В четвъртък българските банкери срещат професионалния си празник. За разлика от колегите по света, които имат по няколко банкови празника, когато трезорите са затворени, на Никулден нашите ще работят. Най-много да съкратят с някой час делника, за да почетат с увиснали носове патрона. Пък и не е редно да зовем светеца да пази българските банки, защото такова чудо дори Мирликийският чудотворец не може да стори - както е добре известно български банки практически не останаха. Затова предлагам 6 декември тази година да стане ден за помен на печалната годишнина:



5 години от погрома над банките



извършен през 1996 г. от кабинета Виденов под диктовката на Международния валутен фонд. Колкото повече години минават, толкова по ще се разпръсват лъжите и по-ясно ще се разбира истината. А тя е семпла за жалост - през 1996 г. фаталният за страната кабинет на г-н Виденов ликвидира най-големите банки, за да прикрие резултатите от своето и на предните правителства некадърно управление. С идеята да вмени на съсловието на банкерите вината за съсипваната икономика, източената банкова система и изядените пари - плод на сговор на родната политическа клика с МВФ. Без да подритваме горещия картоф на вината, нека надникнем



отвъд мъглата от лъжи,



които от години разпространяват пишман-политиците. Първа лъжа: банките бяха във фалит и бе неизбежно да се закрият. Не е вярно! Когато волята на МВФ кабинетът разпореди, а БНБ екзекутира 17 банки, съдът въпреки натиска отказа да обяви някои от тях в несъстоятелност, защото активите им съществено превишаваха пасивите. Наложи се с т.нар. закон за банкова несъстоятелност политиците да отнемат на съда правото да преценява и задължително да обявява в несъстоятелност всяка банка, на която БНБ отнеме лиценза. Втора лъжа: банките ограбиха населението. Не е вярно! Вложителите си получиха до стотинка влоговете. Вярно, че междувременно те се бяха "стопили", но помислете трезво как и кога се стопиха спестяванията.

Стопи ги инфлацията от 95-та до 97-а, помпана от бясно растящия бюджетен дефицит. Вътрешният държавен дълг през 1994 г. бе 75 млрд. лева, и през 1995 и през 1996 той се удвояваше, а през 1997 достигна 808 млрд. лв. Инфлацията се подклаждаше от бесните лихви, налагани от БНБ под диктовка на същия този МВФ, който усърдно се рекламира като спасител. Ето как източваха банките: БНБ определя непосилно лихвено ниво 60, 80, на моменти над 100% лихва. Никой кредитополучател не може да плаща такива лихви, защото от никоя дейност не се печели толкова. Лихвите разоряват фирмите, банките са принудени да вземат заеми (пак от БНБ), за да плащат лихвите. От тези лихви БНБ, която печата парите, получава гигантски доход. 75% от него влизат право в бюджета. Ненормалната лихва беше данък. Години наред точеха фирмите, източваха банките, за да пълнят хазната, да плащат дълга. Толкова семпло. Колкото третата лъжа, че



банкерите раздавали лоши кредити,



и затова пропаднали банките. Не е вярно. Вече окъсяват краката и на тази измама. След 5 години следствия за най-голямата на времето банка - Минералбанк, се намериха едва три кредита, за които прокуратурата твърди, че не били обезпечени (което също е лъжа, както не след дълго съдът ще установи). Повечето кредити са върнати или събрани от продажба на обезпечението. Загубите от лоши кредити у нас се оказаха даже под средното за страните от Централна Европа и далеч по-скромни от печалбите на банките. Така се разпадна и лъжата, дето банките ограбили държавата, която плати вместо тях на населението и фирмите. Не е вярно. С изключение на 1-2 малки частни банки, всички останали върнаха до стотинка на държавата парите за платени влогове. И след като се спукаха толкова много лъжи иде време да попитаме господа политиците знаят ли



колко струва слугинажът?



Колко ни струва опитът на фалиралото правителство на г-н Виденов да се задържи някой и друг месец на власт, като тегли стотина милиона долара от МВФ под условие да закрие най-големите банки на страната? Според различни оценки само от погрома над банките си България е загубила пряко между 1 и 2 милиарда долара. Аз твърдя, че пряката загуба е поне 4 пъти по-голяма, а косвената надхвърля 10 милиарда долара. А най-тежката загуба тепърва ще разбираме - финансовото изпразване на стопанството, лишено от собствена банкова система, без която капиталът и на нашите фирми трайно изтича зад граница. Десетки милиарди загуба и десетки години финансова празнота - тъй скъпо ни струва глупостта.