Има едно правило през последните години, което още с идването си всяка власт безотказно спазва. И то е, че първо винаги "оправя" държавните електронни медии и после се заема със съдебната власт. Това се случи и по времето на първото синьо правителство на Филип Димитров, и при Любен Беров, и при червения кабинет на Жан Виденов, и при второто СДС-управление на Иван Костов. Първо се правеше всичко възможно да се сменят шефовете на БНТ и БНР, да се приеме закон за радиото и телевизията или, когато вече имаше такъв, то той да се промени, и накрая да се сложи нов състав на НСРТ - сега СЕМ. И веднага след като съответната власт се справяше с тази тема, започваха промените в закона за съдебната власт, преструктурирането на системата и опитите да се смени съответния Висш съдебен съвет.

Сегашното управляващо мнозинство не направи никакво изключение. Първото нещо, което то стори бе да промени закона за радиото и телевизията, да избере нов състав на медийния съвет и да махне генералния директор на БНТ.



Сега е дошло времето за втората цел - съдебната власт



На дневен ред са промените в закона за съдебната власт, появиха се вече и идеите за преструктуриране на системата, а мераците за подмяна на нейните ръководители и на Висшия съдебен съвет със сигурност няма да закъснеят.

Аргументите на всяка власт за тези законодателни, структурни и кадрови промени са все едни и същи - железни и благородни, а резултатите са винаги плачевни.

Едва ли има институция, властник, журналист или обикновен гражданин, който да не се съгласи, че вече 12 години мудното правораздаване подкопава устоите на държавата, че хората предпочитат да решават дори гражданско-правните си спорове с рекет и мутри, вместо в съдебната зала, че десетки хиляди бандити се разхождат безнаказано по улиците и вършат нови престъпления, че стотици хиляди нарушения на законите остават без последствие, че постоянното кърпене на законодателството само помага на престъпниците и на хората, които се стремят да заобиколят законите.

Стигна се до признания и обвинения, включително и от премиери, че съдебната власт е най-сериозният проблем на държавата, че гони чужди инвеститори със странни или бавни решения, че е виновна за безнаказаността. Само преди ден дойде и констатацията на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, че според него "умишлено държавата е така конструирана в последните години, че да има ненаказуемост, да има пълно безхаберие към престъпниците".

Едва ли обаче никой ще отрече, че независимо от всички кадрови промени и стотиците изменения в НПК, НК, ГПК, ЗСВ, ЗМВР, от десетките "помирителни" срещи между отделните институции и власти, между различните структури в самата съдебна власт, от тоновете изписано мастило по темата, в момента положението е още по-драматично.



Самата съдебна система се раздира от вътрешни противоречия,



които всекидневно възпроизвеждат в публичното пространство скандал след скандал, предложение след предложение, реплика след реплика. И новото време не промени ситуацията. Различните структури от правоохранителната и провараздавателна система продължават да си прехвърлят постоянно топката, да се мерят кой по-виновен за батака и да се мъчат междувременно да придобият повече правомощия. Следствието спори с прокуратурата и МВР къде е неговото място, трите звена от своя страна обвиняват, че съдът не съди, съдиите обясняват, че МВР, следствие и прокуратура им дават негодни доказателства.

И сега не се забелязва никакъв изход от този омагьосан. Седмици наред ще бъдем занимавани с исканията на този или онзи да бъде прогласен за нищожен изборът на главен прокурор, на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, да бъдат обявени едва ли не за нелегитимни всички следователи, прокурори и съдии. Ще се разгорят драматични спорове около промените в закона за съдебната власт, после за измененията в наказателните закони, след това за идеите следствието да се върне обратно в МВР, или пък да мине към прокуратурата. По-късно ще тръгне дебат за ограничаване на имунитета на магистратите и за отпадане на несменяемостта, след това за кадрови промени в системата и за подмяна на ВСС. Все дискусии, които видяхме, че години наред не донесоха никакъв практически резултат.

Затова май наистина е дошло време за кардинални промени. Ако трябва да се промени конституцията - да се промени, ако е необходимо да се ограничи имунитетът на магистратите - да се ограничи. Но ни писна от постоянно мънкащи и дърпащи чергата към себе си "притеснени за ситуацията" държавници, политици и магистрати.