Спомени от Втората световна война скараха отново Китай и Япония. Перспективата Страната на изгряващото слънце да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН в рамките на предлаганата от генералния секретар на организацията Кофи Анан реформа предизвика бурно недоволство в Китай. Китайците продължават да смятат, че до този момент Япония прикрива или се опитва да изопачава фактите за своята агресия против тях през 30-те и 40-те години на XX век. Масло в огъня на китайското недоволство наля най-напред издаденият в Япония нов учебник по история, в който според Пекин се скриват факти за японските жестокости в Китай. Същият учебник стана повод за антияпонски протести и бойкот на японските стоки и в Южна Корея. Според южнокорейците обявената в него за японска територия Токто принадлежи на Южна Корея.



Взаимни обвинения



Китайците се осланят на примера, даден от Германия, и очакват от Токио покаяние и извинение за жестокостите на японската окупационна армия през миналия век. Техният силен ход е кампанията против перспективата Япония да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. За по-малко от две седмици бяха събрани над 20 милиона подписа. По всичко личи, че там добре помнят ужасите на Втората световна война. Събирането на подписи бе съпроводено от рязко засилване на антияпонските настроения в страната, които в Пекин прераснаха в погром срещу японското посолство. Хиляди китайци два дни замеряха с бутилки и яйца посолството, а няколко младежи стъпкаха и след това изгориха японското знаме. Последваха взаимни обвинения. "Япония трябва да промени своята позиция, която в момента дълбоко накърнява чувствата на китайския народ. Тя трябва да направи повече за взаимното доверие и за поддържането на добросъседски отношения между нашите страни", заяви говорител на китайското Министерство на външните работи.

От своя страна, външният министър на Япония Нобутака Машимура поиска официално извинение и компенсации от Китай за "нападението" на японското посолство и изрази готовност да уреди в пряк диалог с Пекин възникналото напрежение. Полемиката между двете страни обаче не спира въпреки призивите за спокойствие и диалог. Нещо повече, има признаци, че кризата в японско-китайските отношения може да се задълбочи.

Антияпонските протести обхванаха и Хонконг, където преподаватели и ученици започнаха да пишат писма до японския премиер Джуничиро Коидзуми, в които протестират срещу опитите на Токио да замазва истината за японската окупация на Китай от 1931 до 1945 г., включително и истината за клането в Нанкин през 1937 г. Пекин твърди, че тогава японците са избили в бившата китайска столица 300 000 мъже, жени и деца. Според заключенията през 1948 г. на трибунала за японските престъпления избитите са 155 000 души - главно жени и деца.



Спорът е не само исторически



За допълнително изостряне на китайско-японските отношения по всяка вероятност ще допринесе и намерението на японското правителство да даде разрешителни на фирми да търсят петрол в Източнокитайско море, където и двете страни имат претенции. Китай предупреди официално Токио, че даването на подобни разрешения ще внесе фундаментална промяна в характера на спора им.

Що се отнася до самите дебати в ООН за разширяването на Съвета за сигурност, протестите на Китай нямат особено значение. Според дипломати, цитирани от агенция Ройтерс, шансовете за промени в състава на Съвета за сигурност през тази година и без това намаляват все повече. Италия, Пакистан, Мексико и други страни вече се обявиха против възможността Япония, Германия, Бразилия, Индия и две африкански държави да станат постоянни-членки на Съвета и обещаха да излязат със свои предложения за постигане на консенсус по този въпрос.