Изселниците в Турция имат същата съдба като всички български граждани - политиците ни се сещат за тях от избори на избори. С наближаването на сегашния вот тези хора отново станаха актуални предвид сериозния електорален потенциал, който имат.

Българските изселници в Турция са съсредоточени главно в градовете Истанбул и Бурса. Край Босфора живеят предимно дошлите от Североизточна България - Разград, Шумен, Добрич, Варна, Силистра. Ако се вярва на техните думи, те са около 500 хиляди. Населени са най-вече в квартал "Авджилар".

През уикенда в Истанбул се проведе конференция на коалицията Балканска демократична лига. В нея влизат Движение демократично крило с лидер Осман Октай, Партия за демокрация и справедливост на Недим Генджев-младши и др. Важна част от коалицията е Съюзът на балканските турци - организация на българските изселници, която се ръководи от Сейхан Тюркан. Лигата има претенцията да участва на изборите като алтернатива на ДПС.

Около 400 души се събраха в зала, в която обикновено се правят сватби, за да чуят посланията на лидерите на лигата.

Сред тях имаше хора от различни възрасти, изселили се в различни години, сред които и политически затворници. Събитието уважиха бивши и настоящи депутати от турския Меджлис, на повечето от които корените им са от България.

Всеобщото настроение на събралите се в залата бе едно - разочарование от ДПС и неговите лидери. Залата бе окичена с плакати "С Ниския дотук",



"Хайде този път без теб"



- все послания, отправени към Ахмед Доган.

"Не възприемам Доган като лидер, никога не съм го виждал сред хората", заявява Ридван Белгин от Исперих, който се изселил в Истанбул през 1977 г. Споделя, че заместничката на Доган Емел Етем му е първа братовчедка, но въпреки това е много разочарован от ДПС. "Преди години възприемах Доган, защото нямаше алтернатива, но той гледа да уреди работите само на своята компания", смята Белгин. През 2001 г. той и негови приятели бизнесмени спонсорирали пътуването на изселниците до България за изборите, но сега се чувстват излъгани. "Не съм чувал лидер на ДПС да е идвал тук скоро, те само в Анкара ходят - да се срещат с политиците", казва Белгин. Най-болно му е, че никой от ДПС не е дал нито едно предложение как изселниците в Турция да си уредят проблемите с българското гражданство.



"За царя нищо лошо не мога да кажа,



спрямо предишните ми по харесва, по-възпитан и по-културен е, по-човек е", смята Белгин. Според него обаче Симеон трябва да си смени "екипажа", ако иска да напредне повече.

ДПС не може да защитава добре правата на турците, за тях, както и за българите трябва да се грижи правителството. Това казва Федаил Башара от с. Тодорово, Разградско. Той прекарал 7 години в старозагорския затвор през 60-те години по политически причини. Тогава възродителен процес още нямаше, но вече се говореше за единна нация, спомня си Башара. Той и негови сподвижници решили да предупредят властта, че прави грешка с тази теза... и попаднал в затвора.

Нямам нищо против българския народ, бях против тогавашното правителство, искахме справедливост и равенство, заявява Башара. Той с мъка говори как в България само за няколко години са се разрушили много неща, построени преди това.



"Един строеж не може да бъде комунист,



грешка правите", разсъждава Башара. И си спомня как навремето били построени заводи и фабрики, които сега са празни, без прозорци и врати. Башара работел в АПК-Исперих, после имал фирма в Турция, а сега е пенсионер.

"Имам турски зелен паспорт, който ми дава право да пътувам навсякъде в ЕС", но не и в България, оплаква се Адем Йоскан, родом от Исперих. Паспортът се давал само на държавни служители, които имат големи заслуги. Затова военните, като го видели, отдавали чест. Йоскан на няколко пъти опитвал да си извади български червен паспорт, но все напразно. "Защо да не мога да отида в България, там моите прадеди имат земя?", риторично пита Йоскан.

В Истанбул има и хора, изселили се след 1989 г., бягайки не от етническата, а от икономическата дискриминация. "Цялото ми семейство е без работа, затова дойдох тук", казва жена, която не иска да разкрие името си. Навремето



била актриса в театъра в Шумен,



две години играла с Тодор Колев. В Радио София имало много турски песни в нейно изпълнение. Причината да не замине за Турция през 1989 г. била проста - обичала България. Миналата година заложихме апартамента си в София и теглихме заем - за да направим сватба на сина, разказва жената. От няколко месеца те спрели да плащат, защото нямали пари. Затова дойдох тук, да търся работа, обяснява актрисата. Тъжно й е, че от актриса в Истанбул най-вероятно ще се превърне в чистачка. "Ходих при Ахмед Доган, той ме прати при заместника си, заместникът му - при секретарката, и нищо не стана", жалва се жената. Тя нямала нищо против Доган да има 10 апартамента, но иска и тя да е поне с един. Сокола й обяснил, че е израснал с нейните песни, и разговорът приключил дотам.

Въпреки нерадостната съдба на някои от тях изселниците ни в Истанбул се ползват добро име. Наричали ги "мекоглави", в смисъл на отстъпчиви хора, с които можеш да се разбереш - за разлика от местните турци, които били кибритлии. Българските изселници били с по-европейски вид и затова ги предпочитали за всичко - и за работа, и за женитба.

По собствените им признания всички са с единия крак в България. Някои живеят в Истанбул постоянно, други само работят тук за по три месеца. Трети карат лятото в България, защото е по-хладно, а зимата в Истанбул, тъй като е по-мека. Колонията от български изселници край Босфора е най-многобройна, понеже тук има работа, пък и е близо до България.

Почти всички са оставили роднини и приятели в родината си.

"Да поздравите Еленко Стоянов Богданов от Исперих, той ми е незаменим приятел!", заръчва Шефкет Хаджиоглу, който дълго време е бил начален учител в Исперихско. Негов приятел пък прочувствено изрецитира "Високи сини планини", подчертавайки, че в него става дума за собствената му родина.

Изселниците не обичат да се говори, че е имало турско робство, и обясняват, че в Османската империя



българите не са третирани като негрите



в САЩ. Някои от нашенците край Босфора си спомнят как навремето са се чувствали виновни в часовете по история, когато са учили за този период.

Изселниците признават, че Турция все още не е готова за ЕС, особено като се има предвид как живеят хората в Анадола. Сред тях, както и сред останалите турци обаче все повече се заражда евроскептицизъм. В Истанбул мнозина смятат, че ЕС и САЩ винаги ще гледат да прецакат Балканите и затова е по-добре балканските държави да не разчитат на Запада.

Минималната заплата в Турция е около 450 лири, което прави около 450 лв. В Истанбул обаче е много трудно да имаш собствено жилище и за това повечето хора живеят под наем.

Много фирми предлагали и допълнителни бонуси - превоз до работа, обяд и т. н. На Байрам често се давали по една-две заплати премия. Някои от изселниците се хвалят, че



от години получават 1500 лири месечно



И като отидат в България, носят тетрадки, дрехи и моливи за децата на своите роднини и приятели.

Изселниците не се притесняват от това, че в България ще се гласува с интегрална бюлетина, която бе трън в очите на ДПС. В Турция такава бюлетина се използвала от години. Там обаче партиите не били с поредни номера, а срещу името на всяка стояла емблемата й. По-голямата част от изселниците се интересуват какво става в България и заявяват, че ще участват на изборите. Ако се вярва на думите им, те този път няма масово да подкрепят ДПС. Дали обаче ще се появи някой, когото да сметнат за достоен за техния вот? Инш Аллах!