|
Все още неразцепеното от Костов СДС не бе толкова критично. Това, че лидерът му претърпя фиаско в емблематичната София, а в общинските съвети бяха загубени мнозинствата, не попречи на сините да се похвалят "със спиране на червената вълна".
За НДСВ все едно, че нямаше избори. Извинението "това са първите ни избори" за само двата големи спечелени града (Добрич и Кюстендил) можеше да важи за партия на Митьо Пищова, но не и за управляваща сила.
Дали защото БСП си направи най-вярната самооценка, или просто защото другите разпиляха усилията си в грешни посоки, червеният отбор влезе най-подготвен в новия мач - най-рано
преодоля крамолите в съблекалнята,
най-бързо бе комплектован и от раз реши спора за капитанската лента. С това партията си свърши черната работа, и така, дори без Лечков в състава, поведе срещу съперниците.
Във вече започналата предизборна кампания единствено левицата е напълно наясно с депутатските листи, определи кандидат-премиера и обяви най-голяма част от предизборната програма. Вторият отличник в подготовката - НДСВ, изостава значително - обяви наброски на програма, но е на етап "листи, които до последно могат да се променят". ОДС и да имат програма, никой не е чул за нея. След дълги кандърми, вече имат водачи на листи, но обявяването им се забави толкова много, че сините напълно загубиха състезателна инерция. Пък и номинирането на водачите беше съпроводено с бурни скандали, каквито нямаше дори на "Позитано" 20, където ухае на власт.
ДСБ и коалицията БНС също не са в кой знае каква кондиция, но целите им са значително по-скромни, затова изоставането не е фатално. Само БСП няма проблем с коалициите - вдясно от нея дори непоклатимата ДПС се чуди какво да прави с Новото време.
Най-голямото предимство на левицата е, че взе в свои ръце предизборната кампания.
Тя даде тон и започна да диктува дневния й ред. Веднъж го направи успешно (намерението да изтегли контингента от Ирак, повторено със закъснение от НДСВ), втори път не толкова (обявяването на листите, съпроводено с публична размяна на "любезности" между партньорите), третия път - аха, и да се провали (политиката по доходите, от която после почти се самоотрече). И в трите случая обаче дискусиите ставаха в желаното от нея време,
докато другите бяха по бели гащи
С всички плюсове и минуси БСП успя да организира дебати за програмата и листите си, които другите претенденти за съставяне на правителство няма да смогнат да направят. НДСВ предвижда окончателното обявяване на листите в средата на май. За тогава е предвиден и пикът в кампанията на ДСБ. Говорилнята ще е толкова силна и разнопосочна, че е възможно нищо да не достигне до ушите на електората.
Да вземеш инициативата и да определяш темпото на кампанията винаги е от огромно значение. Така се печели време, а в завързани избори като настоящите ще успее партията, която най-добре оползотвори времето до вота. БСП издърпа скандалите по-рано и си остави период за градивна работа. Звучно рева Камов при реденето на листите! Тъмнопочервеня мълчаливият Лилов! Голям вой се нададе от Враца, Казанлък, Добрич... Но неминуемите сътресения бяха преодолени преди същинската кампания и сега на левицата й остана само да агитира програмата си.
С какво ни занимават центърът и десните през това най-важно време - с жизненоважните въпроси дали Кошлуков пак ще е депутат,
наближавал ли е Яне Янев някога тоалетната на СДС,
защо слабо известният член на НИС Иван Иванов се отказва от политиката и с комичните вопли на Диляна Грозданова, че започвала от нулата.
За НДСВ поемането на инициативата в кампанията бе много по-важно, отколкото за БСП. Поради една проста причина - царистите се групират в "електорална партия", която се активира по избори. А активирането не става с нахлупването на жълта каска от някой министър при стартиране на демонстрационен проект. Жълтите взеха лидерството със социалните обещания, но оповестиха по-пълната управленска концепция чак месец по-късно. Така обещанията, казвани на парче през два-три дни, приличаха повече на медийни бомби, отколкото на целенасочена политика. НДСВ започна да повтаря грешките и на уж отречения Костов - супермодерните мотриси "Сименс" грейнаха от плакати, много преди да са тръгнали по релсите, а съвсем скоро цялото правителство, барабар с Бойко Борисов, ще остави управлението и ще тръгне да агитира за бъдещето на партията си.
СДС също се опита да доминира, но прехвърли усилията изцяло на коалиционното поле. Докато другите пишеха програми и листи, сините още правеха коалиции. Първата ("10 ноември") се провали. Втората (ОДС) е в състав, който събира между 6 и 8 на сто симпатизанти. Софиянски също се отдаде на напразни медийни упражнения за "голямото дясно обединение". ДСБ написа програма още през февруари, но самият Костов я заглуши с тътена на бомбите, които продължи да хвърля по всеки и срещу всичко. Доган до последно натискаше за тройна либерална коалиция. Така във всеобщата дясна какофония лявото се оказа най-уверено в навечерието на изборите.
Вторият сблъсък се състоя по отношение на съдържанието на листите. Засега той пак е между левицата и НДСВ, и то не съвсем - на царската партия са ясни само водачите. Социалистите почти нямат нови имена начело, но партията е в привилегировано положение - играе за 100-120 депутати, което дава шанс и на втория ешелон. Това завърта на 120 оборота червената машина и води до пълна мобилизация на структурите. По друг начин стоят нещата с НДСВ - зад управляващите е мощният държавен апарат, формиран последните 4 години. Той обаче няма да се задейства, ако не е сигурен, че ще се възпроизведе отново. Затова забавянето на листите при НДСВ е много по-голям минус, отколкото за ОДС дори. Царистите компенсираха изоставането с
хвърлянето на имиджови фигури в авангарда
Взеха леко предимство, но то е твърде спорно. Вярно е, че Бойко Борисов е най-обичаният човек в държавата. Но като какъв - като редови политик, или като генерала, който справедливо назидава омразните политици? Чудно е как според Лидия Шулева НДСВ се обръща към "трезвомислещия електорат", а в същото време таранът й е популистка кандидатура като Бойко Борисов.
ОДС изостана и с листите. Надежда Михайлова определи водачите, но следва стиковане с партньорите. А доста ще трябва да обяснява на редовите седесари защо символите на дясното обединение се казват не Петър Стоянов, не Филип Димитров, даже не и самата Надежда Михайлова, а Яне Янев, Любен Дилов-син и Илия Илиев.
За разлика от десните
БСП реши и премиерския проблем
Хубав, лош, правителство на левицата ще се оглави от Станишев. Вдясно имаме две твърди партийни кандидатури (Симеон и Надежда Михайлова), и една лична, която не пропуска да напомни за себе си (Стефан Софиянски). Каквото и правителство да направят десницата и центърът, те трябва да са, първо, обединени, и второ, с един премиер. Нереално е да се иска от тях преди изборите да определят обща кандидатура. Но тежките предварителни условия на ОДС (коалиция само ако Надежда Михайлова е премиер) поставят в невъзможност десноцентристкото управление, при положение, че НДСВ ще е втората политическа сила.
Два месеца преди изборите радетелите на десноцентристкия проект бяха длъжни поне малко да опровергаят скептиците, че той е възможен. Не стана - раздорите в столичния Общински съвет продължават, както и престрелките по медиите. Не е ясно какво ще е това управление, което ще събере Праматарски със Софиянски, ВМРО с ДПС, Ергин Емин с Доган и пак Шулева с Кошлуков. При тези сложни десни взаимоотношения БСП, дори и да е изолирана в началото на парламента, пак ще състави правителство. Тя ще се договаря с един, най-много с двама партньори,
а вдясно всеки ще преговаря с всеки
Затова и чисто технологично погледнато БСП е много по-близко до властта от всяка друга партия.
Единствената сфера, в която БСП не е толкова категорична, са предизборните програми. НДСВ успешно се позиционира с намаляването на осигурителните вноски и данъка върху доходите, с добри оферти за бизнеса излезе и Костов. БНС предложи демографска политика, която другите нямат, а покрай референдума за АЕЦ има всички шансове да събере нова подкрепа. Икономистите на БСП тръгнаха с фалстарт покрай казуса с МВФ, но пък сега включиха тежката артилерия - предлагат преразглеждане на глава "Енергетика". Най-зле от всички пак е ОДС - Хартата на гражданина, която написаха и която започва с "българинът има правото да разгърне всичките си способности, дадени му от Бог", прилича повече на цитат от учебник по "Свят и личност", отколкото на управленски документ.
Точно предизборните програми са единственото поле, на което към момента левицата може да бъде бита. Това обаче едва ли ще стане за два месеца, след като бяха пропуснати две години след местните избори.
|
