов, той - със сънародника си Кутепкин. Кутепкин склонил да участва в убийството, Василев се съгласил да плати $ 85 000. През юни 1996 г. Кутепкин отказал да убие политика и предложил за работата Александър Русов. Русов, който по това време живеел в Студентския град в София, склонил.
Руснаците първо се канели да взривят Луканов пред дома му и Кичатов купил 690 грама "Пирамекс" и дистанционно управление. Предал ги на Русов, който пък няколко пъти заравял взрива пред "Латинка" и натискал дистанционното, но нищо не станало. Минали на варианта пистолет. През септември 1996 г. Кичатов и Кутепкин дали на Русов 9-милиметров "Макаров" с изтрити номера, 8 патрона и заглушител. Снабдили го и с дегизировката на "скитник-клошар" - износено дънково яке с дълги ръкави, черен кадифен панталон, вехта торба. Русов сам си купил пред "Александър Невски" шапка-фуражка. В края на септември руснакът започнал ежедневно наблюдение над "Латинка". И на 2 октомври сутринта стрелял 4 пъти в Луканов. След това изоставил торбата си, побягнал към бл.86 на ул."Димчо Дебелянов" 10. Влязъл във вход А, скрил пистолета зад радиатора под пощенските кутии, съблякъл якето и панталона на площадката между 1 и 2 етаж и изчезнал.
По това време Кутепкин и Кичатов заедно с Георгиев били в кафене в Елин Пелин, Юрий Ленев - в болница. Седмица по-късно Ленев връчва пари на Кутепкин и Кичатов, те ги разпределят помежду си в Бургас в присъствието на Олег Проценко. Проценко предава 20 000 марки на Русов на среща в двора на софийския Институт за чуждестранни студенти.
Какво се случи в съда?
Нямаше свидетел, който да посочи Кичатов като човека, пазарувал взрив и оръжие. Но тези, които са го познавали, твърдяха, че е много променен - отслабнал поне с двайсетина килограма, с блуждаещ поглед. Приятелката му Красимира Жекова даде показания при закрити врати, но се чу, че разказвала пред съда за упражнено спрямо двамата насилие. Дребна подробност в този сюжет е, че Кичатов има обвинение и за убийството на руснака Шанин през пролетта на 1996 г., извършено със същия "Макаров". Делото се разследва близо 2 г., но не е приключило. Води го следователят по "Луканов" Олег Янев, съобвиняем е основният свидетел на обвинението Олег Проценко.
Никой от съседите на Луканови не разпозна в Русов обикалялия квартала клошар. За скитника се даваха различни описания, включително и детайли за "развято палто и широкопола шапка", която му скривала очите. Но иначе те били "умни и проницателни". Повечето свидетели обаче говореха за "висок човек". Русов е около 1,60 см.
А на тринайсетия ден от процеса призованият от ареста на спецследствието (където 23-и месец го разследват за убийството на Шанин) Олег Проценко обяви пред съда, че не е присъствал на никаква подялба на пари, не е носил на Русов никакви пакети и изобщо не знае нищо за убийството на Луканов. От Кутепкин бил чувал само, че му е заръчано ликвидирането на някакъв бизнесмен. Бил виждал и вестникарска снимка на този човек - със сако и бяла коса. Отрече се от дадени преди това пред съдия показания за чути разговори между Кичатов и Кутепкин, в които двамата обсъждали убийството, възложено на човек с прякор Жосткий (Александър Русов) и за видяна подялба на долари и марки. Проценко
нарече собствените си твърдения "измислици"
И разясни защо ги е говорил - през януари 2000 г. бил отвлечен от дома си в Бердянск, закаран бил в Москва, а оттам превозен със самолет в България с фалшиви документи. По пътя бил малтретиран и заплашван, включително и с живота на невръстния му син. Разяснено му било и какво точно се иска от него - да посочи приятеля си от детинство Русов за екзекутор на Луканов. Срещу гаранцията, че ще го върнат вкъщи жив и здрав, семейството му също ще е живо и здраво, може да получи руско, българско или чешко гражданство и от обвинението му за убийството на Шанин нищо няма да излезе. Пазарлъкът бил направен първо в Москва от тамошен следовател в присъствието на българския полицай Ботьо Ботев, а впоследствие и на следователя Олег Янев. На наша територия тази двамата продължили "обработката". С допълнението, че
арестантът не бива да се бои от Русов - той щял получи доживотна присъда. Но трябвало да внимава - да "не прави глупости и да не си създава проблеми".
На Проценко било наредено също да не разказва как точно се е озовал в България, осигурен му бил телефонен разговор с жена му, за да й заръча да изтегли жалбата за неговото отвличане. Твърденията на Проценко, че
в това разследване са ползвани незаконни методи
се подкрепят поне от няколко други факта. Първо, той няма документи. Второ, през 1999 г. също така изненадващо на българска територия за нуждите на делото "Луканов" се озоваха украинците Владимир Шевчук и Александър Акимов. Официално се твърдеше, че са задържани на ГКПП Капитан Андреево, но след това се чакаше справка от украинското МВР за самоличността на тези хора. Сега двамата пак са в Украйна, а съдебната поръчка за призоваването им да свидетелстват на процеса още не е изпълнена. Съдът ги чака евентуално през февруари - ако получат призовките и ако се съгласят доброволно да дойдат.
Трето, за отвличане говори и соченият за физически убиец Александър Русов. Той също няма документи, официалното съобщение за задържането му е от Бургас, където още навремето криминалисти отрекоха да са го виждали, а защитата е поискала проверка дали съпругата на Русов е подала жалба за неговото отвличане в Украйна.
С Русов на процеса се случи и инцидент - той обяви, че полицаи от конвойната го блъскали и шамаросали с викове: "Признавай!". Тези полицаи са отстранени.
Четвърто, че са насилвани отдавна твърдят и подсъдимите Юрий Ленев и Георги Георгиев. Описвайки сходни случки с извеждане от дома, закарване в квартира в Копривщица и побои в присъствието на Ботьо Ботев. По жалбата на Ленев има обвинение срещу трима офицери от НСБОП, делото в момента е във военна прокуратура. Разследването по жалбата на Георгиев е с мнение за прекратяване, но отлежава във военноапелативната прокуратура, където окончателно трябва да се произнесат по него.
Пето, за натиск срещу него и Николайчо Кривошиев свидетелства Красимир Райдовски. Ботьо Ботев заплашвал Кривошиев с арест, ако не натопи Румен Спасов за поръчител на убийството на Луканов, а Олег Янев на 5-часов разпит се стремял да "чуе" от самия Райдовски, че допуска Румен Спасов да е поръчителят.
Шесто, работилият в "Колонел" Александър Кръстев обяви, че със "завоалирани" заплахи от типа "имаме и други начини да те склоним" в следствието го накарали да подпише показания, според които приятелката на Ангел Василев Красимира Големинова натискала майката на Юрий Ленев Дацка Ленева да накара сина си да променя показания.
Седмо, бащата на приятелката на Георги Георгиев Валентин Велинов разказа как е местил пистолет "Макаров" с изличени номера от собствената си каса до ловна хижа по заръка на основния разследващ Богдан Карайотов. За да може след това Карайотов и Георгиев да го "намерят".
Повтарящите се сигнали са твърде сериозни и тревожни, за да бъдат оставени без последици. Не става дума за случайни хора - Ботьо Ботев е шеф на отдел в националната полиция, Олег Янев е следовател в специализираната служба, пенсионираният като следовател Богдан Карайотов сега е отговорен прокурор, а неотдавна Филчев го предложи за шеф на спецследствието на овакантения от Бойко Рашков пост. Ако казаното срещу тях е вярно, те са извършили престъпление срещу правосъдието в качеството си на "орган на власт". За подобно престъпление НК предвижда до 10 г. затвор и лишаване от права.
Има и друго - обвиненията дискредитират правосъдието ни изобщо и прокуратурата ни в частност. Понеже преди 2 г. висши прокурори наредиха на шефовете на спецследствието да не се бъркат в разследването на Карайотов и Янев. А делото се наблюдаваше лично от зам.главния прокурор Христо Манчев и се движеше по негови указания.
Така че Никола Филчев има един полезен ход - да нареди поне проверка за действията на гореспоменатите трима и ако фактите се потвърдят, да започне разследване. Разсейването в случая е недопустимо.
|