|
- В предварителния ни разговор казахте, че досега сте нямали по-контрастна година.
Маргарита Младенова: Това е годината, в която задграничната практика на "СФУМАТО" е изключително интензивна и наситена, поне през последните 3 месеца. В същото време проблемите ни в България са най-катастрофични и най-фатални. Защото, докато нямаме сграда, нямаме и абсолютно никаква възможност да поддържаме духа на "СФУМАТО". Все още строежът на бившата баня в Подуяне не е завършен. И няма пари.
- Защо няма пари?
Маргарита Младенова: Навсякъде, където сме кандидатствали, ни се отказа. И държавата не може да ни помогне. Аргументите ни да поискаме някаква помощ от нея бяха, че разработваме държавно културно пространство. То е национално. Ние не сме частен, а държавен театър.
Юридическите проблеми са решени. До момента е завършен грубият строеж на театъра, за което са вложени 550 000 лева. Трябват ни още 500 хиляди, за да бъде завършен и да функционира. Целта е да продължим тази лабораторна работа и да превърнем това място в международен център за театрални търсения. Но да има и прожекции на филми, да има промоции, изложби и други паралелни събития, докато правим ателиетата. При това ние имаме не намерения, а сериозни програми и творчески договорки за гастроли в чужбина.
- Вие не преставате да получавате покани за елитни театрални участия в Европа. Там де факто изработвате средствата, от които се нуждаете за дострояване на сградата, а държавата ви ги прибира, защото сте бюджетно предприятие. Това не е ли парадокс?
Маргарита Младенова: Ние сме един от малкото държавни театри, който връща в бюджета повече, отколкото получава. Говоря за приходите от участията ни в конкурси, международните ни продукти, копродуцентствата. Ние сме печеливше предприятие за тази държава!
-------------
Парадокс е, че от толкова много театри тъкмо театърът-лаборатория е печеливш. Все пак нас ни интересуват театралните изследвания и откривателства, а не толкова продукцията и нейната продажба. Но по-големият абсурд е, че това няма никакво значение! Уж ги има мерките и теглилките в отношението към културата на държавните институции, а практически няма никакво значение какво правиш! Даже колкото повече постигаш - толкова по-зле!
---------------
Ние имахме уговорка да напуснем сградата на "Цар Освободител" 14 в последния възможен момент, като се лишим от представленията и репетициите си. Направихме го в края на юни - като етични хора, които държат на думата си. Но до този момент, вече повече от половин година след като сградата беше взривена, там нищо не е направено. А ние се чудим къде да се заврем и как да съществуваме! Този парадокс само тук е възможен.
Иван Добчев: Разликата между нас като лаборатория и другите конвенционални театри е все едно например атомният център за изследвания да печели повече от всички ТЕЦ-ове и от АЕЦ "Козлодуй" взети заедно.
- А къде отиват приходите?
Маргарита Младенова: Отиват за други разходи. И това е нормално. Пречката е, че колкото и добре да правиш сметката за театъра си, така или иначе не си собственик дори на част от собствените си приходи. Всички приходи отиват в бюджета. А това е пречка за инициативните организации.
Иван Добчев: Това положение съществува, защото така е удобно на чиновниците.
- Така ли се култивира чиновничество в изкуството?
Маргарита Младенова: Точно така. Ние се връщаме там, откъдето тръгнахме през 70-те години в опитите си да променяме нещата.
- Каква е причината институциите да се държат като мащеха към културата?
Маргарита Младенова: Според мен това е дълбоко, съзнателно и инстинктивно презрение към културата. Недоверие към културните значения. От гледна точка на чиновниците от Министерството на културата всичко е ясно. Но това са аргументите на настойника, който иска да подписва бележника на непълнолетния ученик.
- А каква е ролята на театралната реформа?
Маргарита Младенова: Няма театрална реформа. Тя свърши.
Иван Добчев: Това е факт. Тя отдавна замря. Беше спряна още в първите си стъпки, след което се върна назад. Всъщност ние непрекъснато се връщаме към едно и също статукво в театралните среди и положението е станало нетърпимо. Стоим в някакво блато и бълбукаме...
Грети употреби израза "презрение към културата". За мен думата е "невежество". Невежество на хората, които решават съдбините и бюджета...
Маргарита Младенова: Нула цяло и няколко процента се отделят за култура, а точно колко са, никой не може да каже.
Иван Добчев: О,6%, казват. Но и тези нищожни пари (дори в Македония са 2%) се попиляват по някакви безкрайни каналчета.
- Явно причината не е само в липсата на пари, а и на организация на държавата?
Иван Добчев: Това е въпрос на стратегия. Но ако ти си наистина в културата и се занимаваш с оцеляване - това вече не е стратегия.
---------------------
12 години ние стоим в някакъв преход и непрекъснато оцеляваме. Това не е стратегия. Стратегия означава: да, ясно е, няма хляб, много е трудно, но! - за да има култура, за да има нация (а нейната идентичност се крепи на езика и културата), трябва да полагаш точно там неимоверни усилия. И да подкрепиш онова, което стратегически ще я изведе. А не просто да поддържаш всички структури, за да не ти се сърди никой.
------------------------
Маргарита Младенова: Докато държавата не си реши социалната политика, никаква реформа не може да има. Заплатите на хората, които правят култура, са крайно ниски. Тук основният проблем е, че няма средства за труд. В момента сме в капана, в който бяхме преди много години - колкото по-малко работи един театър, толкова по-добре. Защото получава средства само за мизерни заплати, а няма пари за дейност. И отново сме в парадокса, в който бяхме преди 15 години - да стои един театър, да си получава заплатите, нищо да не прави и да не създава проблеми на държавата. Проблеми на държавата създават такива инициативни формации като нашата, дето не ни свърта и искаме да получим това, което сами сме си припечелили, за да правим дейност. А нямаме право да го изразходваме. Това не е само въпрос на финанси и стратегии, а въпрос за създаване на паралелни механизми за подпомагане на онова, което има енергия, знае какво иска и накъде да върви.
- Доколкото ми е известно, има и доволни от съществуването на този закон.
Маргарита Младенова: Екипът на Министерство на културата е доволен. Те даже имат аргументи "за" това колко стройна в своята отчетност става театралната система.
- И МВФ е доволен.
Маргарита Младенова: Самият той изиска това. МВФ гледа да си събере дълговете. И гледа на България като на държава-длъжник, която трябва да бъде наблюдавана как изразходва. Защо неговата логика трябва да бъде логика на културната дейност в тази държава? Защо да нямаме самочувствие на хора с културни натрупвания и с история? Защо трябва да викаме "да" на всичко?
- Излиза, че в момента сме в положението на Аржентина отпреди 20 години, която по същия начин се обърна за помощ към МВФ, а още не може да се измъкне от кризите, че и по-зле става...
Маргарита Младенова: Да. Но при нас на всичко отгоре няма енергия да се правят изключения. Културата е специфична дейност. Важни са фактите, а не сумите, цифрите и колонките. - Промени ли ви по някакъв начин терорът от 11 септември?
Иван Добчев: Човек ревизира всички свои ценности и критерии според това какво представлява светът и с какво се сблъсква. Четох едно хубаво интервю на Андрей Райчев във в. "Култура" и в много неща съм съгласен с него. Кара ме да преоценя собствената си позиция в социокултурен аспект относно сблъсъка на контексти и цивилизации. Връща ме отново към дуализма.
Маргарита Младенова: За мен се оголи трагизмът на ситуацията, в която живеем. Оголиха се и вековни цивилизационни грешки, които бяха забравени. Това ни връща и към някакви антични измерения, в които няма бог, а човекът е сам срещу стихиите.
- В какво е уязвимо българското общество?
Маргарита Младенова: Ние сме обречени да бъдем половинчати. В намеренията, решенията, мерките, конвенциите и във философията си даже. Дишаме застоял въздух, който ни отравя бавно и неотвратимо, докато не умрем в него.
- Това прогноза или диагноза е?
Маргарита Младенова: Диагноза. Не бих искала да е прогноза...
|