Не запомниха ли българските управници, че шило в торба не стои? Колкото и да се мъчат да скрият истината, накрая тя лъсва.

Ето след завръщането си от Триполи в неделя парламентарният шеф Соколов излезе със стария шлагер колко възмутени са либийските държавници от родната преса. Наблегна на предупрежденията им с видим кеф. Само дето не рече като свадлива жена на съпруга си: аз казах ли ти, че така ще стане?! Но пък разви някакъв кинжалски сценарий - за тъмни сили, които чрез медиите саботират развитието на българо-арабските отношения.

Не че в Триполи не са се жалвали от българските вестници. Но кое е по-важното - че са недоволни от дописки или че са възмутени от изказването на правосъдния министър Теодосий Симеонов за "бялата държава"? Та едното се сервира на целокупното население, а другото се премълчава.

Да речем, че е обяснимо защо Соколов скри част от истината пред журналистите на летището. Заради партийната чест - нали този Теодосий е министър в синьото правителство. Но защо



сред опозиционните депутати не се намери нито един,



който да добави за какво е ставало дума в Либия? Единствен Борислав Китов от Народен съюз - коалиционен партньор на СДС, призна пред "Свободна Европа" за либийското възмущение от Симеонов. Е, след като репортерът му извади думите като с ченгел, но и това е нещо.

Опозиционните депутати не трепнаха дори когато Соколов така се увлече в красноречието си, че поучи българските журналисти да вземат за пример либийските медии. Без съмнение такава преса би била по вкуса на българските управляващи. А цветът им, изглежда, е без значение.

По-същественото обаче е друго. Как родните управляващи смятат най-после да оправят огромния гаф на министъра? Очевидно няма да стане, като крият истината. Те вече веднъж я криха - спомнете си увъртанията около нотите на либийския посланик в София, в които уж ставало дума само за бдението на "Хъшове" и за вестникарските дописки. После Теодосий уж нещо с половин уста се извини. Но както си признават депутатите от делегацията, на властите в Либия това не им е достатъчно. Оказва се, че България трябва да даде красноречив сигнал, че се разграничава от думите на правосъдния министър. Преведено на разбираем език, това значи Симеонов да си подаде оставката, а Костов да му я приеме. Или Костов да му я поиска, без да чака повече.

Ако премиерът беше направил това,



парламентарната делегация щеше да има какво да каже



в отговор на либийската обида. А то какво излезе? Че нашите са се оправдавали с вестниците и само с вестниците, които май изкривили и думите на Симеонов, докато представителите на Джамахирията професионално и дипломатично са наблягали върху всички отстъпки, които са направили около процеса и третирането на обвиняемите българи.

Пълна наивност е да се мисли, че колкото и да са нахъсани срещу българските вестници, в Триполи ще повярват в нелепите увъртания на Теодосий какво всъщност мислел, като говорил за "бялата държава". Та той, когато се оправдаваше, изговори още по-големи нелепици. И триж по-огромни ще сподели, ако отново пробва да се оправдава.

Затова още не е късно сгафилият министър да си отиде. До 17 септември, когато е поредното дело срещу шестимата обвинени българи, остават два месеца. Тази оставка е най-добрият начин България да даде красноречиво доказателство, че уважава Либия и я смята за бяла държава. Нещо повече, може би исканията за хуманно отношение към българските медици ще имат по-голям успех, когато шеф на междуведомствената комисия за тяхната защита не е въпросният Теодосий.

Вероятно на някого ще се стори, че оставката ще изглежда като приета под натиск отвън. А този някой нима е съгласен, че български министър има право да раздава оценки на чужди държави като "даскал от помашко село" на непослушните си ученици?

Колкото до медиите, нека нашенските управници да спрат с манипулациите. Наистина имаше някои непремерени дописки. Но нито една от тях не може да се мери с изцепката на Теодосий. Пък даже и да може, защо тогава управниците ругаят вестниците, а министърът си седи на поста?

Между другото щеше да е безкрайно учудващо, ако в Триполи бяха похвалили родната преса. Можеше да се сметне даже за намеса във вътрешните работи на суверенната ни държава - та нали медиите през цялото време настояват нашите власти да си свършат работата и достойно да защитят сънародниците ни.