Фактът, че пазарната икономика поражда социално разслоение, е отдавна известен на социалната наука. Социологията, наблюдавайки и обобщавайки този процес, е изработила методи за регистриране на социалните разслоения. Класическият подход използва три основни критерия за определянето на обективното индивидуално място в обществената йерархия: личните доходи, личната собственост и "културния капитал" (достигнатото образователно равнище, наличните социални контакти). Когато наблюдаваме обаче социалното разслоение вследствие на пазарната реформа в такива посткомунистически страни като България, класическите методи не дават очаквания резултат. Най-малкото защото преходът към пазарна икономика се осъществи в много кратко време (15 години).

Изследването на Социалдемократическия институт и агенция "Медиана" използва нова методика. Тя наблюдава и измерва достъпа на отделните хора в българското общество до основния ресурс на днешния социален статус - пазара. Подходът на изследователите се състои в това да измери разслоението не чрез декларираните доходи, нито чрез декларираната собственост, а



чрез декларираните

стоки и услуги,



закупени на пазара. Достъпът до пазара в най-широкия смисъл на думата (което включва набавяне на необходимите условия за живот, но също така възможността да се получи кредит или да се финансира добро образование), в днешната ситуация не е основният ресурс за постигане на социален статус.

Общото заключение на изследването не е в констатацията, че през последните 5 години от прехода има несъмнено подобрение на масовите социални статуси (като цяло обществото в България потребява повече в сравнение с времето преди 5 години). Заключението е, че породеното социално разслоение става стабилно, придобитите социални статуси във все по-голяма степен започват да се наследяват в семействата, социалните страти започват да се възпроизвеждат на собствена основа.

Именно тази констатация поражда острия въпрос за политическите последици от трайността на разслоението. През 1835 г. френският социолог Токвил пътува в Съединените щати и описва тогавашната политическа демокрация (тогава САЩ са предимно аграрна страна, със слабо централно правителство, малобройна национална гвардия и много далече от днешния им статут на световна сила). Токвил заявява, че демократичните устои на тогавашното американско общество произтичат от изключителното по онова време "равенство на условията" -



равенство във възможностите



за придобиване на социален статус. Демокрацията се основава на равенството на гражданите не само в политически смисъл (всеки е равен пред закона и всеки има равно право на глас). Още в антична Атина Аристотел обяснява, че в демокрациите обществените длъжности са се разпределяли чрез теглене на жребий, защото се е предполагало, че всеки член на общността има компетенциите да ги изпълнява, независимо от личното му благосъстояние или образование (днес ще прозвучи парадоксално, но пак Аристотел казва, че прибягването до избори, както правим сега, в онова време е било характерно не за демокрациите, а за олигархиите).

Пазарната икономика обаче непрекъснато ражда разслоение. Ето защо е крайно време да осъзнаем, че известната от началото на прехода формула "демокрация и пазарна икономика" е само политически лозунг. Демокрацията не произтича от пазарната икономика, именно защото последната поражда неравенство. Демокрацията е политически инструмент, с който последиците от пазарната икономика могат да бъдат сведени до приемливо равнище, което да не застрашава публичните свободи.



Пазарът поражда

автоматично

единствено олигархия



Демокрацията, с принципа на равенството на гражданите, може да предотврати или силно да ограничи властта и позициите на "естествената" олигархия.

Същевременно обаче демокрацията е несъвместима с насилствено ограничаване на пазарната логика. Въпросът е как без такова ограничаване да се предостави истинско "равенство на условията". Авторите на изследването дават добра идея - като се гарантира образованието. В едно предишно тяхно проучване върху темата те формулираха заключението, че училището в България се е превърнало във "фабрика за неравенство". Без образование, без достъп до основните ресурси на модерния свят (като компютъра и английския език), подобряването на социалния статус е невъзможно. В този смисъл ограничаването на образователните възможности или дори фактическото лишаване на цели категории от днешното българско общество от образование (в това отношение ромите са в критично положение) е осъждане на живот на социалното дъно.

Въпросът при това не е благотворителен, а политически - засяга цялото общество, всичките му социални страти, цялата общност. Липсата на перспективи за смяна на социалните статуси, дори и тези перспективи практически да са ограничени както е в много западни общества, поражда социална завист, дълбоко недоверие към обещанията на демокрацията за равенство на възможностите, готовност да се подкрепят политически програми, които обещават незабавното "наказване на виновните" и "конфискуване на заграбеното".