|
Именно търсенето на хляб е накарало над 50 души от село Кочан да се пренесат в "страната на Марлборо", а други 150 са по целия свят. Всички "американци", както ги наричат в селото", не са заминали нелегално, а са спечелили "зелени карти". "Високият процент на хората от нашето село, които са спечелили, идва от това, че всички участват в лотарията на САЩ за легални емигранти", обяснявя кметът Владимир Заимов. Самият той вече четвърта година пуска документите си до Америка, но засега не му се е усмихнал късметът.
"В селото живеят около 3600 души. От тях 2200 имат право да гласуват, а 2000 подават всяка година документи и естествено, че шансът им да спечелят е по-голям", обяснява кметът. С това той не обвинява останалата част на страната, а припомня крилатата фраза на Христо Стоичков "Който играе, печели".
Повечето от тези, които са заминали за САЩ са се нанесли в щата Пенсилвания. По точно в град Източен Страсбург, който се намира на около 120 км. от Ню Йорк.
Първи от селото се изнася Краси Пърпъла още през 1994 г.
Той обаче отива на екскурзия, и едва след това успява да уреди документите си за постоянно пребиваване. "Пърпъла, който сега е на 41-години, винаги си е гледал към Америка. Освен, че беше непоправим фен на групата "Deep Purple", той винаги си е обичал всичко американско", казват за него хората от селото. Фенът на Ричи Блекмор успява да повлече крак и още от следващата година по няколко семейства от селото започват да се изнасят към Америка.
"Аз успях да замина благодарение на жена ми, която спечели "зелена карта" през 1996 г.", споделя Манчо Абланички. Той е син на дядо Ахмед и баща на Ричард. Преди няколко дни се е завърнал със семейството си от Източен Страсбург, за да изкара тук празниците - и мюсюлманските, и християнските. "Работим каквото има. Аз лично оформям високите дървета на хората по дворовете. Катеря се като катерица и режа изсъхнали клони, а те ми плащат по 16 долара на час. Жената също работи по няколко часа в шивашко ателие и печели също. Живеем в къща, за която плащаме по 300 долара наем, ама има три спални. Децата ходят на училище. Голямото ми момиче е в 9-ти клас и тази година спечели състезанието по тае куондо. Много не се срещаме с останалите ми съселяни, тъй като живеем на големи разстояния, а след като си бил цял ден на работа, гледаш да се прибереш и да заспиш", споделя Манчо.
Повечето "американци" разчитат на отпуската, за да се приберат на село и да се видят помежду си. В центъра на Кочан има уютна механа. След като оставят куфарите от пътуването и раздадат подаръците, те веднага отиват там, за да се видят с познати и да се похвалят или ожалят.
"Изобщо не ми се седи в Америка, но тук няма какво да работя
и да храня трите си деца. Тате и мама също са тук. Тук са ми и приятелите", носталгично нарежда Манчо. През това време вратата на механата се отваря и се чуват възгласите "а, ето и португалецът пристига". На вратата застава отруден мъж, облечен в анцунг на ЦСКА. Той се втурва към Манчо, стиска му ръката и дружески присяда на масата. "Какво става братле. Как са нещата при теб. Намерихте ли Бен Ладен?", пита човекът. Това е 40-годишният Цанко, който от четири години работи в португалската столица Лисабон. Той също си е дошъл за малко на село, да види родата и да изкара празниците. "Ние не сме като американците, защото сме европейци. Моят работодател много се гордее с мен. Дава ми работа и ми плаща добре. Дори остава време и за веселба. Цанко вади албум със снимки, на които той, съпругата му и приятели са седнали на маса, отрупана с бутилки и мезета. "Такива сме си българите. Като работиш, трябва и да се повеселиш. Иначе не става. Тия португалците обаче пият повече и от нас. Моята хазайка
като стане сутрин и веднага удря по една чашка твърд алкохол.
После цял ден кара на вино", разкрива тайните на португалския бит Цанко. Човекът дотолкова е запален по ЦСКА, че когато любимият му отбор отишъл в Лисабон, за да играе приятелски мач, помолил шефа си да го пусне от работа. Отишъл в посолството, взел един трибагреник и право към стадиона. Бяхме само двама души, ами викахме като за сто, хвали се той.
"Аз също ходих при сина си в Америка, но няма какво да правя там. Тук съм си роден и тук ще умра. Лошото е, че и тази година ни излъгаха с тютюна. Сега го изкупуват на 2-2,50 лв. То само за разсад не може да изкараме. Синът обаче праща пари оттам и с бабата връзваме двата края", казва дядо Ахмед. Докато бил на гости на сина си Манчо, най-силно впечатление му направила земята. "Толкова много имат и всичката я обработват. Ние тук по два декара цял живот ги копаме и нищо. Ама имат и трактори като самолети", споделя дядо Ахмед.
Освен в Америка от село Кочан има хора и в Испания и Израел. През лятото пък десетки души заминават на сезонна работа в Гърция. Селото е само на десетина километра от границата с южната ни съседка.
"Нашето село е известно не само с хората, които са навън. От Кочан са всичките лидери на по-големите партии в община Сатовча. Тук са родени лидерите на СДС, БББ и БСДП.
Имаме и най-много висшисти", хвали се кметът Владимир Заимов. В Кочан има и гимназия, която е създадена преди 25 години. В момента там се учат около 600 деца. Част от тях усилено изучават английски. След като завършат те със сигурност ще пожелаят да отидат при роднини или ще започнат ежегодно да пускат по пощата пликове до Америка за участие в "зелена карта". "В момента училището има 8 компютъра и още толкова донесе една фирма.
Очакваме да ни свържат скоро с Интернет,
за да могат хората от селото по-лесно да контактуват с близките си по света", казва кметът. В селото има и 8-9 цеха за обувки и текстил, в които работят около 1000 души. За момента сме намерили работа само за жените, сега очаквам да разкрият и цехове, които да обхванат мъжката част от селото, амбициозно нарежда кметът. С гордост той споделя, че наскоро от Америка получил 500 долара помощ от съселяните. 200 дал за джамията, 100 за училището, а с останалите купил 25 улични лампи за селото. "Единственото, с което не мога да се справя е че хората си изхвърлят торта от кравите по улицата. Почти във всеки двор има по две добичета и всички трупат мърсотията отвън. Пиша актове, актове, ама...", споделя още Заимов.
Една от версиите за произхода на името на село Кочан е, че преди много години на това място имало хан. Турските големци идвали в него, защото се славел с най-вкусно приготвените на чеверме кочове. И оттам Коч хан станал Кочан.
ОКО ДА ВИДИ
Тази вечер зрителите на Канал 1 ще могат да видят филма "Зелена карта", който спечели "Златна ракла" в отдела за документално кино на тазгодишния конкурс на БНТ.
"Какво прави една българска баба, когато отиде в Америка? А ако бабата не е една, а цяло село? И ако цялото село е спечелило на лотарията "зелена карта"?. Тази документалната истина ще бъде разказана от режисьорката Елдора Трайкова, сценариста Асен Владимиров и оператора Емил Христов във филма "Зелена карта", който ще бъде излъчен в рубриката "Премиера" от 20,35 ч. Същият екип е снимал и известните вече документални филми "Неонови приказки", "За мечките и хората", "Диагноза", "Родени с века".
"Там всички като ме видеха и ми викаха "хай", разказва една от бабите. "Те "хай" и аз "хай", кво пък! Стара съм, ама още мога да се уча". "Като бях на гости на дъщерята, гледам я, че прави мусака с четири яйца. Ние на село слагаме в поливката едно яйце, викам й аз, а тя, няма страшно, в Америка кокошките повече снасят", разказва друга баба.
Само аптекарката от село Кочан, която също печели "зелена карта", се отказала да тръгне за Америка. Това са част от типажите, които може да видите във филма.
|
|
|
|