Когато в началото на този месец управляващите договориха с Международния валутен фонд (МВФ) намаляване на данъците за следващата година, това бе представено като сериозен успех. И сега месеци наред той ще бъде изтъкван по всякакъв повод.

Друг е въпросът, че резултатът от мисията на фонда бе повече от очакван. Защото дори и за емисарите от Вашингтон вече е ясно, че икономиката е зациклила и е нужен сериозен импулс, за да видим някакво раздвижване.

Държавниците ни се хвалеха, че са облекчили условията за бизнеса и миналата година. Вярно, тогава намалението на данъците за 2000 г. бе символично и по-скоро само на думи. През 2001 г. то ще е реално. Въпреки това трудно може да се очаква особена промяна. Ефектът ще е по-скоро психологически. Ще знаем, че плащаме по-малко данъци, но



реално няма да почувстваме разликата



Този тъжен извод важи с пълна сила най-вече за хората, които плащат данък общ доход (каквито са всички работещи българи). А също и за лицата на граждански договор, едноличните търговци, наемодателите...

Облекчението в облагането на фирмите ще е по-чувствително. Предприемачите обаче имат нужда и от други промени в данъчната система, които да насърчат бизнеса. Ето и конкретни доказателства за песимизма спрямо договореното намаление на данъците.

Догодина облагането на личните доходи действително ще бъде облекчено. Ангажиментът, който управляващото мнозинство пое, изключва възможността да се повтори ситуацията от тази година, когато подоходният данък бе намален спрямо 1999 г., но държавата прибира реално повече пари от гражданите заради високата здравна вноска.

През 2001 г. необлагаемият минимум ще скочи до 100 лв. на месец, ще има промени и в таблицата за облагане на по-високите доходи. За най-високите доходи - над 1400 лв., ставката пада от 40% на 38%. Според промените данъчната тежест ще се намали с 2 процентни пункта. Като се прибави и редукцията на осигурителните вноски, намалението ще е с 2,6 пункта.

Сметките обаче показват, че всъщност



чистият доход ще се повиши символично



и няма да се отрази върху финансовото състояние на гражданите.

Например чистият доход на хората със заплата от 100 лв. догодина ще скочи само с 2.8 лв. Сега държавата им прибира 11.2 лв. под формата на осигуровки и данък общ доход. През 2001 г. месечният необлагаем минимум става 100 лв. Затова от заплатата в този размер ще се удържат само осигуровки от 8.4%. Така че чистият доход ще е 91.6 лв.

Няма да се подобри и финансовото състояние на тези, които получават средна заплата. През 2001 г. се очаква тя да бъде 268 лв. Сега от тази сума държавата прибира 64.62 лв. и остава реален месечен доход от 203.38 лв. Догодина той ще се повиши с 6.42 лв. до 209.8 лв. месечно.

Хората със заплата 350 лв. сега дължат на държавата 91.41 лв. и вземат реално 258.59 лв. Догодина чистият им доход ще скочи с 6.76 лв. до 265.35 лв. За заплатите от 500 лв. облекчението ще е 8.4 лв. Сега държавата прибира 144.9 лв., а догодина сумата ще падне до 136.5 лв. Реалният доход при 1000 лв. заплата пък ще скочи с 10.48 лв. Тази година данъците и осигуровките "изяждат" 335.5 лв. от тази сума, а догодина - 325.02 лв.

Вече е ясно защо само преди дни ресорният по данъците зам. финансов министър Николай Георгиев измери ползата от намалените данъци с хранителни продукти. Той пресметна, че заради новата схема за облагане чистият доход на семействата, в които родителите вземат средни заплати, ще се повиши общо със 153 лв. за цялата година. Това според зам.-министъра били 180 хляба, 300 кофички кисело мляко, 30 килограма месо или 3-4 дни на море. Целта на подобна сметка е твърде прозрачна - облекчението да изглежда сериозно и чувствително за семейните бюджети. Но всъщност при новата схема за облагане



държавата ще отпусне в повече по един обяд на месец



на повечето работещи българи. И нищо повече.

По-различно стои въпросът с данъчните промени, които засягат бизнеса. През 2000 г. налогът върху печалбата падна само за големите фирми, и то с показните 2%. Сега се обещава много повече. От 20 на 15% ще се намали данък печалба за фирмите с положителен финансов резултат под 50 000 лв. на година. За предприемачите, които надскачат този праг, налогът ще се понижи от 25 на 20%. Отсега правителството обещава през 2002 г. ставката за големите фирми да падне с още 5%. Този ангажимент все пак е малко пресилен, защото тепърва ще си избираме кабинета, който да взема тези решения след година.

Предвижда се също от 2001 г. да бъде съкратен срокът за възстановяване на данъчен кредит по ДДС за фирмите, които не са износители. Сега той е 6 месеца. Догодина ще се свие до 4 месеца.



Предприемачите настояват отдавна за тази стъпка



с мотива, че сега държавната хазна им бави връщането на парите. А при свитото банково кредитиране това ги обрича на недостиг на оборотни средства. Управляващото мнозинство обеща да премахне и изискването предприемачите с патентно облагане да плащат по 25% от определения им налог за всяко допълнително наето лице. Условие, което също често бе критикувано от бизнеса.

Според финансисти с по-ниските данъчни ставки чистите приходи на фирмите ще скочат, а оттам ще се увеличат възможностите за реинвестиции в производството. Чрез понижените осигурителни вноски за работодатели ще падне цената на труда и това ще стимулира разкриването на нови работни места.

Но има и експерти, които оценяват облекченията като недостатъчни и настояват да се въведат ускорена амортизация и инвестиционни преференции по региони или отрасли. Това според тях ще покаже, че държавното управление провежда целенасочена данъчна политика, а не просто игра със ставките.

Мнозина са и критиците, според които кабинетът е закъснял с по-сериозното намаление на данъците. Според тях облагането на доходи и печалба е трябвало да бъде облекчено още от тази година. Заради отлагането населението обеднява трайно, икономическата среда не стимулира частната инициатива, безработицата расте. Не са малко и финансистите, за които падането на данъчната тежест точно през 2001 г. е очевиден политически ход, чиято цел естествено е да се извлекат дивиденти за предстоящите избори.

На тези упреци управляващите си имат заучени отговори. Че едва сега сме постигнали необходимата финансова стабилност. И че частният сектор вече произвежда две трети от брутния вътрешен продукт и данъчните облекчения ще имат реален ефект върху икономиката.

Интересното е, че колкото и да се хвалят с намаляването на данъците, управляващите трудно ще използват този факт като свой коз в предстоящите избори. Не само защото за гражданите промяната ще е незначителна, а за фирмите - с пожелателен ефект. Реално погледнато, опозицията изпревари кабинета. БСП и ВМРО внесоха същите предложения за корекции в налозите преди месеци. Правителството ще направи това едва през есента.

Ако оставим настрана чисто политическите ползи от подобно решение, понижаването на данъчната тежест бе крайно необходима и дори позакъсняла стъпка. Тя ще нормализира политиката на облагане, защото ще я върне към един от класическите принципи. А именно - че размерът на налозите трябва да е съобразен с икономическото състояние на данъкоплатците и да не пречи на тяхното съществуване.

У нас това не е така и за това говори парадоксалният факт, че гражданите и фирмите трябва да



плащат европейски по размери данъци,



когато доходите им са в пъти по-ниски, а условията за бизнес - несравними. Например ДДС от 20%, който ще остане непроменен и догодина, ни поставя редом с Италия, отчасти с Франция. Косвеният налог е по-нисък във Великобритания - с 2,5%, в Германия - с 4%, в Швейцария - с 12,5%. Освен това в развитите западни страни са възприети по-облекчени ставки по ДДС за храните, лекарствата, детски продукти и др. Тъй като данъчната ни администрация няма да се справи с администрирането на няколко ставки, публично се повтаря един и същ аргумент - с подобна стъпка щели да се нарушат равните икономически условия за стопанските субекти. Позиция, която Западна Европа видимо не споделя.

На едно ниво сме с британците по ставки, с които се облагат личните ни доходи. Най-високата и тук, и на Острова е 40%, а най-ниската - 20%. Швейцарските богаташи също преотстъпват на държавата 40% от парите си, но пък хората с най-ниски доходи - едва 1,5%.

На пръв поглед у нас данък печалба изглежда най-изгоден. Но сметката излиза крива, когато се добави и налогът от 10% за общините. Става ясно, че и фирмите ни плащат като европейските бизнесмени. Така че на фона на икономическата криза и на обедняването на населението намаляването на данъците вероятно е единствената област, в която с удоволствие бихме се отдалечили от обединена Европа.