|
В частност - щеше да има здрава дясна политическа сила, която не си задава екзистенциални въпроси от рода на: "Падна ли ни рейтингът до 10 на сто или още не е?". СДС щеше да е единна партия, в която всякакви много важни хора мирно обменят идеи. Когато пък настане време за избор на партиен председател, десетки уважавани хора щяха да предложат своите оригинални концепции за развитието на организацията и държавата.
Лидерът на СДС щеше да бъде симпатичен, диалогичен и интелигентен. Щеше да знае няколко езика, щеше да е завършил в Харвард и да е изкарал специализация в Кеймбридж, щеше да е прочел един вагон книги, щеше да е некрадящ, и всички щяха да го уважават.
Издирвайки изгубеното си обществено доверие, в СДС щяха да намерят синия Станишев - лидерът, който ще се появи от нищото, за да обедини разкъсаното дясното пространство. Всички в СДС щяха да се обичат като братя.
Да, но животът не е справедливо занимание. В СДС не търсят синия Станишев.
Партийният живот си има собствена логика, която често се разминава със справедливостта като Кошлуков с журналист. При партийния живот справедливостта е нещо, което може да се размахва само като знаме, а
партийната логика е много, много специфична
Например - когато един капацитет по партийно строителство като Христо Бисеров бе изхвърлен от СДС, здравата логика нашепваше: "Е, тоя път Бисеров ще разцепи партията и тя ще се гътне тутакси". Да, но животът в СДС продължи да следва оная другата партийната логика и структурите не бяха разцепени. А когато тръгнаха да гонят Евгений Бакърджиев - не викнахме ли всички в един глас: "Ей сега Валяка ще им разкаже играта - хората му ще бламират Екатерина Михайлова"? Викнахме! И какво се получи? Партийната логика накара поддръжниците на Бакърджиев да кротнат, да снишат глава, докато мине поредната буря.
Вярно покрай партийната логика път си проби и логиката на живота - СДС се превърна в една тегава партия, в която останаха малцина. Но това е друг въпрос.
Важното е, че след като синята партия се сбогува набързо със Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев и след като Петър Стоянов се отдръпна от организацията, в СДС не останаха личности, които биха могли да оспорват политическата линия, която условно може да се нарече линията "Костов". Това е факт - преди имаше 2-3 СДС-та, сега има едно-единствено седесенце.
Линията "Костов" диктува едно - Екатерина Михайлова трябва да продължи да изпълнява функциите на председател, тя трябва да се обгради в НИС с екип от единомишленици, а СДС трябва да бъде изчистено от последните остатъци на опортюнизма.
На практика Катя Михайлова няма конкуренция за председателския пост.
Разбира се,
изпадналата в амок след изборите през 2001 г.
синя партия, може да предприеме един куп нелогични ходове, например да издигне за председател някой друг от типичните представители на линията "Костов" като Йордан Соколов или Муравей Радев. Но все пак на "Раковски" 134 сигурно са останали достатъчно хора, които не биха дали гласа си за подобен председател.
Известно е, че единственият реален лидер в СДС, който на този етап може да бъде издигнат като алтернативен председател се нарича Надежда Михайлова. Бившата външна министърка на България е не само красива, но е и компромисен политик, който би могъл да обедини около себе си широк кръг от партията и така да спечели надпреварата за председателското място на конференцията в началото на март. Пускането на двете Михайлови в битката за председател на партията е вариант, който се разиграва в СДС поне от половин година - след загубата на парламентарните избори.
Надежда Михайлова можеше да замести подалия оставка Костов още през юли, но тогава тя не пожела да се бори. През следващите месеци мнозина в СДС се опитваха да навият Надежда. Най-горещите поддръжници на идеята "Надежда - председател" бяха Бакърджиев, Софиянски, Стоянов, т.е. хората, които днес не са в СДС. В синята партия смятат, че това е основният мотив, с който досега Н.Михайлова е отхвърляла офертите да оглави партията - не ще да я свързват с "лошите".
Миналата седмица от партията се разнесоха слухове, че линията "Костов" все повече харесвала Надежда за председател. После слуховете я пратиха да заеме поста на регионален координатор в Пакта за стабилност. Няколко часа по-късно пък някой рече, че тандемът Костов/Катя е привикал Надя и много, ама много й се карал заради желанието й да се кандидатира.
Самата тя каза, че е решила дали да се кандидатира или не, но нямало да каже.
Съвсем накрая се появи Соколов, който разясни с прости думи партийната логика: "Няма нужда Надежда да бъде убеждавана, тя няма да се кандидатира за председател на СДС". Така и ще стане накрая - Надежда няма да се кандидатира, Екатерина Михайлова ще бъде шеф на СДС още година и половина, когато Иван Йорданов Костов сигурно ще благоволи да заеме пак първия пост в СДС. Въпреки някои реплики на Екатерина Михайлова, че не ще да я свързват директно с Костов, всъщност тя просто пази председателския стол на Командира - топли му го, докато се върне.
Надежда Михайлова трудно ще стане лидер на това СДС, точно защото е компромисна, обединителна фигура.
И кого ще обединява Надя Михайлова?
След като бяха разкарани т.нар. опортюнисти, в СДС останаха само последователите на Иван Костов. Те нямат нужда от някоя мека Мария, която тутакси ще почне преговори с Бакърджиев, Софиянски и т.н. За днешния СДС курсът към преговори с бившите партньори е курс назад, в миналото, в дълбоките тъмни времена.
СДС е далеч от идеята за обединение на десницата. Прекалено малко време е минало, откак сините пилци се разпиляха по политическия двор, пък и на "Раковски" водещият постулат все още е, че точно синята партия е основната политическа сила в дясното пространство. В смисъл - ние сме единствените десни, други просто няма.
Кръгът Костов не само че ще излъчи Екатерина Михайлова за лидер на СДС, но и
ще направи от НИС на СДС моноидейно ръководство.
В смисъл - само "наши" хора ще влязат в НИС - всякакви типове, за които има и най-слабо подозрение, че могат да изоставят идеите на народната ни партия, ще бъдат аут от НИС. Както е известно, това ще стане чрез промяна в устава на СДС. Лидерът ще получи право сам да нареди 13-членния НИС, който само формално ще бъде одобрен от Националния съвет на СДС.
Екатерина Михайлова и Иван Костов едва ли ще оставят в НИС Антоан Николов - няма букмейкър, който би приел подобен залог. Съмнително е, че в НИС ще останат Росица Тоткова, д-р Михаил Михайлов и дори Никола Николов.
Така в ръководството на СДС ще се освободят места за минимум 5 души, които ще седнат до Екатерина Михайлова, Пламен Иванов, Димитър Абаджиев, Надежда Михайлова, Йордан Соколов, Муравей Радев, Иван Костов и Марио Тагарински.
Кои са те - този въпрос, а не името на бъдещия председател на СДС е основен днес за сините.
Вече се спрягат
имената на бъдещите членове на синьото ръководство.
Групичката от кандидати се води от двама много близки до сърцето на Иван Костов. Това са шефът на СДС-Пловдив д-р Васил Паница и бившата кметица на Благоевград и бивш главен секретар на Министерски съвет Елиана Масева. След това в колоната следва смолянско-доспатската връзка на Костов - Веселин Черкезов и, много изненадващо, Стойчо Кацаров - дупнишкият доктор и отколешен враг на Панчо Панайотов. Кацаров може да бъде задминат по пистата от някой син софиянец, който се е отрекъл трижди от Евгений Бакърджиев. Костов може да си позволи този знак на върховна благодарност и вероятно щастливецът ще е филологът Кина Андреева.
Кариера може би чака и 29-годишният Николай Младенов, но преди да я осъществи, той трябва да стане най-после член на СДС.
А Надежда ще пази образа си. Ще бъде бледа, щото ще расте под сянката на Екатерина. Надя ще остане в голямата синя политика - като лидер на ПГ на ОДС има гарантирано място в НИС. Ако не се бърка много, сигурно ще продължат да й градят имидж на успешен външен министър, който тутакси може да стане я координатор на Пакта за стабилност, я нещо подобно.