"Мархаба аскер" - този поздрав на турски език би трябвало да залегне в устава на Българската армия. Щом има новини на майчин език, защо да не се помисли и за нещо като "часове по майчин език в казармата". И то не в името на уникалния български етнически модел. Просто фактите са такива.

"29% от изследваната група войници, главно в 3-и батальон на 5-а механизирана бригада и 4-а артилерийска бригада, са показали незнаене или недобро владеене на български език. Причина за това е увеличеният брой лица, живеещи в Турция, които по лично желание служат в БА." Това се казва в доклада на командира на Командване "Оперативни сили" (КОС) бригаден генерал Атанас Самандов, което беше изнесено преди седмица на военен съвет на Главния щаб на Сухопътни войски.

Специалисти и психолози (от КОС) са извършили през миналата година изследвания на 3276 души наборни войници от набор 1985 г. I, II, III и IV смяна.

Същите дават заключение, че може да се каже, че голяма част от тези момчета са с



данни за потенциално рисково поведение,



изразяващо се в ниска успеваемост, а в някои случаи и в невъзможност за реализиране на учебните програми.

В категорията снижени способности за обучаемост попадат 201 души (6.1%) - необразовани наборни военнослужещи, които не могат да четат и пишат. Със затруднена адаптация към армейската среда са 180 души (5.5%). Сред отрицателните фактори е и разпределението на войниците в гарнизони на повече от 300 км от родните им места.

Към 1/3 от изследваните наборни войници са с утежнено семейно и материално положение (1066 души - 33%): 157 бойци са с един родител, 250 - с разведени родители, 298 - от многодетни семейства, 361 са с много нисък икономически статус. Войниците с антисоциален статус наброяват 81 души (2.5%): излежали реални или условни присъди; с опит за убийство; блудство; грабежи и кражби; извършили средни и тежки телесни увреждания, поясни командирът на КОС.

Оказва се, че предварителният подбор от донаборните комисии не е достатъчно прецизен. Допуска се неефективност при медицинското, психологическото и командирското оценяване в учебните центрове. Наличието на голям брой войници с рисково поведение, със снижени интелектуални способности и



невладеещи български език силно затруднява командирите



както при организиране на живота в казармата, така и при провеждането на учебния процес, което принуждава ръководителите на занятия да влизат в ролята на преводачи и начални учители по български език на турски говорещите войници. Освобождаването на войници от въоръжен наряд поради рисково поведение пък е предпоставка за възникване на междуличностни конфликти във взвода и в ротата.

Големият брой войници със здравословни и психични проблеми и необходимостта от тяхното експертно консултиране води до честото ангажиране на кадрови военнослужещи в ролята на придружаващи до болничните заведения, което ги отклонява от изпълнение на преките им функционални задължения.

Войниците, употребяващи психоактивни вещества, с агресивно и противообществено поведение в повечето случаи създават атмосфера на неподчинение при изпълнение на различните задачи и поставят на изпитание ефективността на лидерския стил на командира.

Наличието на голям брой войници с рисков потенциал провокира напрежение в командирите и допълнително увеличава психическото им натоварване, каза в заключение бригаден генерал Самандов.

Това е сухата статистика. Екип на "Сега" обиколи няколко града в Кърджалийско, за да види ситуацията на място.

Първото нещо, което се изясни, е, че момчетата с двойно гражданство, живеещи в Турция,



вече са престанали да искат да служат в БА



Преди година-две това беше много актуално, тъй като в Турция казармата е 18 месеца, а службата е много тежка. Военните казват, че всяка държава си има армия, а турската армия си има държава. Турският аскер по цял ден набива крак, а ученията из Анадола са непрестанни. Далаверата на хората с двойно гражданство секнала, след като турският Генерален щаб обявил, че не признава службата в страната ни. Отслужил или неотслужил в България, няма значение - трябва и в Турция, обясняват младежи и мъже от Джебел, Черноочене и Момчилград. Случва се понякога да звънят от Турция да ни питат дали има възможност да дойдат да служат тук, но вече не е така, както беше преди, споделят служители от "Военен отдел" на общината в Момчилград. Същите тези служители обясняват процента на незнаещите български език войници с това, че и при българите неграмотността расте. Принципно, като дойдат на военна комисия, им даваме въпросници и тези, които съвсем не знаят езика, ги оставяме да служат по-нататък, казват от "Военен отдел". Според тях не било правилно да се винят тези момчета, тъй като по селата има 100-процентово турско население, което общува само на езика си. Младежите пък изкласяват до V-VI клас. За това време и дори



да са научили "Аз съм българче...", го забравят,



шегуват се чиновниците.

"Има такива момчета, които си идват от Турция, за да служат тук, но те не са с двойно гражданство, а са гурбетчии и живеят от три-четири години там", разказва 18-годишният Айдън от Черноочене. На него също му предстои да служи в казармата, но засега не е викан на комисия. Айдън е представител на точно тази категория момчета и като нищо може да попадне в редиците на КОС. Момчето е нискограмотно и с голямо усилие се опитва да разбере въпросите, които му се задават на български език. В момента е ангажиран от ходжата да бърка бетон за ремонтни и довършителни работи по джамията. Не може дори да обясни до кой клас е учил.

"Имам информация, че в турската армия служат много мъже от тези, които се изнесоха от България. Отгоре на всичко се ползват с голямо доверие, тъй като са по-образовани и интелигентни и израстват бързо в йерархията", споделя пред "Сега" полицаят от Черноочене кап. Тончев. Неговият брат играел баскетбол в Турция и като приключил спортната си кариера, мислил да влезе в тамошната армия, но се отказал.



----НОРМИ------



До каква степен притежаването на двойно гражданство е условие за освобождаване от наборна военна служба? Този въпрос се повдига отново с последните изменения и допълнения в Закона за отбраната и Въоръжените сили, които предстои да бъдат гласувани от парламента на второ четене. Ако депутатите се съгласят с внесените поправки, българските граждани с двойно гражданство и постоянно живеещи в чужбина ще бъдат освобождавани от наборна военна служба. Този текст, както и редица други в предложения законопроект целят намаляване на натиска върху системата за подбор на наборниците. Колкото повече стават кадровите войници, толкова по-трудно се решава проблемът кои младежи да бъдат повикани в армията, за да отбият наборната си служба. Дали обаче така предложеният текст решава въпроса? Отговор трябва да дадат депутатите. Защото е напълно възможно българските граждани с двойно гражданство за определен период от време да станат постоянно живеещи в България не за друго, а точно за да отбият военната си служба. Причините могат да бъдат най-различни, включително и по-тежката и по-продължителна наборна служба в другата държава. От друга страна погледнато - коя държава се нагърбва да подготвя войници, от които може би няма да ползва?

Българското законодателство допуска двойното гражданство. За разлика от някои други държави. Въпросът е дали в Закона за отбраната и Въоръжените сили може да има текст, който превръща двойното гражданство в предимство или в ограничаване на права. Всеки може да тълкува от своя гледна точка. Проблемът обаче би трябвало да се тълкува и от гледна точка на целите, които се поставят с предстоящите промени във военния закон. Може би и той трябва да се постави в светлината на предстоящата пълна професионализация на Българската армия. Резултатът ще стане ясен в пленарната зала на Народното събрание, след като депутатите гласуват предложените поправки.