Преди повече от 100 години един неизвестен италиански лекар предизвиква революция в изкуствознанието, предлагайки радикално нов метод за разпознаване на произведенията на старите майстори художници. Вместо да ги описва по стилове и школи, основани на очебийните и типични черти на картините, неговият метод използва тривиални детайли, най-малко повлияни от маниеризма на школата и съзнателния контрол на художника - пръстите на ръцете и краката, формата на ушите и т. н. Някои от неговите открития предизвикват истинска сензация - например полегнало голо тяло от галерията в Дрезден, считано за копие на загубена картина на Тициан, се оказва една от малкото автентични работи на Джорджоне. Оспорвани и оживено дискутирани, работите на Джовани Морели остават като едно от най-впечатляващите свидетелства за възможностите на медицинската семиотика и оказват решаващо влияние върху неговите съвременници, сред които е достатъчно да посочим имената на Артър Конан Дойл в литературата или младия Зигмунд Фройд в психологията.

Има нещо общо между метода на Морели и психоанализата на Фройд и този на агенция "Медиана", огласила онзи ден изследване за промените в социалната структура на българското общество. Сходен е и потресът след запознаването с данните. Вместо пореден анализ на фундаментални "обективни" индикатори като доход на домакинството, заетост, растеж на обществения продукт и т. н., показващи несъмнен растеж през последните години, и съответно "субективните" оценки от собственото материално положение, които тъкмо обратно, показват, че положението на хората продължава да се влошава или в най-добрия случай остава същото, Кольо Колев е избрал друг подход. Подобно на Морели и Фройд, той се вторачва в най-баналните, чак неудобни за питане неща от живота на хората, интересувайки се дали през последната години са си купували сандвич, шоколадов десерт, банани, обувки, сако/рокля, книги, дезодорант или парфюм или пък дали са ходили на фризьор, театър, ресторант. Въпроси за дребни неща, за които ти е неудобно да излъжеш, а отрицателният отговор, ако наистина не си могъл да си ги позволиш,



звучи по-скоро

като присъда



Разбира се, в неговата методика има други, "по-сериозни" въпроси, но пак на същото делнично равнище, на които отговаряш някак си по инерция - правил ли си ремонт на жилището, купил ли си нов хладилник или готварска печка, кола (нова или на старо), ходил ли си на почивка, правил ли си си ваксина против грип, ползва ли детето ти компютър, знае ли чужд език, оправяш ли си зъбите и т. н. Някои от тези въпроси от време на време са ги задавали и други колеги на Кольо Колев. Само че той го е правил систематично - 4 пъти за последните 7 г., изследвайки повече от 10 000 пълнолетни българи. Тези простички въпроси, изпълнили неговата анкета, естествено стоят редом с "големи" въпроси като "как оценявате собственото си материално положение?", "подобри ли се животът ви за последната година?", представите за "Европа" и т. н.

Резултатите вече ги знаем, вчера "Сега" публикува основните от тях. Простичките въпроси на Колев рисуват картината на една "тайнствена" покупателна способност на българина, който в пъти надхвърля декларираните му доходи и официалните статистики за тях. Задълбавайки в своя анализ, той показва и нейните източници - сивата икономика, амортизацията на собствеността (работната заплата изобщо не включва разходи за жилище!), както и натуралното стопанство. Интересни са неговите данни и за субективната цена на работната сила, т.е. "под каква заплата не работя", която е нараснала с над 45%, ако само за последната години скокът е над 25%.

Особено впечатляващи са така очертаните промени в социалната структура, видени през такива индикатори като образованието, възрастта и етническата принадлежност - оказва се, че достъпът до образование и умението да се ползват новите комуникационни технологии по своеобразен начин "затваря" новообразувалите се социални слоеве и те



започват да се

възпроизвеждат



вътре в себе си, като тези два индикатора имат много съществен етнически и поколенчески аспект. За изследвания период практически са изчезнали мизерстващите висшисти, а бедните такива са се стопили три пъти. Обратно, със своите над 90% основно и по-ниско образование и под 1 процент висшисти ромите са 17,2% от мизерстващите и 55,7% от живеещите бедно.

На базата на изследването можем да посочим три конфликтни източника на напрежение, които ще бъдат от решаващо значение за българския икономически и политически живот през следващите 10 г. Първо, това е практическото "затваряне" (или самозатваряне) на достъпа до образование на ромската и в по-малка степен на турската етническа общност и свързания с него достъп до новите комуникационни технологии. Към тях трябва да добавим и онази относително неголяма, но устойчива част от българското население, хваната в капана на "бурканната икономика" и отказваща да се интегрира в "пазара". Второ, това е нарастващата амортизация на жилищата, която в недалечно бъдеще ще изправи повечето от 94%-те собственици на жилища пред тежки икономически проблеми, които те много вероятно ще прехвърлят върху "държавата" и политиците. Трето, продължаващите етатистки нагласи и илюзията за "Европа". Повече от половината от живеещите "добре" и "заможно" продължават да разчитат не толкова на себе си, колкото на "държавата" (за по-ниските групи този дял надхвърля 70%). А повечето от хората без образование считат, че в "Европа" биха били сред добре или заможно живеещите!

Предстои ни десетилетие на псевдоетнически конфликти и кризи на илюзиите. Само че за разлика от 90-те днес политиците имат много повече икономически и управленски ресурси да разработят превантивни стратегии за справяне с тях. Остава да видим дали ще съумеят да го направят и дали по най-добрия начин.