|
Ето тези на пръв поглед абсурдни въпроси се задават все по-често напоследък в публичното пространство. Защото, когато едновременно президенти и министър спорят за това дали Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО) трябва да излязат от състава на въоръжените сили, когато по-същото време две специални служби - контраразузнаването и военното разузнаване фактически нямат титулярни шефове, когато отговорни депутати твърдят, че скоро няма да бъде решен проблемът с координацията на тайните структури и с гражданския контрол върху тях, тогава човек не може да не замисли за какво всъщност става дума.
А като се сложат на везната и обстоятелствата, че тепърва предстои битката за постовете на ръководителите на цели 5 специални служби, че на новия президент ще му трябва време да влезе в темата, че без реформи и без бързи промени в законодателството в тази област ще гледаме НАТО, а и Европейския съюз от разстояние, то може да се каже, че положението е дори драматично. А за последното индикации, колкото искаш.
Да вземем като начало
скандала около промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, свързани с НРС и НСО
Решението на министерство на отбраната и на правителството да извадят от състава на въоръжените сили Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана искрено изненада едновременно и Петър Стоянов, и Георги Първанов. И макар двамата да демонстрираха различно ниво на критичност, този факт показа нагледно каква е координацията дори само в законотворчеството. А какво остава да си мислим за нивото на обмяна на информацията между различните институции и още повече - между отделните служби.
Показателното в случая с военния закон, НРС и НСО беше именно разминаването. Предложението на военното министерство и правителството за промени в закона и във военната доктрина безспорно постави в изключително неделикатна ситуация и Стоянов, и Първанов. Защото наистина е смешно главнокомандващият по конституция, човекът, на когото са подчинени двете служби да не знае, че се предлагат такива промени в областта на отбраната и около въпросните структури. Затова и двамата реагираха твърде остро. Петър Стоянов обяви, че "изваждането на НРС и НСО от системата на въоръжените ни сили не е добър ход" и, че ако е имало смисъл от него, то е щял да го направи по време на своя мандат. От своя страна и новият президент Георги Първанов бурно възнегодува, че е бил прескочен.
"Намирам, че не е логично и не е израз на добър стил за отношенията между институциите фактът, че новоизбраният президент в мое лице, не беше информиран за готвените промени", обяви той. Именно Първанов посочи и, че според неговите експерти
"двете служби оставали в един законов вакуум"
и той щял да подготви предложения да не се допусне това.
За какви промени става дума всъщност? С правителствения проектозакон за изменение и допълнение в закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) се предлага нова редакция на чл. 7, ал.2, според която въоръжени сили остават само българската армия, министерство на отбраната и подчинените на военния министър структури. В сегашният текст освен тях фигурират и НРС, и НСО. Целта на предлаганата промяна е прозрачна и прозаична. Поели сме ангажимент пред НАТО армията ни да стане 45 хиляди души. Ако от тази бройка отпаднат служителите на НРС и НСО, ще се съкращават по-малко от действащите офицери.
В същото време в промените на закона се предвижда НРС и НСО да продължат да разчитат на текстовете от ЗОВС и от Правилника за кадрова военна служба до приемането на регламенти за тяхната организация и дейност. В измененията е предвиден специален текст, който изрично посочва, че статуквото на двете служби в момента се запазва напълно.
Интересно как по точно хората от разузнаването и от службата за охрана ще продължат да бъдат кадрови военнослужещи след като не са част от въоръжените сили? Докога двете служби ще фигурират в закон, в който изпълнителите му няма да имат думата по функционирането им? То и по сегашния закон, и по предвижданите промени министърът на отбраната и шефът на Генералния щаб нямат никакви правомощия при назначаването, атестирането, търсенето на дисциплинарна отговорност и освобождаването офицерите, сержантите и служителите в НРС и НСО. Двете служби имат самостоятелни бюджети, незавикещи от този на министерство на отбраната. Последното, както и по-високата средна заплата в НРС и НСО създава напрежение между хората от министерството и от двете служби. Средната заплата на кадровите военнослужещи в МО за 2001 г. е била 574 лева, в НСО - 598.87, а в НРС - 742.35.
Всъщност основният въпрос е докога НРС и НСО ще работят без закон. Докато за военното разузнаване, ВКР и Националната служба "Сигурност" има поне текстове в ЗОВС и в Закона за МВР, за горните две служби такива няма никъде. НРС работи по някакъв секретен документ с неясен характер, а пък НСО по правилник, на който дори в самото заглавие е заложен абсурд. Защото правилникът е приет от Министерски съвет, а в заглавието е записано, че службата е към президента на републиката.
Големият проблем в цялата история е обаче, че
няма никакви шансове и в близко бъдеще нещата около специалните служби да се подредят
Първо ще трябва време новият президент Георги Първанов да "влезе в час" по темата. Следват пазарлъците и кадровата рулетка по върховете на службите - те вече започнаха, всъщност. Търсят се шефове на Националната служба "Сигурност", чийто директор ген. Атанас Атанасов подаде оставка и бе освободен с указ на Петър Стоянов и на военното разузнаване (служба "Военна информация" към Министерство на отбраната), чийто началник ген. Ангел Кацаров бе пенсиониран. И двете в момента се управляват от и.д.
Още отсега е ясно, че назначаването на титуляри няма да мине без спорове и пазарлъци и със сигурност няма е лесно, бързо и безпроблемно.
Битки ще се разгорят и за постовете на директора на разузнаването ген. Димо Гяуров, на началника на военното контраразузнаване Орлин Иванов и на шефа на НСО ген. Димитър Владимиров. Изглеждащото преди няколко месеца напълно сигурно отстраняване на Гяуров, колкото и да е чудно в момента не изглежда толкова скорошно. Макар че той едва ли ще бъде оставен толкова лесно на мира като се има предвид, че срещу себе си има най-малкото своя предшественик Бриго Аспарухов (който е депутат от БСП в момента) и хората на ДПС, които преди месец-два обявиха, че неговото уволнение е само въпрос на време. Останалите двама също няма да се разминат поне със слуховете за кадрови промени.
Та в подобна ситуация коя ли специална служба работи ефективно?
И докога така?
Веднага след скандала около промените във военния закон в публичното пространство се появи информацията, че парламентарното мнозинство от НДСВ е започнало спешно да пише закон за специалните служби. Бе обявено дори, че нарочна депутатска група от царското движение в състав Тошо Пейков, Валентин Церовски, Стилиян Иванов, Гергана Грънчарова и Ралица Агайн са се заели с неговото разработване като покрай тях имало експерти от МВР, МО и външно министерство. По-късно се оказа, че въпросните депутати са натоварени със задачата да прегледат и обобщят различните идеи за реформиране на специални служби като членове на комисията по външна политика, отбрана и сигурност от нейния председател Станимир Илчев.
Самият Илчев признава обаче, че той самият не е оптимист, че скоро ще се стигне до единна позиция по темата. Междувременно стана ясно, че и СДС готвят свой проект за закон за тайните структури. Той се подготвя от специалисти в областта и според бившият шеф на комисията по националната сигурност в предишният парламент и настоящ депутат Йордан Бакалов ще бъде факт през март.
Известно е, че в тази посока работи и някакъв "мозъчен тръст" в БСП. Отделен закон за Националната разузнавателна служба внесеха вече народни представители от левицата, начело с Бриго Аспарухов.
Общо е виждането на депутатите, че до уреждането на проблемите на специалните служби ще се стигне едва след като бъдат приети промените в закона за отбраната и въоръжените сили, измененията в закона за МВР (които още не са минали през правителството), закона за класифицираната информация и закона или концепцията за управление на кризите. Всички тези проекти са изключително тежки и проблемни и едва ли самите те ще минат през парламента до лятото. Което означава, че за някакво практическо развитие около законодателството за специалните служби може да се мисли евентуално едва през есента.
Така и в момента, а видимо и за дълго, остават висящи въпросите дали ще има закон за специалните служби, дали ще се пишат отделни закони за тях или пък ще се направят само промени в действащи нормативни актове. Не е решен и друг кардинален проблем: кой ще назначава шефовете на службите, кой ще ги координира и кой ще ги контролира.
А в същото време самите тайни структури постоянно се оплакват, че нямат пари и техника, за да работят, че законът за досиетата им е "стопил" агентурата, че политиците им се бъркат в дейността, че съществуващото законодателство или пък липсата на закони им пречи да работят.
Затова е наистина крайно време да се сложи бързо ред в системата на специалните служби и в контрола върху нея.
Защото противното просто залага на карта националната сигурност. А и защото в специалните служби се наливат милиони левове от държавния бюджет и е съвсем естествено всеки данъкоплатец да знае къде и за какво му отиват парите.
И най-накрая, за да не стане така, че специалните служби първи да пренаредят изпълнителната и законодателна власт, а не те тях.
|