най-мащабния фалит в историята на САЩ.



Банкрутира Енрон, седма по размер на доходите компания в страната, най-големият търговец на енергия в света, който държи 1/4 от пазара на електричество и природен газ. Само преди две години стойността на Енрон бе оценявана над 50 млрд. долара, еуфорията по високи технологии качи акциите до 90 долара. Сега една акция може да се купи за 68 цента. Уволнени са 5 хиляди служители, застрашени са 21 хиляди заети. Служителите на Енрон ще загубят не само работата, но и пенсиите си - подведени от президента Кенет Лей, че доходите на фирмата растат, те вложили голяма част от пенсиония си фонд в акции на Енрон. Самите босове добре се погрижили за себе си. Още преди година те продали собствените си акции по високите цени и прибрали над 1 млрд долара. През ноември, дни преди да спрат плащанията, директорите на Енрон раздали рекордни премии от 100 млн. долара на 600 "ключови" кадри. Поради тяхната щедрост фалитът отприщи мощен



политически скандал,



защото Енрон е сред първите дарители на американските политици, за които от 1989 г. насам компанията е платила над 5.8 млн. долара, 73% от които за Републиканската партия. С 114 хил. долара Енрон е най-големият спонсор на президентската кампания на Джордж Буш, подкрепата за неговата кариера струва на енергийния гигант общо 623 хил. долара. Сред подпомаганите от Енрон са стотици сенатори, конгресмени и дори главният прокурор на САЩ. Мнозина търсят връзка между даренията за политици и отпуснатите на Енрон 1 милиард и 59 милиона долара бюджетни пари. По данни от Белия дом "едва" 640 милиона от тази сума били "изложени на риск", т.е. са чисти загуби. Но в скандала Енрон най-болният проблем не са загубите, а



счетоводните манипулации,



чрез които компанията години наред е "надувала" доходите си и е подвеждала инвеститорите. Милиарди дългове и загуби са били скрити в две офшорки, които се водили "зад баланса". Но колкото и да се крият, загубите си тежат и един ден лъсват - само за третото тримесечие на 2001 г. Енрон отчита загуби за 638 млн. долара и признава, че в предишни години приходите са завишени с 1.2 млрд долара. През тези години обаче компанията е публикувала бляскави баланси, проверени и заверени от компанията Артър Андерсен, една от "Петте големи" в счетоводния бизнес наред с КПМГ, ПрайсУотърхаус Купърс, Ърнст енд Янг и Делойт и Туш.



Съучастник ли е одиторът



в счетоводните манипулации на Енрон? Как е възможно да останат незабелязани години наред огромни загуби? Колко други компании водят инвеститорите за носа с подправени отчети? Това са най-често задаваните въпроси по случая Енрон. Съмненията се подклаждат от факта, че одиторите дни преди фалита унищожили "голям, но неизвестен брой" документи, свързани с проверките в Енрон. Заслужават ли доверие одиторите? Конгресменът Джон Динджъл обобщи съмненията: "Артър Андерсен или са нечестни, или са некадърни. Най-вероятно са и двете накуп." Всяка година одиторските компании в света получават над 100 млрд долара доходи. Лъвската част от тази сума се пада на Петте големи - за 2000 г. Артър Андерсен отчита 9.2 млрд. долара печалба. Само от Енрон одиторите са получили 52 млн. долара, за да работи едновременно като вътрешнофирмен контрольор, финансов съветник и независим одитор. За какво се плащат тези огромни суми на одитора -



за да защитава или за да заблуждава



масовия инвеститор, който се доверява на мнението на одитора и влага парите си в компании, за чиито операции научава само от заверените счетоводни отчети? Проблемът е невероятно мащабен и далеч надхвърля аферата Енрон. Господа одиторите отдавна се възползват от уникалната си позиция на публични проверители, за да пробутват на проверяваните фирми своите "специализирани услуги" като счетоводни и данъчни консултанти, специалисти по всичко - от информационни чак до правни услуги. Те едновременно решават възникналите във фирмите проблеми и сами се проверяват. От този конфликт на интереси страда най-вече публичната им функция на проверители, а пазарът е лишен от основния източник на достоверна информация - баланса, заверен от одитор. Впрочем проблемът не е нов и заслужава да си пропомним големите счетоводни скандали в миналото, за да имаме едно наум, когато четем одиторски доклади.