Напоследък журналистите бяха обвинени в толкова много неща, че съвсем естествено, дори без протести се прие и твърдението, че публикациите в българския печат са в голяма степен виновни за обтягане на българо-либийските отношения. Една арабска поговорка казва: Попитали камилата: "Защо ти е крив вратът?", а тя отговорила: "То какво ли ми е право."
Разбира се, защо да не са виновни журналистите, мислят си Светиня му и Митологическото чудовище. Дали не са виновни за това, че в 4 от общо 11 дипломатически мисии в Арабския свят България има временно управляващи посолствата - в Ирак от 1990-а, в Йордания от 1993-а, в Сирия от 1998-а и в Йемен от 1992-а. Явно те не са достойни за наши посланици!
Защо България изобщо не обяви отношенията с Арабския свят - 23 държави, ако броим и Палестина, на концесия? Да ги разпродаде на търг. Тогава и българските депутати няма да се налага да се червят и да отказват участие в парламентарни делегации, не е нужно президентът ни да праща явни или тайни послания и подаръци, а външно министерство с облекчение ще може да закрие отдел "Арабски страни".
За 10 години нито един президент или премиер от Арабския свят не е идвал на официално посещение в България. Според Свети Георги и Змея за това безспорно са виновни журналистите. И почитаемият Дачков в неделя заклейми голите момичета по страниците на българските вестници, които са част от "недружелюбната медийна среда за усилията на правителството през последните 3 години". Вероятно нито един уважаващ себе си арабски държавник няма да дойде в страна, където във вестниците има голи момичета?!
С либийския посланик нито един от ръководителите на държавата не се е виждал специално с изключение на общата среща в МВнР с посланиците на арабските държави преди около месец. Вярно, рангът му вероятно е нисък за Костов, Надежда Михайлова или Йордан Соколов, но защо управляващите не пратиха при посланика някой журналист от партийния си вестник например? Ето - виновни са журналистите!
Според Митологическата двойка дори държавата Израел има по-сполучлива политика спрямо арабските държави от българската. Израел може да има Голански възвишения, но в България има едни възвишения на глупостта и чуждопоклонничеството, които са толкова високи, че пречат на самата българска държава да си види националните интереси. Тогава се налага журналистите да ги описват, за да може правителството да ги види. При всяко описание, както е известно, част от действителната картина се деформира. Ето защо журналистите са виновни!
Когато говорим за глупавата и объркана камила на българската политика спрямо Арабския свят, редно е да кажем - наистина то к'во ли е право на тази камила, че да придиряме за врата й? На камилата са й криви журналистите! Ако има истински журналисти в България, според Ламята и Св. Георги е редно те да си вземат бележка и веднага да отговарят изчерпателно на следните въпроси:
Има ли през последните 10 години България последователна политика спрямо държавите от Арабския свят?
Има ли изобщо самостоятелна политика, или нашите взаимоотношения неизменно са били функция на нечие чуждо виждане за арабските страни?
Знаем ли кои са общите ни интереси с арабските държави и някъде има ли формулирани дългосрочни цели и начини за тяхното постигане?
Кое гарантира приемствеността на нашата политика (ако се окаже, че има такава изобщо!) спрямо тези държави в периодите на вътрешна криза и чести правителствени смени?
Може ли износът на щангисти да замени износа на машиностроителна продукция и инженерни кадри?!
Знаем ли в кои арабски страни колко българи има - било то законно или незаконно пребиваващи? Тези българи защитени ли са с някакви междуправителствени спогодби?
Ако в Европейския съюз, който лелеем в мечтите си, има над 600 милиарда долара арабски инвестиции, колко са те в България?
На тези и още поне 100 въпроса трябва незабавно да отговорят българските журналисти, за да престанат да бъдат пречка в развитието на българо-арабските взаимоотношения. И освен това трябва да знаят - за арабина бизнесът не е важен! Никакъв разговор за пари и стоки не може да се осъществи, ако преди това не заявиш отношение на уважение, на честно и приятелско отстояване на ясни мнения и позиции. Нашата "ситна с приклякане" и паническо бягство от отговорна позиция не върви. Само камилата на българската политика спрямо Арабския свят е в състояние на въпроса за близкоизточния конфликт да отговори: "Време е арабите и евреите да седнат на една маса и да се разберат като добри християни."
-----------------------------
* При съставянето на "Драконовските диалози" е използвана обобщената теза от дебатите в клубовете "Гергьовден", че България има нужда от общо политическо и гражданско усилие, което да позволи независима политика спрямо Арабския свят. Докато робуваме на виждания на някой По-голям Брат, никога няма да бъдем държава.
|
|