|
Инж. д-р Велизар Матеев Шаламанов е на 39 години. Той е майор от запаса, женен е и има едно дете. Като зам. министър на отбраната бе назначен в средата на ноември 1998 г. Преди това беше началник на секция "Нови технологии" във военен научноизследователски институт. Владее руски и английски език.
- Г-н Шаламанов, какво представлява според вас годишният доклад за национална сигурност?
- Правителството представи изчерпателен доклад, който включва рискове и заплахи, степен на защита на интересите, прогнозни тенденции за следващите години, изводи и намерения на кабинета как да действа. Много е важно да има парламентарен и обществен дебат. Затова този доклад е открит. Дебатът трябва да даде ясна оценка - надяваме се положителна, на действията на правителството през изключително напрегнатата 1999 г. във връзка събитията в Косово, стихийните бедствия - земетресения, наводнения, пожари. Годината бе ключова и за интеграционния процес в Европейския съюз и НАТО.
Ние смятаме, че с действията, които предприе правителството, потенциалните политически, икономически, военни, хуманитарни, екологични и специфични рискове са отразени. Не бе допуснато те да прераснат в заплахи. Нещо повече - създадени са условия България да гарантира националните си интереси в по-благоприятна среда в международен аспект. Защото вече имаме силно ангажиране на НАТО, САЩ и ЕС, включително и на Русия, в Югоизточна Европа.
Много важен аспект бе реагирането през миналата година на реалните предизвикателства. Във връзка с кризата в Косово ние успяхме да играем изключително положителна роля по стабилизиране на ситуацията в Македония с военната и хуманитарна помощ, която дадохме. С много точното взаимодействие с НАТО по време на операцията "Съюзна сила" и споразумението за отдаване на въздушни коридори при гаранции за сигурността на България, които за първи път бяха визирани в такъв документ, както и второто споразумение за транзит на войски и товари, което и сега се изпълнява.
- В доклада се предвижда да се пише Бяла книга за отбраната. Какво ще представлява тя?
- Написването й се налага от промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, където има специални текстове за планирането на отбраната.
каре тук-----------------------
Бялата книга трябва да даде нашата визия за бъдещето до 2010-2015 година, да обхване всичко, което имаме във военната доктрина, във военната стратегия, която в момента се довършва, в плана за реформа и за интеграция. Тя трябва да обхване цялостната система за осигуряване на отбраната, връзката на армията и отбраната с обществото, да даде най-общата рамка за развитие на отбраната и въоръжените сили. Бялата книга ще ни позволи да мислим за ключови въпроси, които не са разглеждани досега толкова дълбоко - модернизация, професионализация, превъоръжаване, въпросите, които ще възникнат при нашето интегриране в НАТО и ЕС.
--------------------------------
Защото в такава перспектива - 2010-2015 г., ние неминуемо ще бъдем членове на тези съюзи, в каквато и форма да съществуват те. Тази книга ще бъде изготвена и внесена в Народното събрание през декември-януари. Тя също ще е обект на обществен дебат, трябва да е консенсусен документ.
- Говорите за професионализация, за модернизация. В момента положението обаче е меко казано тревожно - малцина искат да станат професионални войници, голяма част от бойната ни авиация не може да се вдигне в небето. За какво говорим всъщност?
- План 2004 е насочен към решаване на въпросите за преструктуриране на армията. Това означава ускорено закриване и освобождаване от излишната инфраструктура, от излишното въоръжение, което е негодно и не може да бъде възстановено, намаляване на числеността на армията и повишаване на дела на професионалните войници. Всичко това са стъпки, които трябва да бъдат направени до 2004 г. с цел армията да се концентрира върху същностните си функции. При това преструктуриране ще се освободят ресурси и те ще бъдат насочени към перспективни поделения и бази, върху перспективната техника, както и върху перспективните хора, които са мотивирани и които желаят да служат на своята родина чрез армията през следващите 10-15 г. Трябва да бъде инвестирано в тях. Защото какво става сега. Ремонтираме техника, която после не може да бъде използвана. Инвестираме в хора, които напускат армията след 1-2 години или още в деня на завършване на курса. Влагаме средства в дейности, които много по-ефективно могат да бъдат свършени от друго министерство или ведомство. Или в услуги, които външни фирми ги предоставят при заплата на персонала 2-3 пъти по-ниска. Значи това е много по-ефективно, отколкото поддържането на сержанти и офицери за тази дейност. В същото време не достигат хора за бойните поделения, войниците са ангажирани в несвойствена дейност, вместо да водят учебен процес. От много самолети има летящи единици. От много танкове има готови само единици. Разпиляват се средства за консервиране, за поддържане, за охрана.
- Какви са шансовете на България за покана за НАТО през 2002-а? Много са скептиците...
каре тук-----------------------
- Най-просто е да се каже, че решението за покана е политическо и че сега не е момента за анализиране, защото трябва да мине президентската кампания в САЩ и т.н. Но именно защото въпросът е политически, България има много реални шансове. В политическата стратегия за стабилизиране на Югоизточна Европа страната ни има много важно място. Не може да съществува стратегия за Югоизточна Европа, в която България не е един от най-важните фактори.
-------------------------
Ние сме важен фактор и поради географското си положение, и поради икономическата, финансовата и политическата стабилност, и поради ключовата си роля за стабилността в Македония и доброто сътрудничество с Албания. И поради близостта си до Черноморския басейн, и поради прякото отношение, което имат към Югоизточна Европа и то през България, райони като Кавказ, Близкия Изток, Средиземноморието. Ние сме страната, която е най-заинтересована, защото сме точно от другия край на Югославия, от връзките с естествените ни партньори от Западна Европа. Ние сме хората, които имаме най-много опит - включително и на битово равнище, за да разберем проблемите на демократизацията в Югославия. А ключът към сигурността на този район е демократизация на Югославия и нейното реинтегриране в Югоизточна Европа. Така че от политическа гледна точка България има изключителна важна роля.
Искам да кажа и че въпросът за нашето членство в НАТО в никакъв случай не може да зависи от трета страна. Зависи само от НАТО и България. Не може трета страна да претендира за право на вето или на решаващ глас.
- Смятате, че Русия не може да бъде проблем за НАТО и не можем да говорим за евентуално "търгуване"?
- Аз считам, че НАТО отбеляза своята 50-годишна в много трудна среда. В тази трудна среда бе доказана солидарността между страните, тяхната решимост да следват принципите на демокрацията, свободния пазар, зачитане на човешките права. И мисля, че НАТО ще загуби, ако допусне всякаква форма на търгуване в тази политическа сфера. Бъдещето на НАТО зависеше от единството му по операцията в Косово. Сега то зависи от ясната позиция, от интегритета по отношение на разширението на пакта към страни, които в политическо, военно, икономическо отношение са доказали своята принадлежност към това общество. Всичко сега зависи от нас и НАТО и тъй като ние доказахме, че де факто сме съюзници в рамките на косовската криза. Мисля, че и де юре ще бъдем съюзници.
- В доклада се сочи, че няма опасност от голям въоръжен конфликт, който да обхване цялата Югоизточна Европа. Там обаче пише, че има опасност от ново военно огнище в Югославия. Черна гора ли се има предвид и с какви данни разполагаме за такъв извод?
каре тук----------------------
- Конфликтният потенциал в СР Югославия е изключително висок. И в самото Косово, и в Южна Сърбия, и във Войводина и Санджак, и в Черна гора. По същество постоянно има въоръжени конфликти на ниско ниво, с ниска интензивност. Включително и в Черна гора - посегателства върху политически лидери. Така че тоталитарната система в Югославия начело с Милошевич, която напълно контролира специалните служби, силовите структури, е възможно да предизвика такъв тип сблъсъци. Но гаранция за стабилността е активното присъствие на международните фактор - НАТО, САЩ, Русия.
-----------------------
- Изводът, че в момента няма пряка военна заплаха за България звучи чудесно. Но ако, не дай, боже, се случи нещо, готова ли е българската армия да реагира?
- Във всички документи през последната година много ясно е посочено, че в обозримо бъдеще не съществува пряка военна опасност за България. Истинска, трайна гаранция може да съществува само в контекста на много добро регионално сътрудничество и интеграция на България в НАТО.
- Има ли конфликт между НАТО и Европа? Говореше се за изтегляне на американските войници от Косово, за създаване на европейски военни сили...
- Аз не бих говорил за конфликт. Има процес на вътрешна адаптация на ЕС и на НАТО. Предложението в САЩ за изтегляне всъщност се оказа позитивно за нас, защото то провокира дебат. Резултат на този дебат е, че САЩ няма да изтеглят своя контингент от Косово. Резултат е и повишеното внимание и на кандидат-президента г-н Буш и на кандидат-президента и сегашен вицепрезидент Ал Гор към проблемите на Югоизточна Европа и към формулиране на стратегия.
Не мисля, че може да се стигне до някакво напрежение между САЩ и НАТО, тъй като ядрото и на двете организации са едни и същи страни. Не е възможно да се изгражда "второ НАТО" в рамките на ЕС. По-скоро се търси възможност да се засили европейския стълб на НАТО и съответно собствени възможности на европейските страни. Паралелни военни структури обаче не може да има.
- Вие сте специалист по управление на кризи, автор сте на концепцията. Според вас либийския случай със задържаните българи криза ли е, би ли могъл да бъде риск за националната сигурност? Във вашата концепция например се предвижда създаването на кризисен щаб под ръководството на външния министър, когато има опасност за живота на българи зад граница.
- Концепцията, за която говорите, е дело на работна група в рамките на междуведомствения комитет по интеграция с НАТО. Тя наистина разглежда 4 типа кризи: военно-политическа от типа на косовската, кризи, свързани с бедствия, аварии и катастрофи, кризите на вътрешната сигурност, каквито ние слава богу нямаме, но подобни са хулиганските прояви на запалянковци и напрежението, което съществуваше известно време с митингите около бомбардировките в Косово. И четвъртият тип кризи са именно по защита на нашите граждани и собственост в чужбина - това беше с кораба "Водолей" 2 и случая с Либия.
В тази концепция разглеждаме това като кризисен потенциал и по разпределение на отговорностите наистина това е ангажимент на Външно министерство с използване на всички допълнителни ресурси, включително и обществени.
- Това с българите в Либия криза ли е?
- Това е риск. Криза... Надяваме се да не достигнем до криза. Защото криза означава да има нещо разрушено - отношения между страни, загуба на човешки живот, на имущество. Твърдо вярвам, че няма да се достигне до кризисна ситуация. Но това е риск за нашите отношения с Либия, това е изключителен риск за живота на тези хора и техните семейства.